Карл Маркс

Беше ли прав Карл Маркс?

През последните седмици на страниците но водещи световни медии върви задочна дискусия за Карл Маркс и марксизма. Тон за нея даде дебатът за неравенството на доходите, както и стагниращите заплати. „Ню Йорк Таймс“ организира дебат по темата, статии публикува и project-syndicate.

Маркс, ниската производителност и стагниращите заплати

Маркс е имал добро разбиране за тенденциите на капитализма по негово време. Тъй също така има някои предвиждания за съвременните проблеми, но и много грешни прогнози, смята икономистът Тайлър Коен.

Голяма част от проблемите днес са свързани с ниската производителност в здравеопазването и образованието, които увеличават издръжката на живот (това е т. нар. болест на разходите, за която пише Уилям Баумол – бел. ред.), заедно с разходите за жилище в много области.
Също така има проблем със стагниращите заплати в развитите икономики.
По-евтините и по-добри услуги означават ръст на реалните заплати и доходи, така че решаването на тези проблеми означава подобряване на жизнения стандарт. Те също могат да направят неравенството на доходите не толкова спорно, смята Коен.
Проблемът много често се свързва с несъвършени институции – например, липсата на отчетност на училищата или системата на здравеопазване, която взема най-лошото от стимулите за частния и публичния сектор, водейки до по-скъпи и по-лоши услуги и достъп.

Дали Маркс ни дава добри насоки за разбирането на тези проблеми?
Неокласическият микроикономикс обяснява защо някои от нашите услуги са с ниско качество и високи цени. Сред тези причини са множеството плащания чрез застрахователи, твърде многото лоши регулации и трудностите, които потребителите срещат с оценката на качеството. Теорията за обществения избор, която разкрива как специални интереси отдалечават правителството от преследване на общото благосъстояние, е били позната на Маркс. Много от днешните икономически проблеми произтичат от корпоративни интереси в образованието или от собственици на жилища, които не искат да разрешат по-голямо застрояване в техния квартал (което би направило жилищата по-евтини, според Коен – бел. ред.), а не от ненаситни капиталисти.
Трябва ли да обвиним капиталистите като класа? За да посочим един пример, компаниите, които произвеждат и продават медицинско оборудване наистина стоят зад прекомерните субсидии и по този начин – зад високите разходи за здравеопазване. Адам Смит и класическите икономисти са били наясно с това, а класовият анализ на Маркс, който често е опростен, невинаги хвърля светлина.

Маркс е смятал, че капитализмът може да бъде подложен на намаляващата норма на печалба и наистина темпът на растеж на производителността като цяло е по-нисък от 70-те години. Но защо? Според Коен – поради енергийните ценови шокове, по-големите инвестиции в екологични стоки (които може и да са оптимални), политическа недостатъчност, трудността да се допълнят невероятните постижения от началото на 20 век, културно самодоволство, по-голяма непоносимост към риска, провали, а също и поради новия манталитет на „Не в моя заден двор” (NIMBY). Повечето от аналитичните конструкции на Маркс са сложни, изпълнени с противоречия, и в никакъв случай не са подходящи за анализа на тези проблеми.

Грешката на Маркс

Икономистът Суреш Найду твърди, че има три големи проблема с икономическата теория на Карл Маркс, пише Брадфорд деЛонг. Първо, Маркс е смятал, че увеличаването на инвестициите и натрупването на капитал намалява стойността на труда за работодателите и по този начин влошава позицията на работниците при трудовото договаряне. Второ, той не разбира напълно, че повишаване на жизненото равнище на работническата класа може и да върви ръка за ръка с нарастващ темп на експлоатация –  тоест по-малък дял на труда в доходите. И, трето, Маркс е твърде обсебен от трудовата теория за стойността.

Вторият и третият проблем остават големи аналитични грешки. Но, докато вярването на Маркс, че трудът и капиталът са заместители, а не допълващи се фактори, е грешка за времето си, може би то не е грешка в наши дни.

Хората имат пет основни компетенции, имащи отношение към труда:
–          да преместват неща с големите мускули;
–          да обработват неща с малките мускули;
–          да използват ръце, устни, ум, очи и уши, за да се уверят, че процесите се развиват както трябва;
–          участие в социален обмен и преговори;
–          да измислят нови неща

Първите две възможности се съдържат в дейността, изпълнявана от „сините якички”, а по-голямата част от следващите три – от „белите якички”.

Индустриалната революция намалява рязко необходимостта от мускулен труд, но рязко увеличава необходимостта от очи, уши, ум, ръце – както сред работниците, така и сред белите якички.

С времето реалната цена на машините продължава да пада. Но реалната цена на кибернетичния контрол, необходим, за да се поддържа работата на машините, не се понижава, защото изисква квалификация, която се придобива с години.

Но няма железен закон за заплатите, който изисква технологиите, свързани с енергия и обработка, да се развиват по-бързо от технологиите за управление и контрол. Посоката на технологичният прогред е към преместване на голяма част от работата по контрол на процесите от хората към машините. Оптимистичният възглед е, че хората като мен, които се страхуват от относителното разпределение на заплатите в бъдеще част източник на неравенство просто страдат от липса на въображение, коментира де Лонг.

Какво се случва, когато машините поемат третата функция и оставят на хората четвъртата и петата? На каква заплата можем да наемем хора в социалните дейности или в творческите индустрии?

Карл Маркс не вярваше, че производството може да се разшири достатъчно, за да може тези, които са загубили работните си места като тъкачки да бъдат наети като продавачи.

Нито Маркс, нито физиократите преди него можеха да си представят колко много добре платени дейности могат да вършат хората, ако не се налага 60% от заетите да работят в селското стопанство и още 20% като предачи, тъкачи или каруцари.

Оптимистичният възглед е, че тези с излишно богатство ще продължат да измислят работа на останалите, за да направят живота си по-удобен и луксозен и това ще надхвърля предлагането на труд от останалите.

Но като се има предвид бързото развитие на технологиите за управление и контрол, песимистичният възглед също заслужава внимание. Според него голяма част от третата функция ще остане неподвластта на изкуствения интелект и в същото време ще бъде рутинна и зле платена (такива дейности са оператори на бази данни, съпорт, проверки на документи и пр.). Докато социалните дейности ще имат ограничено място и ще са зле платени.

В такъв случай бъдещето е на виртуалната потосмукачна машина.

Възходът на средната класа е историческо отклонение

Както и Адам Смит Маркс порицава капиталистите за това, че подтискат заплатите. Но неговото изследване на потосмукачните условия в индустриализираща се Европа отива по-далеч, подчертава Ив Смит, авторката на известния блог Голият капитализъм..

Сърцевината на Марксовия анализ е е свръхпроизводство, което води до намаляващи печалби с времето. Други, като Джоузеф Шумпетер виждат периодичните кризи на капитализма като неизбежни, но като „творческо разрушение”, което според последователите му подготвя почвата за възкръсване от пепелта.

Маркс смята, че свръхпроизводството ще доведе до натиск върху заплатите, който ще се окаже в крайна сметка саморазрушителен. Този натиск за намаляване на заплатите, за да се възстанови нивото на печалбите ще разруши пазарите. Това до голяма степен съответства на динамиката на развитите икономики днес, смята Смит.

Прогнозата на Маркс се оказа вярна при сегашното слабо възстановяване. Печалбите на американските компании заемат най-голям дял от БВП в следвоенната ера, а работниците имат най-малкия дял, отчитан някога.

Работните места, създадени след кризата, са предимно нископлатени.

Маркс вярваше, че влошените условия за индустриалните работници ще доведат до насилствено събаряне на системата. Но комунистическите революция в Китай и Русия се състояха преди индустриализацията на тези страни.

Маркс не успя да предвиди как ръстът  на търговските предприятия ще създаде необходимост за широк диапазон от мениджъри – от надзорници в магазините до офис мениджъри и висши управленски кадри, както и технократи като счетоводители, адвокати, програмисти и консултанти. Докато Голямата депресия роди страхове от радикален бунт, възходът на големите профсъюзи и мрежата за социална защита на Рузвелт послужи като преграда пред Червената заплаха- Най- добре платените профсъюзни работници и „белите якички” създадоха новата американската средна класа .
За повече от едно поколение след Втората световна война корпорациите споделят ползите от повишаване на производителността с работниците. Но като пише Томас Пикети в  новата си книга “ Капиталът  в 21 век „, това е било историческа аномалия. По-постоянната тенденция, установява той, е било нарастването на неравенството, когато нормата на възвръщаемост на капитала превишава общия ръст на икономиката.

Заплахата, която Маркс подценява, е концентрацията на богатството. Както Майкъл Хъдсън отбелязва, Маркс е разбирал разрушителният потенциал на финансовия капитализъм, но е смятал, че е немислимо да има доминираща роля. Той е вярвал, че индустриалните ще успеят да удържат банкерите.

Въпреки социалното разслоение докато  има достатъчно голям остатък от средната класа, която се идентифицира с установения ред, трудно може да се случи организиран бунт, смята Смит.

Маркс и модерния растеж

Последните няколко поколения постигнаха забележителен ръст на жизнения стандарт. Дали и следващите ще се радват на повишено благосъстояние, пита проф. Кенет Рогоф.

Досега прогнозите, че положението на човечество ще се влоши – от Томас Малтус до Карл Маркс, бяха неправилни. Технологичният прогрес разруши преградите пред икономическия ръст. Не се оправдаха прогнозите на Малтус за масов глад. И въпреки намаляването на дела на труда в доходите през последните десетилетия, дългосрочната картина все още не се поддава на прогнозите на Маркс. Жизненият стандарт продължава да расте.

Но предишните периоди на растеж не са гаранция, че аналогична траектория може да се поддържа и през този век. Оставяйки настрана потенциалните геополитически проблеми, съществуват няколко сложни предизвикателства, които произтичат от политическа неефективност.

Първият набор въпроси включва тлеещи проблеми като влошаването на околната среда. Когато правата на собственост са лошо определени, както е в случая с въздуха и водата, правителството трябва да се намесва.

Втората поредица проблеми е свързана с необходимостта да гарантира доверието в икономическата система. Взаимодействието на технологиите и глаболизацията изостри неравенството на доходите и имуществото в рамките на страните. Това може да парализира политическата система и растежа.

Третият проблем е застаряващото население. Високите държавни дългове задълбочават този проблем, тъй като следващите поколения трябва да платят нашите дългове и нашите пенсии, пише Рогоф.

Последният въпрос се отнася до широк спектър въпроси, включващ регулирането на бързо развиващите се технологии от страна на правителствата, които често нямат ресурс за изпълнение на тази роля.

Ярък пример е хранителната индустрия, където технологиите постоянно предлагат все по-рафинирани и генетично модифицирани храни. Известно е, че детското затлъстяване е станало епидемия в много страни при тревожен ръст на диабет тип 2 и исхемичната болест

Всички тези проблеми имат решения. Глобалният данък върху емисиите СО2 би смекчил климатичните рискове. Отстраняването на неравенството изисква по-голямо преразпределение чрез данъчните системи и програми за образование и преквалификация на възрастните.

Капиталистическите страни бяха ефективни в осигуряването на ръст на потреблението от частни стоки. Но когато става дума за обществени блага – като образование, околна среда, здравеопазване и равни възможности, постиженията не са толкова впечатляващи, коментира професорът. Политическите препятствия растат със съзряването на капиталистическите икономики.

Прочетете още – Отмъщението на Карл Маркс

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *