Британският премиер Дейвид Камерън вече по-спокойно може да се захване с кампанията за оставане на Великобритания в ЕС на предстоящия през юни референдум за Brexit. Късно в петък след продължила два дни среща лидерите на страните от ЕС договориха споразумение по условията на Острова. Финалното споразумение е подкрепено единодушно от всички държави членки. Могат да си отдъхнат и работещите в лондонското Сити, които вероятно няма да се местят във Франкфурт. Не толкова добри са новините за тези, които смятат да се преместят във Великобритания, както и за българските емигранти в ЕС, чиито детски добавки ще бъдат орязани.
Но Камерън трябваше да направи компромиси и това дава аргументи на привържениците на Brexit, сред които е влиятелният министър на правосъдието Майкъл Гоув и вероятно други министри. Британският премиер твърди, че е осигурил специалния статут на Обединеното кралство, но критиците му сред консерваторите наричат това „чиста фантазия“.
Част от договореностите са декларативни или зависят от бъдещи изменения на Лисабонския договор, а най-непосредствено значение имат разпоредбите, отнасящи се до социалните плащания за емигрантите.
Основният компромис е , че Великобритания ще има правото да спира социалните плащания за имигранти в ЕС през седемгодишен период (т. нар. emergency brake). Дейвид Камерън трябваше да отстъпи от искането за 13 години. Този механизъм ще бъде използван от и от други страни при натоварване на социалните им системи.
Спирането на помощи ще засяга новопристигащите на територията на съответната държава работници, които имат ниски доходи (in-work benefits, което е вид данъчен кредит). Това ограничение е за срок от максимум 4 години в рамките на седемгодишния период, през който ще се прилага мярката.
Лондон ще започне да допуска социални плащания за работници постепенно.
Детските добавки на имигрантите, чиито деца не живеят на територията на приемащата страна (например, Великобритания), ще бъдат ограничени. Те ще бъдат индексирани според условията в държавата си на произход. Това ще се отнася само до новите искания за детски добавки. От 1 януари 2020 г. всички страни членки могат да разшират индексирането и към съществуващите детски добавки на работещите от ЕС.
Великобритания постигна изключване от принципа за „все по-задълбочена интеграция“ (ever closer union). Това ще бъде уредено в преамбюла на Лисабонския договор при следващата му промяна, но не сега.
Прилагането на мерките, включително за надзор или преструктуриране на финансови институции и пазари и макропруденциалните отговорности ще се извършва с оглед запазване на финансовата стабилност в страна-членка, чиято валута не е еврото, пише в документа. По тези текстове Франция води дълга битка, за да постигне разпростиране на правилата за финансова стабилност върху Великобритания. Ситито запазва статута си на финансов център и британските данъкоплатци няма да плащат за спасяването на страни в еврозоната. Британският бизнес няма да бъде изправен пред дискриминация заради това, че страната не е в еврозоната.
Освен това 55% от страните чрез парламентите си може да поискат от Съвета на министрите да спре разглеждането на европейско проектозаконодателство, с което те не са съгласни. На практика това ще бъде трудно приложимо
