България 2014: Тенденции и рискове

път

Повечето едногодишни прогнози започват и свършват с макроикономическите индикатори. В този текст ще се опитаме да видим какво се крие под прогнозата за ръст от 1.8%, кои са основните фактори, които ще повлияят на икономиката, ключовите тенденции и рисковете.

В много отношения 2014 г. ще е година на дискусии и подготовка за по-големи реформи. Тази прогноза ще има по-голяма валидност, ако се появи политическа организация, която да канализира гражданската енергия, което засега не е вероятно. Все пак трябва да се вземат поне две важни решения. Първото е за това накъде да тръгне пенсионната реформа след 1 януари 2015 г. и дали да се увеличат пенсионно- и здравноосигурителните вноски. Другото решение, което ще зависи от резултатите през следващата година, е дали да бъде подадена молба за членство в еврозоната.

Още две теми ще останат в центъра на обществения дебат – мерките срещу монополите, които изглежда се насочват към търговските вериги и банките, и социалните проблеми. Част от обсъжданите мерки за борба с монополите са механични. А идеите за облекчаване на проблема с бедността засега се изчерпват с отмяна на плоския данък и социални помощи. Затова все още няма причина за оптимизъм, че ще се стигне до цялостни и работещи решения. Същото важи за реформата в здравеопазването и образованието.

Евроизбори

Като се има предвид, че водещите коментатори не познаха преди една година какво ще се случи през отиващата си 2013-а (вижте например тук и тук), ще се въздържим от крайни прогнози. Политолозите бяха прави само за тайминга. Тяхното внимание бе концентрирано към референдума и той наистина се оказа спусък за голяма промяна – първите протести започнаха в седмицата след вота. Тъй като графикът на партиите се определя от очаквания, които се задават от популярни лица, може уверено да се каже, че събитието, спрямо което се правят всички планове, са изборите за европарламент през май 2014 г.
Те задават дневния ред на новия политически сезон. При слаба активност БСП и ДПС ще имат повече мандати спрямо потенциалния вот, който биха събрали при избори за национален парламент. В такъв случай евроизборите няма да донесат драматична промяна. Те вероятно ще легитимират нови субекти, а големият въпрос е колко националистически/популистки партии ще представляват България в европарламента.

Ако след евроизборите Сергей Станишев бъде издигнат за еврокомисар, каквито спекулации има, и/или хора от левицата се явят с отделна листа, това ще създаде напрежение в рамките на БСП, с което също се спекулира отсега, може би преждевременно.

Емигрантска вълна

Още една важна промяна, произтичаща от предварително определен график, e отварянето на трудовия пазар на ЕС за българи. Няма сигурна прогноза за броя на хората, които ще се възползват от общия трудов пазар, но няколко факта подсказват, че е възможно те да са повече отколкото през първите седем години в ЕС. Сред причините за това са и икономическата и политическа стагнация у нас.
През лятото Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) съобщи, че 12% от българските граждани или 876 000 души планират да имигрират след отпадането на ограниченията за трудовия пазар от 1 януари.
Друго проучване, на „Афис”, твърди, че 400 000 или 17% от хората на възраст между 15 и 55 години се готвят да търсят работа в чужбина. Ако те заминат заедно с децата си, броят на хората с нагласа за емиграция ще е по-голям. Но намеренията невинаги се реализират. През 2007 г. също имаше проучвания, които показваха голяма емигрантска вълна, които не се реализираха напълно. Заслужава внимание друг аспект от проучването на „Афис”. Броят на заявилите желание да останат да живеят на същото място в България спада от 65 на сто преди пет години, до 43,7 на сто сега. Съответно процентът на тези, които искат да живеят на друго място извън България, се увеличава от 20,1 през 2008 г. на 37,1 на сто. Същото проучване определя търсещите трайна емиграция на 193 000 души, което вероятно показва и броят на хората с конкретни намерения.
Един допълнителен сигнал за риска от значителна емиграция е рязкото поскъпване на подготвителните курсове за сертификати по английски и липсата на места в тях. Това също така опровергава очакванията, че новата вълна емигранти ще се състои предимно от нискоквалифицирани работници, тъй като и досега в много страни на практика нямаше ограничения за висококвалифицираните.
Отварянето на бариерите за трудовия пазар ще доведе до намаляване на работната сила (вероятно с 4 до 7%). То ще се отрази на индикаторите за безработица, които и през последната година показаха колебания според промените в базата. Един пример: ако приемем, че емигрират още 100 000 души и половината са имали работа, а останалите са безработни лица, ефектът ще е намаляване на безработицата с 1 процентен пункт до около 10 на сто. Но в дългосрочен план, емиграцията води до ограничаване на възможностите за ръст на потенциалния БВП.
Ще се задълбочи проблемът с осигуряване на кадри в някои сектори на икономиката, в това число лекари, ИТ специалисти, дори дърводелци и шлосери. [tip label=“Напред“ style=“2″ href=“http://economix.bg/balgariya-2014-klyuchovi-sabitiya-riskove/2″]Чети нататък [/tip]