Защо е толкова трудно да се открият предимствата на иновациите, чийто символ стана Силициевата долина, в статистиката на БВП? Възможно ли е патентите до намаляват иновациите, вместо да ги насърчават. На двата парадокса се спира Джоузеф Стиглиц.
Иновации и производителност
През 1987 г. Робърт Солоу отбеляза, че компютърният век се усеща навсякъде освен в статистиката на производителността.
Вижте още: Асемоглу за иновациите
Има няколко обяснения за това.
Възможно е БВП да не обхваща подобряването на условията на живот, което се осигурява от иновациите в компютърния век. Или тези нововъведения не са толкова значителни, колкото смятат поддръжниците им.
Има истини и в двете гледни точки, смята професорът в статия за Project Syndicate.
Да си припомним, че преди няколко години, преди краха на Lehman Brothers, финансовият свят се гордееше с иновациите си. Отчитайки, че финансовите институции привличат най-добрите умове в света, никой не би очаквал друго. Но голяма чст от тези иновации се състоеше в разработването на по-ефективни начини за манипулация на пазарите. Дори в най-добрите времена финансовият сектор не допринесе за увеличаване на равнището на живот и това в крайна сметка доведе до кризата.
Вижте още: Робърт Шилър за финансовия капитализъм
Дотком балонът бе създаден чрез иновации – уебсайтове, чрез които можеш да си поръчаш кучета и безалкохолни чрез интернет. От тази епоха ни останаха търсачките и оптичната инфраструктура. Не е лесно да се направи оценка за това как икономията на време, която се подразбира при онлайн магазините, или икономията на разходи в резултат на увеличаване на конкуренцията (по-удобно е да се сравняват цени онлайн)
Вижте още: Бринджолфсън за дигиталната икономика
Трябва да се подчертаят две неща. Първо, печалбите от иновациите могат да са лош показател за общия им принос към жизненото равнище.
Освен това, ако иновациите, например, банкоматите, водят до ръст на безработицата, нито един от тези социални разходи, нито страданието на уволнените, нито обезщетенията за безработица не се отразява на доходността на фирмата. БВП не отразява нито тревогите на хората, нито подобряването на тяхното благосъстояние чрез иновациите.
Ако иновациите водят до намаляване на себестойността, тяхното влияние се оценява по-лесно. Но когато те влияят на качеството на стоките, тогава задачата е по-сложна. Как икономиката отразява факта, че благодарение на прогреса на медицината, сърдечните операции са по-успешни?
Все пак този принос може да е преувеличен. Жизненото равнище би се увеличило повече, ако интелектуалните усилия не бяха влагани толкова в маркетингови решения, например, а във фундаментални изследвания. Как можем да сравним приноса на Facebook или Twitter с лазера, транзистора или машината на Тюринг?
Вредите от защитата на интелектуална собственост
Привържениците на строгите права на интелектуална собственост твърде, че те водят до високо ниво на инвестициите в НИРД и до повече иновации. Но емпиричните изследвания в най-добър случай са двусмислени. В някои случаи дори се установява по-високо ниво на иновациите в страни със слаба патентна защита.
Има много други начини да се определи възвращаемостта от едно изследване и единичните ползи от защитата на правата на интелектуална собственост в повечето индустрии са по-малки, отколкото биха били иначе. Това, което е по-важно, е потенциалът за научни открития, свързан с достъпа до знание, тоест идеите, които чакат да бъдат приложени по начин, който е ценен за пазарите. Но обемът на това знание е ендогенен. Всеки изследовател допринася за него и черпи от него. „Загражданенто на неосезаемата общност на ума”, която се свързва с упражняването на правата на интелектуална собственост намалява обема знание, достъпен за останалите. Силата и конструкцията на правата на интелектуална собственост определят в каква степен добавя или изважда от достъпните технологични възможности.
В своето изследване, публикувано от NBER, Стиглиц предлага модел, според който по-строгите права на интелектуална собственост водят до забавяне на иновациите. Това е независимо от факта, че на всяко ниво от възможности те водят до повече инвестиции в НИРД. Причината е, че по-строгата защита на правата на интелектуална собственост, изкривявайки баланса между приноси и черпене на идеи от басейна на знанието, при всяко ниво на инвестиции в НИРД или учене, води до намаляване на размера на този басейн. Ефектът върху инвестициите в НИРД в дългосрочен план е нееднозначен. След като веднъж се вземе предвид обратният ефект върху обема на технологичното знание, по-строгата защита може би води до по-малко инвестиции в НИРД в дългосрочен план. Но при малък басейн на знанието, дори дадено ниво на инвестиции в НИРД води до по-малко иновации. Така, дори ако защитата на интелектуалната собственост води до повече инвестиции в НИРД, нивото на иновациите може да намалява.
Значението на този обратен ефект зависи от влиянието на по-строгата защита на интелектуална собственост върху външните ефекти (положителни външни ефекти, произтичащи от допълване на басейна на знанието и отрицателни външни ефекти, свързани с изваждане от него), както и с достъпността на алтернативните механизми за измерване на възвращаемостта от иновациите.
