Време е за промяна на прогнозите

ръст

Няколко събития от последните седмици налагат промяна на икономическите планове и прогнози.

Става дума за увеличената политическа несигурност, кризата в енергетиката, рисковете за еврофондовете и изпълнението на инфраструктурните проекти, външнополитическите рискове и евентуални проблеми с бюджета (но не в мащабите, прогнозирани от Реформаторския блок) и понижението на кредитния рейтинг. Повечето от тях натискат прогнозите за българската икономика надолу. Наистина МВФ и Световната банка не понижиха очаквания растеж, но те се осланят на данни и радарите им не могат да засекат тектоничните процеси на преразпределение на властови позиции.

Фактори

Политическото напрежение и предсрочните избори са източник на най-голяма несигурност. Не става дума за обикновена смяна на правителство, а за процеси, които разтърсват дълбоко политическия и бизнес елит.

След като абсурди като взаимни обвинения в поръчителство на убийство са водещи новини, можем да очакваме и най-неочакваните сценарии.

Въпреки противоречивите и хаотични послания на партиите очертаващият се срок за избори е септември, евентуално октомври. Според проучванията ГЕРБ ще бъде първа сила, а лидерът на партията Бойко Борисов даде знак, че е готов за коалиция.

Но ключовият въпрос за следизборната конфигурация на властта няма сигурен отговор. Това се дължи както на  неясната математика (ще имат ло мнозинство в парламента ГЕРБ и предпочитаните от тях партньори), така и заради протичащите под повърхността процеси на преразпределение на икономическо влияние. Ето защо трябва да се следят не предполагаемите проценти за определени партии (математиката), а сигналите, които партиите излъчват. Например: Ще има ли промени в изборните правила, които да гарантират по-широко представителство и ограничаване на мръсните схеми за печелене на избори? Ще бъде ли даден знак за тежки, но непопулярни в краткосрочен план реформи като пенсионната и здравната? Ще видим ли силни и независими регулатори и съдебна система? По това ще познаете дали имат намерение да управляват дълго и отговорно. Ключовият въпрос е дали в оставащите месеци може да се създаде устойчив управленски модел. И дали инстинктът за самосъхранение на бизнес елита ще сработи, така че големите компании да наложат минимални правила за икономическа стабилност.

Ако това не се случи, ще имаме поредица от нестабилни правителства или управление, разчитащо едновременно на обръчи от фирми и малко репресия. Към днешна дата няма основания за оптимизъм.

Докато изходът от политическата криза е несигурен, влиянието на предсрочните избори върху графика и обхвата на предстоящите управленски решения е по-предвидимо.

Ще бъде забавен процесът на договаряне на еврофондовете за следващия седемгодишен период (ЕК вече отправи силно критични бележки). Тъй като средствата от ЕС могат да бъдат ябълка на раздора, партиите с шансове да управляват страната след изборите, ще имат интерес от забавяне на споразумението. Един от спорните моменти в него са парите за градовете по ОП Регионално развитие, а това е ключов ресурс преди местните избори през 2015 г.

Също така е ясно, че новото правителство ще бъде изправено пред необходимостта или да предлага бюджет, който е разработен от сегашния състав на МФ и служебния кабинет или да забави бюджетната процедура. Последното означава през 2015 г. да се харчи месечно 1/12 част от сегашния бюджет, докато се приеме новият финансов план на държавата. На фона на останалите рискове, опасността от забавяне на бюджета и данъчните закони не бива да се надценява. Това дори може да е добра новина за бизнеса, комуто ще бъде спестена поредната доза модернизации на данъчното законодателство (от типа на неработещия режим на касова отчетност).

Пенсионната реформа обаче е изложена на по-голям риск. През последните месеци работата по тази тежка тема спря, донякъде по субективни причини, донякъде защото нямаше достатъчна политическа подкрепа. За да се вземе добро решение, вариантите вече трябваше да са на масата за дискусии. До края на октомври, дни след съставянето на правителство, ще бъде трудно да се постигне консенсус. Това може да се стане само ако големите партии се споразумеят отсега за основните принципи, така че служебният кабинет да подготви реформата. Изборът е между ново замразяване или от 2015 г. възрастта и стажа да започнат да растат с по четири месеца годишно. Възможно е да има  ново отлагане, особено по критичния въпрос за изплащане на пенсиите на категорийните работници от съответните професионални фондове, вместо от бюджета (парите не са достатъчно и няма яснота за вноските отпреди 2001 г.). От това ще зависи и евентуално увеличаване на осигурителната вноска – вероятност, която не бива да се изключва.

Вторият фактор, който води до корекция на прогнозите, е външната несигурност. Кризата в Украйна и в по-малка степен напрежението в Турция вече допринесоха за спада на износа през първите четири месеца.

Кризата в Украйна накара Европейската комисия да види проблемите в проекта „Южен поток” и това до доведе до спирането му. Ако проектът бе тръгнал тази година, можеше да видим и ръст на БВП над 2% по официални прогнози.Този проект не е заложен в бюджета, но е заложен в плановете на редица предприемачи и може би в обещанията им към банките. Остава и рискът от неустойки заради спирането на строежа.

Освен това украинската криза заплашва сигурността на енергийните доставки към България.

Към това се добави неочаквано избухналата война в Ирак, която повиши цените на петрола Брент над 114 долара за барел. При други обстоятелства това би било негативен шок, но за изпадналата в дефлация икономика на България влиянието, особено за държавната хазна, ще е по-скоро положително. Бюджетът за 2014 г. е смятан с очакването петролът да се понижи с почти 5% тази година (това прави под 105 долара за барел, по-малко от средната цена на петрола през първите пет месеца). Ако цените се задържат над 110 долара, това ще подкрепи приходите от данъци при внос. Но страните в Близкия Изток (особено ОАЕ, които са извън зоната на конфликт, и Иран) са най-бързо растящите пазари за българския износ, така че разширяването на зоните на нестабилност в региона може да има известно негативно влияние върху доставките.

На трето място, сериозна причина за преоценка на прогнозите е опасността от спиране и забавяне на еврофондове. Този риск е както за икономиката, така и за бюджета.

Много български компании и общини свикнаха да разчитат на европейските средства и спирането им води до шокове и забавени разплащания. Особено там, където проектите са започнали и се оказва, че няма средства да бъдат довършени. Много общини посрещат лятото с разкопани улици.

Второ, виси опасността част от сумите за европроекти да легнат върху бюджета. Плащанията по европейски средства бяха основна причина за по-високия дефицит през първите четири месеца, тъй като са платени с 515 млн. лева повече през тази година отколкото през миналата. Ударното усвояване на еврофондове води до по-големи разходи за национално съфинансиране, освен това бюдетът действа като буфер, тъй като предплаща средствата и очаква възстановяване от Европейската комисия. Лошите проекти, които Европейската комисия не признава, увеличават бюджетния дефицит. За да предотврати това, МОСВ наложи оспорваните корекции на общините, а МФ спря плащанията по „Околна среда”. Задържаните от ЕК суми по „Околна среда” и „Регионално развитие” са над 1.2 млрд. лева. През миналата седмица обаче бяха възстановени част от забавените плащания по Програмата за развитие на селските райони (85 млн. евро).

Четвърто, енергетиката продължава да е бомба със закъснител. Тя е многократно по-голям риск от евентуално неизпълнение на бюджета.

ДКЕВР за втори път ще вземе решение за цените в сектор Електроенергетика без действащо правителство (през март 2013 г. тя реши да понижи тока за бита дни преди обявяването на служебния кабинет). Възможно е регулаторът да се опита да избегне резки движения и да коригира намеренията си да притиска ЕРП, инвеститорите в ТЕЦ „Марица Изток” 1 и 3 и собствениците на ВЕИ. Има риск дефицитите да продължат да се трупат в НЕК или да се прехвърлят върху малките бизнес потребители.

Не е случайно, че именно проблемите в енергетиката бяха посочени като основна причина за понижаването на рейтинга на България.

Съществуват две големи неизвестни – финансовото състояние на НЕК и делото срещу компанията, което се води от „Атомстройекспорт”. Докато тези неясноти и изброените по-горе рискове не отпаднат, няма да видим голям нов индустриален проект в България.

Накрая, имаме по-скоро благоприятно развитие в еврозоната. ЕЦБ започна сложна операция по промяна на курса и това вече довежда до обезценяване на еврото. За България това е добра новина. Продължаващото възстановяване на еврозоната също може да помогне да се компенсират поне отчасти някои неблагоприятни влияния.

Какви ще бъдат последиците?

Спад на инвестициите. Преките чуждестранни инвестиции (последни данни) вече се понижават и няма да започнат да растат, докато не отпаднат посочените рискове. Понижаването на рейтинга на България също допринася за това.

През първото тримесечие НСИ отчете ръст на общите инвестициите (предимно вътрешни) с 4.6%. Това имаше най-голям принос за отчетения ръст на БВП с 1.4% на годишна база (сезонно неизгладени данни, с каквито работят в МФ). Ако приемем за аксиома, че при политически и макроикономически рискове се преразглеждат първо инвестиционните планове, то този фактор няма да е толкова значим през второто тримесечие. За това ще допринесе евентуално забавяне при еврофондовете или намаляване на банковите заеми.

Спад на строителството и инфраструктурните проекти. Строителството вече реагира на проблемите с еврофондове като през април спадна с 1.3% спрямо март. На годишна база понижението е с 2.0%.
В допълнение забавянето на одобрението на Споразумението за партньорство означава, че тази година, вероятно и през първите месеци на 2015 г. няма да има нови схеми – освен някои младежки програми, които страната може да пусне на свой риск.Финансовият министър Петър Чобанов твърди, че тази година страната ще усвои 4 млрд. лева и това е таванът на възможностите й да усвоява средства. Прогнозата изглежда оптимистична.

Забавяне на растежа. Темпът на БВП вероятно ще падне под 1% през второто тримесечие. Растежът разчита основно на вътрешното потребление (увеличение с 3.9% през първото тримесечие). Но данните сигнализират за забавяне на динамиката му през пролетта. След като се развиваше добре през второто полугодие и началото на 2014 г., търговията на дребно отбеляза три поредни тримесечия на месечен спад. На годишна база тя расте с 2.4% през април, което е много по-малко от повишенията на оборотите в периода от юли 2013 г. до март 2014 (от 5 до 9.3 на сто на годишна база). Има вероятност износът да преодолее спада през втората половина на годината.

Трябва да се признае, че дефлацията много обърква сметките. През първото тримесечие тя позволи да се отчете ръст на БВП в реално изражение при понижение на произведената продукция по текущи цени. При равни други условия това обаче оказва натиск върху бюджета, както отбеляза и МВФ в последния си доклад.

По-голям бюджетен дефицит. Не е изключено да има актуализация на бюджета, включително заради силния политически заряд на такъв ход. Въпреки това рискът не бива да се надценява. Евентуално увеличаване на цените и обезценяване на еврото ще отслаби дефлационния натиск. Ако Европейската комисия размрази спрените еврофондове след изборите това също ще помогне. Голямата опасност е ако държавата понесе негативите от кризата в енергетиката.