долар

Спадът на долара – причини и последици

от автор

0 коментара Свят

Щатският долар бе във възход от средата на 2011 г., като достигна 14-годишен рекорд в самия край на 2016 г. Оттогава доларовият индекс се понижи с 9% и това се сочи за една от причините за увеличаване на износа на САЩ и добрите корпоративни отчети.

За отслабването на щатската валута има както политически причини, така и фактори, които отразяват глобалната икономика.

Първоначалният оптимизъм след изборната победа на Доналд Тръмп, който даде сили на долара в края на 2016 г., се изпари. А след коментарите на американския президент, който се оплака, че валутата е твърде скъпа, трендът се обърна.

Еврото се повиши с 11% спрямо долара тази година, британската лира – с над 6%, йената – с повече от 5%. Поскъпнаха и валутите на много развиващи се страни, дори китайският юан, сочен с пръст от Тръмп заради предполагаеми валутни манипулации, поскъпна с 3% спрямо щатските пари.

Доларовият индекс се понижава пет последователни месеца, най-дългата губеща серия от април 2011 г.

В същото време индексът Дау Джоунс премина за първи път 22 000 пункта, повишавайки се с 11%, почти колкото загуби доларът. Това не е изненада, тъй като Дау включва мултинационални компании като Caterpillar, Boeing и Coca-Cola, които печелят от износ.

Много анализатори залагат на продължаване на тенденцията на спад на щатската валута. Възможно ли е все пак доларът да устои и дори да направи корекция?

Тъй като доларът бе мощно разпродаден, може да се твърди, че от техническа гледна точка пазарът е готов за корекция. Проблемът, както го обобщава Файненшъл таймс“, е, че фундаменталните фактори са срещу щатската валута и засега няма събитие, което да го тласне в противоположната посока.

Миналата седмица пък излезе изследване на МВФ, което твърди на базата на оценка на фундаменталните фактори в САЩ, че щатската валута е надценена с 10 до 20%.

Валутата се понижава въпреки значителната разлика в лихвените проценти в полза на САЩ спрямо Европа, Великобритания и Япония. Това показва влиянието на политически фактори – администрацията на Тръмп няма никакъв напредък по две от трите ключови обещания, които определиха оптимизма от края на миналата година – данъчната реформа и инфраструктурната програма.

Но поводът за оптимизъм през 2017 г. дойде от ЕС и по-точно Франция, където пазарите очакват най-сетне реформи. Засиленият интерес на инвеститорите към европейската икономика, която надмина тази на САЩ през настоящата година, както и солидният търговски излишък на еврозоната, допринесоха за засилването на еврото. Последното започва да тежи на износителите от Европа и предстои да видим какъв ще е отговорът на ЕЦБ.

Намаляването на базисната инфлация в САЩ подкрепя схващането, че текущият цикъл на затягане на паричната политика на Федералния резерв ще бъде ограничен, което насочва вниманието на инвеститорите към ЕЦБ.

Слабият долар усложнява задачата на централните банки, много от които се подготвят да сложат край на политиката на лесни пари и да започнат да повишават лихвите. Някои от тях – като ЕЦБ и Банката на Англия също така трябва да започнат да свиват балансите си, раздути в резултат на покупката на активи (количествени облекчения).

Ниската инфлация кара централните банкери да не бързат, а отслабването на долара усложнява ситуацията в еврозоната и Япония. По-скъпото евро и йена понижават стойността на вноса, което оказва натиск върху инфлацията. Освен това те могат да забавят експортния двигател на икономиките. Въпреки стабилния ръст на еврозоната, инфлацията остава ниска и паричните стимули могат да продължат, коментира през юли управителят на ЕЦБ Марио Драги

След последното заседание на Федералния резерв стана ясно, че забавянето на инфлацията предизвиква съмнения в курса към затягане на паричната политика. По данни на CME Group фючърсните пазари показват под 50% вероятност за повишение на лихвите в САЩ до края на годината, посочва WSJ.

В понеделник пазарите почти не реагираха на изявлението на Джеймс Булард от Фед, че лихвите не трябва да се повишават, тъй като дори ако трудовият пазар продължи да се подобрява, това няма да повиши инфлацията. Това показва, че подобно виждане вече е отразено в цената на валутата.

Ако не толкова отдавна тревогите бяха, че силният долар е равнозначен на затягане на финансовите условия, сега отслабването му генерира финансови потоци, търсещи повече риск.

Доларът и фондовият пазар в САЩ са свързани не само по линия на печалбите на износителите. Понижаването на щатската валута означава, че е налице излишна ликвидност в глобален мащаб и тя се насочва към кери трейд. Това е финансов жаргон, който описва паричните потоци, насочващи се от активи с ниска възвращаемост към високодоходни валути и активи, или когато инвеститорите използват евтин актив като долара, за да инвестират в по-рискови активи, които обещават по-висок доход. Така трилиони долари се насочиха към 100-годишни аржентински облигации, акции на турски авиолинии, боклукчийски облигации и акции на Уолстрийт, разбира се.

Bank of America Merrill Lynch например посочва, че притокът на пари към акции на развиващите се пазари продължава 20 поредна седмица.

Както отбелязва Morgan Stanley, цитирана от Ройтерс, спад от 2% в долари е еквивалентен на намаление от 25 базисни пункта на основната лихва в САЩ по отношение на въздействието върху финансовите условия.
Спадът от 8% на долара от април досега съвпадна с намаляването на очакванията за ръст на лихвите от страна на Фед, като засили възхода на световните фондови пазари.

Така освен политическите фактори, свързани със САЩ  и неубедителното икономическо представяне на Доналд Тръмп, слабият долар е отражение на една растяша световна икономика, която не генерира висока инфлация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *