Горанов

България вече иска да влезе в еврозоната

За броени седмици българското правителство промени напълно позицията си за еврозоната. „Еврозоната е задължителна. Ще вложим всичките си усилия да влезем в чакалнята и еврозоната“, заяви премиерът Бойко Борисов на конференцията „Европа отново на път“. Почти година по-рано той твърдеше по повод плановете за членство в еврозоната: „Ние запазваме амбицията, но докато не се дисциплинират държавите в еврозоната, не виждам смисъл да бързаме толкова. Ако бяхме сега в еврозоната, ние също щяхме да даваме пари за Гърция, да ги подкрепяме.“ (пред 168 часа)

Голямата новина дойде преди това от Европейската комисия, която на 31 май публикува Документ за размисъл относно задълбочаването на Икономическия и валутен съюз. Това е т. нар. неустоимо предложение за страните извън еврозоната, за което говореше Пиер Московиси, финансовият комисар на ЕС. В предложението лесно могат да бъдат видяни някои от идеите Еманюел Макрон, чиято победа на президентските избори във Франция неговият сънародник приветства като „мандат за засилване на еврозоната“. Предложението съдържа мерки за засилване на еврозоната, включително такива (виж стр. 24), срещу които досега Германия е възразявала. То трябва да се разглежда в контекста на Европа на много скорости.

Доклад за размисъл

Неустоимата оферта спрямо страни като България не се състои в непосредствени ползи или „членство на промоция“. Тя е в заявката, че ако планът успее, еврозоната ще помогне за успеха на членките си. Тогава тези, които останат в периферията, ще съжаляват горчиво. Не е сигурно доколко тази промяна се разбира от българските политици в момента.

По същото време в интервю за Bloomberg финансовият министър Владислав Горанов коментира, че България ще кандидатства за еврозоната, когато е готова (в оригиналния текст на интервюто – за ERM-2). Само преди няколко месеца той обвини в опортюнизъм правителството на Герджиков, което поиска да ускори подготовката за валутния съюз.

А сега в интервюто на Bloomberg Горанов каза: „За съжаление сме далеч под равнището от 70 % от БВП на глава от населението спрямо средните стойности за еврозоната, което другите държави имаха към момента на присъединяването си към единната валута.“ Интервюто бе широко отразено, макар че основната теза от заглавието, чрез която той внушава да не се бърза, не е нова.

Боя се, че този път финансовият министър направи двойна грешка. Първо, той сбърка избора на момент – не е добър знак, че неговото интервю изпреварва предложението на ЕК, както и посещението на Валдис Домбровскис на 2 юни.

Изпреварвайки предложението на комисията, българският финансов министър си спестява възможността да коментира важни детайли, като банковия съюз. След 2015 г. той неведнъж е казвал, че България не иска да се присъедини към банковия съюз, тъй като този съюз не е завършен. В документа на комисията се говори за завършване на липсващите елементи – европейски фонд за преструктуриране и обща гаранция за депозити (която така или иначе ще бъде задължителна за България, тъй като ще се въведе с регламент на ЕС). Това може би налага преразглеждане на българските възражения по темата. Още повече, че – според неявните оценки на МФ, скоро няма да има готовност за еврозоната.

Втората неточност намирам за по-интересна.

По принцип Горанов е прав, когато казва, че именно ниските доходи са пречка пред членството в еврозоната. Това е коментирано и преди, включително в този сайт. Новото е, че за първи път официален представител изговаря нещо, което прилича на заявка за догонване на доходите – до 70% от нивото в еврозоната. Наличието на подобно амбициозно число в дневния ред на правителството би задало цел и посока.

Смущаващото е, че в контекста на интервюто, тези 70% не са цел, а оправдание. Прави впечатление, че нито в конвергентния доклад, нито в който и да е от поредицата документи, които бяха публикувани през последния месец, тези 70% от доходите в ЕС (или еврозоната) не присъстват като цел. Ако страната ни наистина ще се стреми към членство в еврозоната и нейният финансов министър осъзнава, че това няма как да се случи докато хората са два пъти пъти по-бедни от средното за ЕС, то най-логичното нещо е целта да бъде записана поне в един план.

Но не е, сякаш никой не вярва, че това е възможно.

Българският  БВП на човек у населението е равен на 47-48% от този в ЕС.

За десет години членство в ЕС страната е скъсила дистанцията с 10 процентни пункта, като по-голямата част от догонването е през първите три години на членството. След 2010 г. напредъкът в сближаването на доходите е само 2-3 пр. пункта.

През периода 2007-2015 г. Румъния догонва с 18 пр. пункта, тоест тя е тичала два пъти по-бързо от нашата страна.

Но ако България запази досегашните темпове, ще са необходими десетилетия, за да се достигне ниво от 70% от доходите в ЕС и дори още повече еврозоната, където доходите са със 7 пр. пункта по-високи от тези в ЕС. Или, ако ми простите прекомерното опростяване,  господин Горанов ще изпълни условието за членство в еврозоната, когато дойде време да се пенсионира. Не по-рано.

Къде е грешката? В преувеличаването на това препятствие. Когато Латвия най-накрая се присъедини към ЕС, тя имаше ниво на доходите, равно на 62% от средното за ЕС (не на еврозоната). Гърция също има ниво на доходите, по-ниско от 70% от средното за Съюза.

Латвия обаче е по-важен пример, тъй като за годините на престоя си в ЕС, тя постига догонване с 14-18 пр. пункта, при това преминавайки през тежка криза и безработица. Литва добавя 22-25 пр. пункта, Словакия и Естония също растат бързо, докато се готвят за членство в еврозоната. При всички тези държави кандидатстването и пестоят в чакалнята на еврото е силен катализатор за реформи.

Българският финансов министър твърди, че догонването е критерий за влизане на страната в ERM-2, тоест при кандидатстването, а не при приемането на еврото, на което той се позовава, когато става дума за 70-те процента. Това са съществени нюанси, особено от гледната точка на любителите на по-хлабави решения.

България никога няма да достигне това ниво на доходите, ако няма план.

Сближаването с ЕС не само изисква устойчиво поддържане на темпове на растеж от порядъка на 4-5% годишно, но и решаване на проблема с човешкия капитал, което ще е основното предизвикателство в средносрочна перспектива.

Допълнена с изявлението на премиера Бойко Борисов на 5 юни 2017 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *