Ако редовият потребител не е разбрал и след вчерашната дискусия дали сметката му за електроенергия ще стане по-поносима, налага се пояснение: Единственото, което имаше да се разбира вчера, бе, че цената може да бъде замразена, докато евентуално следващо правителство набере смелост и подкрепа за непопулярни мерки.

Ситуацията в енергетиката е  парадоксална. Цените (а и отчитаното потребление според фактурите) нараснаха драстично през последната година, изпреварвайки платежоспособността на гражданите и бизнеса. И това се случи въпреки свръхпроизводството на електроенергия (или свръхмощности, което е по-точният термин в случая). Електроенергийният системен оператор от два месеца дава нареждания за ограничаване на производството, защото не може да пласира произвежданата енергия. Язовирите са пълни, а джобовете на евентуалните купувачи, не само у нас, но и на съседните експортни пазари – празни. Енергийните дружества влошават резултатите си. Инвеститорите в зелена енергия заплашват със съд при всяка заявка за преразглеждане на цената им и налагане на ограничения. Те вече спечелиха една съдебна битка и искат преценка на законосъобразността на решенията да се ограничи производството им. Това вероятно изправя на нокти НЕК и ЕРП-тата.

От финансова и правна гледна точка ситуацията е патова, а от техническа може да стане и неуправляваема, защото дори факир не може да балансира системата като изключва АЕЦ. Общите инсталирани мощности у нас са около 12-14 хил. мегавата, в това число 1600-1900 мегавата зелени мощности. Максималният товар през зимата (помните вероятно – първоначалният рефлекс на управляващите и на ЕРП бе да обяснят високите сметки със студа) е 6000-7000 мегавата. Щом настъпи пролетта, той падна до 4000 мегавата, дори до почти 3000 мегавата. Това означава, че в някои дни само АЕЦ и ТЕЦ „Марица Изток“ 2 са били достатъчни, за да осигурят нужната електроенергия. Ако добавим и водните централи на НЕК за гъвкавост, стават общо 6300 мегавата. С останалите ТЕЦ, за които ДКЕВР определя квоти и чиито цени се обявяват публично, се получава достатъчно количество, което да гарантира дори студена зима. Много голяма част от мощностите са излишни и е логично това да са скъпите централи. Всички промени във формулите за ценообразуване, които ДКЕВР предлага, са заради тях.

А предстои либерализация на пазара, което означава, че по-малко клиенти ще могат да бъдат натоварени с цветните добавки, които изплащат политическите провали в енергетиката. Затова ДКЕВР иска промяна на закона, за да въведе задължение за пласиране на скъп ток и на свободния пазар. Това едва ли ще е достатъчно.

Какво да се прави?

Повишаването, намаляването и, разбира се, замразяването на крайните цени сами по себе си не са решение на проблемите в енергетиката. Необходимо е да се знае кой ще плати сметката и доколко държавата може да компенсира най-уязвимите участници – бедните купувачи на електроенергия и, с много  уговорки, миньорите. Стои и въпросът за излишните енергийни мощности. Тъй като е малко вероятно икономиката да нарасне достатъчно, за да може да ги усвои, а и се лансират мерки за енергийна ефективност, то ще трябва да се отрежат мощности. Правителството, което и да е, може само да разсрочва във времето тези решения и да търси компенсации, за да не боли много.

И така, вариантите са:

  1. Продължаващ ръст на цените, евентуално при разширена компенсация на бедните
  2. Държавна подкрепа, включително чрез фонд за зелена енергия по испански модел или извънбюджетно, чрез взаимно субсидиране на държавните дружества
  3. Фалити или замразяване на излишни мощности
  4. Понижаване на изкупните цени

Изключвам крайния вариант – национализацията на ЕРП, тъй като той не отговаря на въпроса как ще се отстранят диспропорциите. Изключвам и най-умерения вариант – оптимизация на разходите, тъй като това се подразбира. А и няма да е достатъчно. С големи усилия служебният кабинет успя да намери резерви за 235 млн. лв., но както изглежда част от тях идват от спестени инвестиции. Това не е устойчиво решение, особено на фона на сметката за 1.225 млрд. лева, която зелените производители на ток представиха.

При първите два варианта цената на провала на предходните правителства в енергетиката ще се плати от данъкоплатците – пряко, чрез сметките и косвено, чрез бюджета. Каквито и оптимизации и засилени регулации да се въвеждат, този  ще е крайният резултат. Дори да назначат само „граждани“ в ДКЕВР, избрани по гръцки (с жребий), те трудно ще намерят кой да плати за дисбалансите.

Няма никакво значение дали зелената добавка ще бъде записана на отделен ред, след като тя ще се плаща. Особено ако продължи да се изчислява по схема, която не подлежи на проумяване и контрол. Вижте например решенията на ДКЕВР (когато институцията реши да пусне отново сайта си) или обяснението за печалбата на НЕК, която всъщност била загуба.

При това  повишаването на цените носи риска от още по-голям спад на потреблението. А субсидиите от държавата (независимо под каква форма) са дори още по-пагубни, защото всяка национализация на загуби окончателно ще изтрие финансовата дисциплина от пазара на електроенергия.

Третият вариант – закриването на мощности, макар и логичен на пръв поглед, е най-труден. Колкото и да изглеждат нелепи, договорите трябва да се спазват, обратното е лош сигнал за инвеститорите. Освен това е съмнително, че решение за замразяване на тези централи ще мине без юридически проблеми. Те вече изразиха съмнения в законността на разпорежданията за ограничаване на изкупувания ток от ЕСО през последните два месеца.

Според някои експерти единственото основание за затваряне на мощности, съгласно условията в лицензите на производителите, е обявяването на форсмажор по Закона за бедствията.

Производителите на зелена енергия обаче  могат да разчитат на подкрепата на влиятелни банкери (кредити за 2.8 млрд. лева, колкото те самите твърдят, че са изтеглили, са сериозно основание за това) и политици. Например Ивайло Калфин, комуто някои медии отреждат ролята на вицепремиер, бе сред евродепутатите, които оспориха въведената от някои страни, включително България такса за достъп до мрежата на производителите на зелена енергия.

Вариантът с понижаване на изкупните цени или отчисления от цените като че ли е най-вероятен, макар също да е труден. Според служебното правителството има напредък в преговорите със собствениците на „АES – 3С Марица Изток 1” ЕООД и „Контур Глобал Марица Изток 3” ЕАД. При тях има сериозни резерви да се настоява за ограничаване на плащанията за т. нар. студен резерв – при положение, че в системата има свръхмощности. Представителите на фотоволтаичната асоциация също показаха, че са готови на отстъпки. Те например предлагат да внасят част от приходите си във фонд, който да се използва за социални цели. Друга схема е въвеждането на диференциран данък за различните видове производители. По този начин Испания се опита да натисне раздутия сектор на алтернативната енергия. ВЕИ секторът вероятно е направил простата сметка, че 5-10% данък е по-добре от повторен опит за въвеждане на таксата за достъп, която стигаше до 40%. Засега производителите на скъп ток (може би не е редно да се обобщава така, защото има производители на ВЕИ от еднакъв мащаб с много различни цени) опитват да договорят малки отстъпки, така че голямата битка предстои.

[tip label=“Виж още“ style=“3″ href=“http://economix.bg/?p=438″]Виж още по тази тема[/tip]

[fb_button]