Земята и субсидиите
Прогнозите от началото на годината се оправдаха и ръстът на цените на земята практически спря. Доколкото има потенциал за повишение, това се дължи на окрупняване на парцели. По-ниските цени на пшеницата и царевицата, въпреки рекордния добив, подтиснаха пазара на земята през лятото. През последните месеци има възстановяване при зърното в Европа и Черноморския басейн, което се дължи на увеличен износ, предимно за арабските страни и на факта, че Украйна още не е изкарала реколтата си в очакване на по-добри цени.
Освен конюнктурата при зърното (българското земеделие, за съжаление, постепенно стана монокултурно), върху цените на земята ще влияят и земеделските субсидии (по схемата за единно плащане). През следващите 7 години те ще бъдат средно по 1.5 млрд. лева при 1.18 млрд. лева тази година.
Отпадането на ограниченията за покупка на земя от граждани на ЕС (след като Конституционният съд се произнесе) ще има по-слабо влияние върху цените.
Трусове в енергетиката
Нестабилният ценови модел в енергетиката, ръстът на взаимните задължения и външни претенции не изключват да се стигне до фалити.
Много ще зависи от съдебни решения, някои от тях извън пределите на страната. Безспорно най-големият риск пред българската енергетиката е делото, което Атомстройекспорт заведе в Арбитражния съд в Париж срещу НЕК. Последните изслушвания по иска са насрочени за юли 2014 г. НЕК, която вече има дългове за 3 млрд. лева, трудно ще плати обезщетение за 1 млрд. евро, ако не се стигне до споразумение и то бъде присъдено.
Таксата от 20%, която бе наложена върху продажбите на електроенергия по преференциални цени, ще изправи пред сериозни затруднения производителите, присъединени след юни 2012 г. Вероятно тя ще зависи от решението на Конституционния съд (още няма образувано дело). Освен това ВАС трябва да реши окончателно по таксата за достъп на ВЕИ, която бе въведена през 2012 г., което може да доведе да лиши ЕРП и НЕК от над 300 млн. лева. Очаква се и решение по делото, което ЕВН заведе, пак заради разходи по изкупуване на зелена енергия.
„Южен поток” (въпреки обявения нов конкурс за изпълнител на българската част) може да се забави поради юридически пречки. Но през следващата година ще започне и строителството на Горна Арда, проект за около 400 млн. евро, който ще има принос за намаляване на безработицата в Област Кърджали.
Регулаторен шок (не само за банките)
Банките ще трябва да се справят с новите изисквания за капиталова адекватност от 1 януари 2014 г. От тази дата чрез промени в Закона за кредитните институции (още неприети от парламента) се въвеждат Директивата за капиталовите изисквания и Регламентът за капиталовите изисквания, които на свой ред въвеждат „Базел III“.
Банките ще бъдат засегнати в различна степен от тези промени, като БНБ ще може да налага индивидуални изисквания. Специфичните провизии за кредитен риск (провизии срещу лоши кредити) трябва да бъдат отписани за 4 години, като част от тях ще бъдат трансформирани в капитал. Подходящ повод за налагане на индивидуални изисквания може да се окаже таксата за ВЕИ, тъй като, ако тя остане в сила, рискува да донесе загуби и на банките-кредиторки.
На макрониво, въпреки че изискванията за капиталова адекватност се намаляват от 12 на 8 на сто, фактически съотношението ще остане над 12 на сто, тъй като БНБ ще се възползва от правото си да приложи допълнителни буфери.
Започва и подготовката за създаване на самостоятелна институция за възстановяване и преструктуриране на проблемни банки.
Освен за банките предстоят и сериозни изменения за всички, които се занимават с деривати. През февруари 2014 г. трябва да бъде въведен най-важният етап от Регламента за европейска пазарна инфраструктура (EMIR). Това засяга значителна част от търговията на форекс пазара (въпреки някои неясноти по обхвата – – виж тук), валутни и лихвени суапи. Регламентът предвижда задължителен клиринг чрез централен контрагент на някои групи извънборсови деривати и отчетност на всички сделки с деривати пред регистър за транзакции. Освен че е неясен, той е и скъп за прилагане. Само таксата за вписване в някой от въпросните регистри (Trade Repository) е от порядъка на 4000-6000 евро годишно. Смята се, че това ще отсее много от посредниците (чиято роля също не е напълно изяснена) и ще засегне клиентите им по сделки с деривати.
Кадрови промени
Доста кадрови размествания предстоят във финансовия сектор.
Те ще започнат от БФБ – София, която се подготвя за приватизация. Засега промените в състава на СД на фондовата борса, инициирани от МФ, бяха спрени от Комисията по финансов надзор (КФН) на формално основание.
Мнозинството членове на самата КФН също ще очакват смяна. През юли 2013 г. изтече мандатът на Борислав Богоев и на Антония Гинева. А през 20134 г. изтича и мандатът на заместник-председателя Ангел Джълъзов. Плановете за
промени в закона, които евентуално биха позволили и предсрочна смяна на председателя Стоян Мавродиев, минаха на заден план. Попълването на състава на комисията зависи от това кога управляващите ще постигнат съгласие по пасианса във финансовия сектор. Вероятно въпросът ще се върне в дневния ред още в началото на следващата година.
В БНБ предстои смяна на един от членовете на УС – Пенка Кратунова, а по-сериозната промяна е след почти две години. Вторият мандат на Иван Искров изтича през октомври 2015 г., а малко след това – и мандатът на Калин Христов като подуправител.
Парламентът трябва да определи и първите членове на Фискалния съвет – нов орган, който трябва да предупреждава за прекомерни рискове и може би да има последната дума в случаи на война на интерпретациите, като тази, която се разгоря покрай актуализацията на бюджета.
Още събития на фокус
През 2014 г. ще влязат в сила няколко важни законодателни промени – за офшорките, за обществените поръчки (когато бъдат гласувани), както и промени в Закона за ДДС и данъчния кодекс, уреждащи фискалния контрол, обратното начисляване на ДДС и въвеждането на касова отчетност за малките фирми.
Една друга предизвестена новина е пласирането емисия еврооблигации (или няколко емисии) на стойност до 3.9 млрд. лева*. Ако се осъществи в посочения обем, това ще е най-голямата емисия, пласирана от България. Размерът й е по-голям например от ръста на депозитите на граждани за последните 12 месеца (3.1 млрд. лв.) и доближава сумата на трансферите от ЕС и официалните парични преводи от гастарбайтери за посочения период (2.2 млрд. евро) . Това показва, че евентуална емисия ще има силен ефект върху платежния баланс или върху балансите на банките, ако и български институции са сред купувачите.
* – Допълнение: От емисионната политика за 2014 г. стана ясно, че емисията е съкратена на 3 млрд. лева.
