Световната икономика най-сетне забравя последиците от голямата финансова криза от 2008 г. През изминалата година и развитите, и развиващите се икономики отбелязват ръст.

ЕЦБ предвижда еврозоната да нарасне с уверените 2.4%. Прогнозата за САЩ е ръст от 2.5% както през 2017, така и през 2018 г. МВФ повиши прогнозата си за световната икономика до 3.7% през 2017 г, спрямо 3.2% през 2016 г. След 2019 г. обаче и ЕЦБ, и Фед предвиждат посепенно намаляване на темповете на растеж.

В САЩ през миналата година категорично опровергаха страховете, че затягането на паричната политика от страна на ФЕД ще забави и дори спре борсовия подем и икономиката. Напротив, индексът S&P 500 нарасна с 19.4% през 2017 г. Но не трябва да се забравя ролята на поевтинелия долар за ръста на корпоративните печалби в САЩ – миналата година бе най-слабата за американската валута от 2003 г. насам.

В Европа широкият STOXX Europe 600 се повиши по-скромно – със 7.7%, но някои пазари напреднаха силно. Борсово търгуваният фонд Vanguard FTSE Europe ETF, например, постигна доход от 23%, което е по-добре от пасивно управляваните фондове в САЩ. Това бе най-силната година за европейските борси от 2013 г. и – което е по-важно, много по-силна от прогнозите. За това допринесоха добрите корпоративни резултати и макро данни. Европа загърби една относително лоша година, белязана от Брекзит, а изборната победа на Еманюел Макрон зададе тон за фанфарите на оптимизма.

Пазарите на суровини последваха възходящия тренд, като медта поскъпна с 29%, а петролът Брент – с 15%.

Да, 2017 г. бе добра за пазарите, но дали 2018 г. ще я повтори? Натрупват се съмнения дали бурният ръст на технологичните акции (само Facebook например поскъпна с 50%) ще продължи и дали геополитическите рискове няма да предизвикат шокове на пазарите. През миналата година индексът на волатилността на CBOE (VIX) бе на исторически ниски нива, но тази година вероятно ще е по-торбулентна. Сред обичайните източници на несигурност е скоростта, с която ще се изтеглят горещите пари, с които централните банките наводниха икономиките заради кризата.

Политиката на централните банки

ЕЦБ обяви началото на края на програмата си за количествени облекчения, но засега не е ясно дали програмата за изкупуване на ценни книжа ще спре впезапно през октомври 2018 г. През есента ЕЦБ реши да продължи покупките на активи до октомври 2018 г., но, считано от януари, да съкрати двойно месечния им обем на 30 млрд. евро.

Какво ще стане след тази дата е неясно, като според FT някои членове на УС на ЕЦБ (Йенс Вайдман и Беноа Кьоре) настояват за пълно спиране след октомври 2018 г.  На последната си пресконференция на 14 декември президентът Марио Драги избегна отговор на въпроса. Също така не е ясно докога ЕЦБ ще реинвестира постъпленията от падежиращите книжа и дали ще се наложат промени в структурата на покупките, след загубите, които централната банка понесе. Програмата за QE започна през март 2015 г. и чрез нея централната банка изкупи книжа за 2.3 млрд. евро. Драги също не коментира и дали ЕЦБ ще започне да повишава лихвите през 2019 г. (когато изтича мандатът му). Очакванията са, че франкфуртската институция ще избере по-предпазлив подход, следвайки Фед и осланяйки се на ниската инфлация (1.5% за 2017 г.). Засега консенсусната прогноза е, че ЕЦБ ще сложи край на покупките на активи през 2019 г. и след това – най-рано през юни, ще започне да повишава  лихвите от сегашните нива около нулата.

Очаква се Федералният резерв да направи още три повишения от по 0.25 пункта на основната лихва от сегашните 1.25-1.50%. Икономиката на САЩ работи на пълни обороти, като безработицата (под 4%) е на път да спадне под естествената си норма. Но ниската инфлация (1.9% през миналата и според прогнозите на Фед и тази година) накара централната банка на САЩ да заложи на предпазливо затягане на паричната политика. По-голямото предизвикателство може да се окаже изтеглянето на извънредните пари. Трябва да се прави разлика между край на програмите за количествени облекчения, тоест намаляване и спиране на месечните покупки на ценни книжа и  продажба или падежиране на тези ценни книжа, с което се изтеглят горещите пари от пазара. EЦБ се готви за първото, Фед е на втория етап. По време на QE балансът на Фед се увеличи от 1 трилион долара през 2008 г. до 4.5 трилиона долара. Федералният резерв обяви през лятото график за плавно съкращаване на притежаваните ценни книжа (като не се реинвестират средствата, получени на падежа), считано от октомври.

Заради по-бавното изтегляне на паричните стимули и притокът на инвестиции към Европа еврото ще продължи да поскъпва, като според Unicredit то ще достигне 1.25 долара. Не всички са съгласни – според Банк ъф Америка еврото ще претърпи корекция до 1.10 долара през първото тримесечие, преди да се ориентира към равновесното ниво от 1.19 долара в края на годината и 1.25 долара през 2019 г.  Припомняме, че то беше 1.05 преди победата на Макрон и се устреми към 1.20.

Повишаването на лихвите понатисна надолу цените на ДЦК, но не се сбъднаха най-мрачните прогнози. Както написа Блумбърг в годишния си обзор – изискваха се усилия, за да се изгубят пари от облигации през 2017 г. (Но БНБ успя).  Затягането на паричната политика все още няма сериозно отражение върху борсите – отчасти защото икономиката се подобряваше в съответствие със затягането на условията. Повечето анализаторите залагат на продължаващ ръст в ЕВропа, поне през първото полугодие. Все пак високите оценки корпоративният дълг ни карат да бъдем нащрек.

В Европа вдигането на лихвите ще доведе до увеличаване на разходите по заемите, но малцина очакват промяната да се усети преди 2019 г. Eдна страна обаче е особено уязвима – родината на Марио Драги, Италия, която се изправя пред избори. Една от най-задлъжнелите страни в еврозоната, Италия има голям дял в портфейла ценни книжа, държани от ЕЦБ (300 млрд. евро) и намаляването на месечните покупки и по-късното изтегляне на стимулите ще се отрази сериозно на разходите на правителството. Доходността по десетгодишните италиански книжа вече прехвърли 2% и е възможно до края на годината да надвиши и 3%.

Това е част от обяснението защо Драги се опитва да намали паричните стимули без да предизвиква разпродажби на облигации и едновременно с това да доближи инфлацията до целта от 2% годишно. Труден баланс.

Факторът Тръмп и ръскът от данъчна и търговска война

Въпреки че голямата промяна през 2017 г. не дойде от САЩ, както се очакваше, а от Европа, която решително се сбогува с проблемите след финансовата криза, в началото на 2018 г. погледите отново са оправени към Америка.

Има най-малко две причини за това. Първата са междинните избори, които вероятно ще засилят позициите на демократите и в зависимост от хода на текущото разследване на Робърт Мюлер може да задвижат процедура по импийчмънт. Втората причина са надеждите за мащабни икономически промени, свързани с Доналд Тръмп.

Първата година на неговото президентство не донесе много изпълнени обещания. С едно изключение – Тръмп и републиканците успяха да прокарат данъчната реформа в Конгреса в навечерието на Коледа. Планът за 1.3-1.4 трилиона долара ще ускори растежа в САЩ, но стимулите са неравномерно разпределени. От него ще се възползват в по-голяма степен богатите американци и освен това той дава предимство на фирми от сферата на услугите и производители на стоки за вътрешния пазар. С това най-мащабно намаление на данъци за последните 30 години средната ставка на корпоративния данък се понижава от 35% на 21%, облекчават се данъците върху наследството, временно се намаляват данъците за граждани.

Като част от данъчната реформа Вашингтон също така планира да спре да облага американските компании за печалбите им в чужбина. За сметка на това се предвижда еднократен по-нисък данък върху парите, които корпорации от типа на Apple държат в чужбина, за да избегнат данъци.

Прогнозите за икономиката на САЩ са оптимистични и ако тя успее да запази ръста си и през следващата година, ще отбележи най-продължителният подем в историята на страната. Досега дълги периоди на ръст е имало през 60-те и по време на технологичния бум от 90-те години.

Основната причина за този оптимизъм е данъчната реформа, но тя също така може да предизвика по-агресивно затягане на паричната политика от страна на Фед, така че ефектът от фискалните стимули ще бъде подтиснат.

Според непартийния Joint Committee on Taxation през следващото десетилетие икономиката на САЩ ще прибави 0.7% благодарение на данъчната реформа. Белият дом твърди, че ще бъде постигнат ръст от 3-4%. Това обаче е с цената на увеличаване на бюджетния дефицит.

Един друг риск също не бива да се пренебрегва. Рязкото понижение на корпоративните данъци в САЩ и, от друга страна, плановете за данък върху вноса и мерките срещу избягване на трансферното ценообразуване може да разпалят данъчна война в света.

В писмо до колегата си Стивън Мнучин петима финансови министри от ЕС предупредиха, че мерките, замисляни от администрацията на САЩ, могат да засегнат обичайни операции като плащания на чуждестранни контрагенти и противоречат на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане и правилата на СТО.

Това се случва в момент, когато ОИСР ще опитва да координира мерки срещу избягването на данъци, а ЕС замисля мащабна промяна на законодателството си, за да отговори на промените, които глобализацията и дигиталната трансформация налагат.

Брекзит и други търговски въпроси

Във Великобритания Брекзит започна да тежи върху икономиката. Инфлацията надхвърли 3.1%, отчасти заради отслабването на паунда. През ноември централната банка повиши лихвата до 0.5% за първи път от 2007 г., но заради забавянето на икономиката не подготвя ново вдигане. Икономическият ръст през третото тримесечие бе 0.4% и е вероятно да се забави през последната четвърт на 2017 г.

Все пак през първата финансова година след референдума от юни 2016 г., вече е ясно, че и двата лагера сгрешиха в прогнозите си. Прогнозата на финансовото министерство на кралството (което бе срещу Брекзит) бе, че в случай на напускане на ЕС още през 2017 г. икономиката на страната ще влезе в рецесия. Но защитниците на развода, групата „Икономисти за Brexit” предвиждаха ръст от 2,7%. Истината се оказа по средата – очакваният ръст е 1,5%, но той е един от най-слабите в ЕС.

Изчисления на Financial Times, основани на 14 различни оценки, показват, че БВП на Великобритания сега е с  0,6–1,3%, по-нисък, отколкото ако страната бе гласувала за оставане в ЕС.

Много ще зависи от това каква точно сделка с ЕС ще сключи страната. В средата на миналия месец британското правителство и ЕС постигнаха труден компромис по три ключови теми, които отвориха вратата за втория кръг от преговорите. Това беше гарантирането на правата на 3 млн. европейци на Острова, както и на 1 млн. британци в ЕС, изключението да няма „твърда“ граница между Северна Ирландия и Република Ирландия и т. нар. сметка по развода. Въпросът за границата между двете Ирландии, която ще бъде и граница между ЕС и Великобритания се оказа толкова труден, колкото сметката по развода. В крайна сметка двете страни се съгласиха, че ако ЕС и Великобритания не постигнат финално споразумение за Брекзит, Обединеното кралство ще запази „пълно приравняване“ с правилата за вътрешния пазар и митническия съюз, които осигуряват сътрудничество на Северна Ирландия и Република Ирландия.

С това обаче добрите новини свършват. Заради трудния първи етап на преговорите, Лондон сега разполага с една година, за да договори по-сложните въпроси, като търговското споразумение с ЕС. Затова все по-актуален става въпросът за преходен период, който да осигури плавен Брекзит и след март 2019 г.

Великобритания не само трябва да се споразумее с ЕС за митнически съюз и другите условия за търговия, но и да предоговори търговските си споразумения с всички основни търговски партньори извън ЕС, тъй като тя вече не може да се възползва от търговските сделки, сключени от Съюза.

Говорейки за търговски споразумения, не трябва да се пропуска и един от най-големите ходове на ЕС от миналата година – споразумението с Япония, което е най-голямата сделка от този род.

Споразумението означава отпадане на митата за внос на японски автомобили в ЕС, докато производителите от ЕС ще се радват на отпадане на 30-процентните мита за сирене, на митата за вино и квотите за внос на месо, както и на достъп до обществени поръчки в Япония.

Споразумението и предхождащият го договор с Канада са силен контрапункт на заявките на президента на САЩ Доналд Тръмп за разтрогване на НАФТА и търговски санкции срещу Китай.

Реформата в ЕС

Застоят на преговорите за съставяне на коалиционно правителство в Германия и дълбоките разногласия между страните отложиха големия разговор за реформите в ЕС вероятно за март. Дневният ред на тези реформи, така както бе зададен от Бялата книга и няколко документа за размисъл, включва промяна на правилата в еврозоната, засилване на общата отбрана, енергийния съюз и т. нар. социален стълб.

Какъвто и да е резултатът от преговорите в Германия, не изглежда, че ЕС е готов за мащабна промяна. Предложението на френския президент Еманюел Макрон за общ бюджет за инвестиционни разходи, който да бъде управляван от финансов министър на еврозоната, трудно ще срещне подкрепа. Това за пореден път ще постави въпроса дали е възможен жизнеспособен валутен съюз без фискални трансфери. Последните развития сочат, че ЕС може да заложи повече на Банковия съюз за да компенсира липсата на фискален съюз. Необходимостта да се балансира между интересите на групата страни, които се стремят към редуциране на рисковете (групата на Германия) и тези, които са за споделяне на рискове (Франция) ще наложи частични, компромисни решения.

Предстоят и преговорите за новия европейски бюджет за периода след 2020 г., който ще даде предимство на финансовите инструменти за сметка на грантовете. Стои въпросът как ще се компенсира дупката от 10 млрд. евро, която ще се отвори в резултат на напускането на Великобритания – един от големите нетни донори.

Има още много събития в развитие, които могат да се отразят на световната икономика. Такъв потенциал имат споразуменията в рамките на ОПЕК и политиката на Саудитска Арабия (включително начина, по който ще бъде проведено IPO на Saudi Aramco), протестите в Иран и заканата на Тръмп срещу ядрената сделка, изборите в Италия, където нарастват шансовете на партията на Берлускони, напрежението около отделянето на Каталуния, изборите в Мексико, където се появи крайнолява алтернатива на управляващата партия. Не на последно място ще повлияят и действията на регулаторите, като особено внимание следва да се отдели на делата, които ЕС води или започва (последната инициатива е свързана с big data) срещу технологичните гиганти.