Финансовият капитализъм и обществото

По книгата на Робърт Шилър „Финансите и доброто общество”

Дискусиите за капитализма и обществото, от пламенната критика на Карл Маркс до енергичната защита на свободните пазари от Милтън Фридмън, се фокусираха върху индустриалния капитализъм. Но през последните десетилетия ние сме свидетели на възхода на финансовия капитализъм – система, при която финансите, някога обслужващи индустриалния капитал, поеха водещата роля като движеща сила на капитализма.

Сегашната сурова финансова  криза извиква въпроси се само за елементите на система, но и за финансовия капитализъм като цяло. Тази криза, наречена от Кармен Райнхайрт и Кенет Рогоф „Второто голямо свиване”, повтаря депресията след кризата от 1929 г. и доведе до яростно отхвърляне на ценностите на финансовия капитализъм.

При това положение мнозина биха се зачудили както е ролята на финансите в обществото? Как финансите като наука, практика или източник на икономически иновации могат да бъдат използвани за напредъка на обществото? Как те насърчават свободата, просперитета, равенството и икономическата сигурност. И как бихме могли да демократизираме финансите?

Терминът финансов капитализъм носи негативен оттенък, когато за първи път става популярен през 30-те години с публикацията на Джордж Едуардс „Еволюция на финансовия капитализъм”. Той съзира конспирация на големите финансови институции, начело с J. P. Morgan и нарича това Pax Morgana.

Терминът бе съживен след последната финансова криза. Бившият френски президент Никола Саркози например заяви,че „финансовият капитализъм извращава логиката на капитализма”. Григорий Явлински в книгата си Realpolitik отбелязва, че „ фундаменталните структурни промени са пряко свързани с постепенно отслабване на моралните ограничения в развитите страни. Структурни промени като тези са последица от много бързия ръст на финансовия сектор и услугите, директно свързани с него”.

Шилър смята, че макар критиците да са прави в някои от обвиненията, необходимата промяна е да се разшири обхватът на финансовия капитализъм, вместо да се ограничава иновативната му сила. Няма да напреднем много, ако просто осъдим финансовия капитализъм като система на безотговорност.

Триумфът на финансовия капитализъм след 70-те години, дори в бившите комунистически страни, е една от най-значимите революции.

Комунизмът в модерната си форма имаше своя определящ момент през 1848 г., когато имаше много възстания в градовете на Европа. Бунтът на работническата класа нямаше ефективен лидер и не беше комунистически по природа. Той изникна от общото недоволство в недрата на обществото. Това създаде възможност за комунистическото движение, която беше разпозната от Карл Маркс и Фридрих Енгелс. С помощта на Комунистическата лига (първоначално християнска организация) те публикуваха Комунистическия манифест, който се оказа доста радикален. Макар че тези революции бяха краткотрайни, манифестът достигна до мнозина, които преди бяха пасивни.

Думата комунизъм (от фр. Commun) се отнася до централната идея за обща собственост над капитала и средствата за производство. В книгата си аз имам предвид традиционната форма на комунизъм, не социалистическата пазарна икономика, която се предлага в Китай и която разрешава частната собственост, пише Шилър. Основният аргумент за обществена собственост върху капитала, според Маркс, е разкъсването на порочния кръг на бедността: „Капиталистическата система предполага пълно разделяне на работниците от всякаква собственост на средствата, чрез които те могат да реализират своя труд”.

Маркс не обяснява ясно защо работниците нямат достъп до капитал. Той предполага, че при капитализма, целите на обществото се поставят от тези на върха – тези с достъп до капитал, а не от всички хора. Според Шилър неизказаното предположение е, че бедният работник не може да започне бизнес чрез получаване на кредит от банка или капитал от богатите инвеститори.

Но в идеалната капиталистическа система хората с добра бизнес идея могат да го направят, поне по принцип. Исторически има дълга тенденция на демократизация на финансите, на отваряне на финансови възможности към всички.

Вярно е, че социалните бариери спират някои от реализация и от това да печелят от таланта си. За едно неграмотно селянче е трудно да влезе в офиса на голяма банка и да поиска кредит за започване на бизнеса си. Има и значителни доказателства за реално съществуващи бариери чрез крайната деференциация на лихвените проценти, плащани от длъжници от различни райони и категории. Естър Дъфло обобщава „Тази съвкупност от доказателства прави трудно да се повярва, че кредитните пазари, поне в развиващите се страни, са близо до идеалния пазар, който би направил така, че инвестициите да не зависят от разпределението на богатството”.

Но това не е фундаменталният проблем на финансовия капитализъм. Това по-скоро е проблем на демократизацията  и разширяването на обхвата на финансовия капитализъм. Това е социална дилема, която може да се решава чрез промени в образователната система.

Изглежда, че няма жизнеспособна алтернатива. Никога не е дискутиран модел на нефинансов капитализъм – макар че човек може да използва този термин, за да опише пазарна икономика със зле развити финансови институции като в някои бедни райони.

От това как дефинираме финансовия капитализъм, ще зависи разработването на работеща теория по въпроса

На най-широко ниво, финансите са наука за архитектурата на целите – за структурирането на икономическа уредба, нужна за постигане на целите и на  стопанисването на необходимите активи. Целите могат да са тези на домакинствата, малкия бизнес, правителствата или самото общество. След като бъде определена една цел – например, плащането за обучение в колеж или отваряне на ресторант, участващите страни трябва да намерят нужните финансови средства.

Целите, които финансите обслужват, произлизат от хората. Финансите не са за правенето на пари само по себе си. Колкото по-добре съответстват финансовите институции на целите на обществото, толкова по-силно ще бъде то. Ако този механизъм се провали, финансите имат силата да разрушат такива цели, както се случи с ипотечната криза през изминалото десетилетие.  Постигането на значими цели и стопанисването на активите изисква сътрудничеството на много хора. Те трябва да събират своята информация по подходящ начин и да се уверят, че са отчетени мотивите на всеки. Представете си строителството на ново метро или финансиране на медицински изделия. Финансите осигуряват структура за тези предприятия и институции.

Повечето икономисти определят финансите в по-тесен смисъл, фокусират се върху краткосрочните търговски стратегии и резултати или върху темата за управление на риска. Академичното разбиране за финансите е наука за конструирането на оптимални инвестиционни портфейли.

Голяма част от дейността на финансистите е структурирането на проекти и системи, една дейност, която събира хора с различни цели. Дори един самотен поет има нужда от финансиране, за да практикува изкуството си. Доходите, с които живее, разходите за издатели, печатари, срещи с публиката, строителство на зали за литературни четения – зад всичко това има скрита финансова архитектура.

Финансите включват откриването на света и неговите възможности, което ги свързва с ИТ. Ако се извършва търговия, имаме възможност да научим пазарната цена. Това на свой ред включва разкриването на мотивите на хората и прави възможни още по-амбициозни цели.

Реалното лекарство за проблема, който Маркс поставя, не е в разрушаването на капитализма, а в неговото подобряване и демократизиране. Предизвикателството за лидерите е да разберат, че финансите могат да бъдат използвани за увеличаване на просперитета, за да може техните продукти да са по-лесни за употреба и по-добре интегрирани в икономиката.

На първо място, нищо във финансовата теория не определя, че контролът на капитала трябва да бъде ограничен да няколко „тлъсти котки”.  Помислете за разпространението на застраховки, ипотеки и пенсии сред милиони хора. По-нататъшно усъвършенстване на финансовите институции и инструменти чрез иновациите ще позволи разширяване на просперитета сред повече хора и ще спре растящата тенденция на увеличаване на социалното неравенство.

На второ място дизайнът на финансовите инструменти трябва да е такъв, че хората лесно да могат да ги използват. Това означава, че във финансовите екипи трябва да се включат психолози и специалисти по поведенчески финанси. Трябва да изгладим острите ръбове на финансовата система – тези аспекти, които предизвикват проблеми, когато хората правят грешки. На хората трябва да се казва истината за финансовите договори, които подписват и за щетите, които могат да понесат в бъдеще.

Ако екстраполираме историческите тенденции, става възможно да разширим обхвата на финансовия капитализъм и да „бракуваме” критиката на Маркс. За да се доведе докрай тази цел е необходима известна държавна намеса, но не намеса, която осуети пазарните решения. Работата на държавата е да осигури ясен набор от правила, такива, които защитават потребителите и насърчават обществения интерес. Истинско предизвикателство е тези правила да се приложат на международно ниво, смята Шилър.

Робърт Шилър е носител на Нобелова награда за 2013 г., автор на редица книги, сред които „Ирационалният изблик“ и „Животинският дух“ (в съавторство с Дж. Акерлоф).

Повод от седмицата: Папа Франциск критикува в апостолическа проповед неограничавания от държавата капитализъм, определяйки го като „нова тирания“. Той призова световните лидери да се борят с бедността и нарастващото неравенство в първото голямо съчинение, написано от него след като бе избран за папа. „Докато проблемът с бедните не намери радикално решение чрез отхвърляне на абсолютната автономност на пазарите и на финансовите спекулации и чрез анализиране на структурните причини за неравнопоставеността, няма да бъде намерено решение и на проблемите на света“, казва папата.

 

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>