Макрон и мълчанието за социалния дъмпинг

В края на месеца френският президент Еманюел Макрон пристига в България за срещи с президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов. Вълненията сред българския елит около това посещение вероятно са големи – как ще го посрещнат, какво ще му покажат, каква ли рокля ще носи първата дама на Франция … Но Макрон идва с ясна цел и как българският елит се готви да отговори на неговите искания засега не е ясно.

Френският президент бе титулован като носител на промяната в Европа, но поне в едно отношение той е продължител на традицията. Става дума за т. нар. социален дъмпинг, което е и обяснението защо Франция за първи път от много време започна да се интересува от Източна Европа – досега зона на Германия.

Изправен пред застрашаваща рейтинга му трудова реформа у дома, Макрон заигра със страховете от конкуренцията на временните работници от бедния Изток като България. Така той се вкопчи в старата френска кампания срещу социалния дъмпинг.

Макрон не е сам в това. Активно го подкрепят страни като Австрия и Люксембург, както и самият председател на ЕК Жан-Клод Юнкер. Именно неговото изказване от 2014 г., според което в ЕС „една и съща работа на едно и също място трябва да се заплаща еднакво“, провокира дебата за промата на Директивата за командироване на работници – Posting of Workers Directive (PWD)

В статия за EUObserver в началото на август премиерите на Дания, Холандия и Финландия, подчертавайки важността на свободното движение на хора, също предупредиха, че трябва да се спре социалният дъмпинг и нечестния достъп до социални придобивки, като не се допускат експлоатация или злоупотреби с правото на свободно движение. Тази статия е чудесно обобщение на принципите, върху които е изграден ЕС: предимствата на глобализацията трябва да достигат до всички граждани, а нечестните търговски практики не са оправдание за протекционизъм, се казва в нея. Но зоната на провал и несъгласие лежи отвъд принципите – когато се стигне до конкретните мерки.

Очертаващият се конфликт оголва заплахата за Европа на две скорости. Това прави ролята на Макрон двусмислена – той спечели с идеите за засилване на европейската интеграция, но прегърна кампания, която води до разделение между старите и новите членки, между богатите и бедните в ЕС. Лагерът на източноевропейците поначало е по-слабият, но напоследък позициите на тези страни се огънаха. Както посочва The Economist в свой коментар, дори тези умерени европейски лидери, които симпатизират на аргументите на Източна Европа за единния пазар, трудно ще преглътнат популизма на Полша и Унгария. А идеята за еврозоната като ядро на европейския проект, споделена за първи път от Волфганг Шойбле, германския финансов министър, се разви на по-широка база. Докато страните от еврозоната си сътрудничат и по политически въпроси, тези извън нея рискуват окончателно да окажат в периферията след напускането на Великобритания – най-силният участник в ЕС, който не е в еврозоната.

Темата не е нова, но застана отново в центъра на дебата през последната година. Напоследък тя се фокусира върху проблема с конкуренцията на служители, командировани от източноевропейски фирми. Но напрежението гореше силно и преди повече от 10 години, когато либерализацията на пазара на услуги изправи едни срещу други бедните и богатите и по-специално бившият еврокомисар Фриц Болкенщайн и лидерите на страни като Франция. Конфликтът, заради който т. нар. директива Болкенщайн, така и не бе приложена, засяга сърцевината на европейския проект.

Какво е социален дъмпинг

Под социален дъмпинг се разбират всякакви практики, които позволяват да се печелят конкурентни предимства от наемането на евтин труд – от внос на сезонни работници до аутсорсинг.

Както признава социалният комисар Мариане Тисен не съществува определение на социален дъмпинг в законодателството, но обикновено се смята, че това се отнася до нечестна конкуренция, която се дължи на прилагането на различно заплащане и правила за социална защита към различни категории работници.

Често се цитира и определението на Mагдалена Берначиак, според която социалният дъмпинг е практика на заинтересувани участници на пазара за подкопаване или заобикаляне на съществуващите социални правила с цел извличане на конкурентно предимство.

Напоследък в центъра на дискусията е Директивата за командированите работници. Тя гарантира една от основните свободи, на които е изграден ЕС, а именно свободното движение на услуги.

За разлика от постоянната миграция, в случая става дума за временно командироване на работници от страна на работодател в изпращащата страна (например, България). Това може да е във връзка с договор с подизпълнител, но може да е вътрешнокорпоративен трансфер. Максималният срок, през който  работодателят плаща социални осигуровки според местното (българското) законодателство, е е две години. Ако периодът на командироване не надвишава половин година (183 дни), дължими са местни данъци, в нашия случай 10%.

Последното осигурява конкурентни предимства на работодатели от Източна Европа, където по правило данъците и осигуровките са по-ниски.

Затягане на регулациите

Както се вижда от горните определения трябва да се прави ясна разлика между заобикаляне на регулациите и, от друга страна, конкуренция от нископлатени работници в рамките на настоящите правила и принципите за свободното движение. Когато се говори за конкуренция от страни с ниски стандарти на социална защита, тази разлика не е поставена ясно и това позволява политиците да изкривяват тълкуването.

Директивата (Directive 96/71/EC) и приета през 1996 г. и предвижда, че командированите работници следва да се съобразяват с трудовото законодателство в приемащата страна, включително:

– минимално заплащане и заплащане за извънреден труд

– миксимална продължителност на работния ден и седмица;

– официални празници и годишен отпуск;

– здравословни и безопасни условия на труд;

– други мерки за защита на работниците, включително при уволнение

През 2014 г. бе приета Директива за прилагане на PWD, която подробно се бори със случаите на нарушения и заобикаляне на закона, например, регистрирането на компании – пощенски кутии, неплащането на работниците, както и казуси във връзка с веригите подизпълнителни. У нас пък наскоро бяха приети промени в Кодекса на труда, които разширяват хипотезите за командироване.

Границата между честна и нечестна практика е доста тънка (ако не говорим за фиктивни компании, които само поддържат адрес в Източна Европа). Наскоро например австрийската компания Andritz бе глобена от местните власти с 22 млн. евро заради това, че е използва като подизпълнител хърватска фирма по договор за 7 млн. евро в самата Австрия. Глобата бе наложена по закона срещу социалния дъмпинг и даде повод на браншовата асоциация на металообработващата промишленост да се оплаче на ЕК, че законът прави невъзможно наемането на чуждестранни подизпълнители. Очаква се Съдът на ЕС да се произнесе по подобен казус на словенска фирма през 2018 г.

През 2016 г. Европейската комисия предложи промяна на директивата, която разширява социалната защита на командированите работници. Ако досега се изискваше те да получават поне минималната заплата в приемащите страни, новото предложение предвижда равно заплащане с останалите работници, вършещи същата работа. Освен това се обсъжда ограничаване на срока за командироване до две години.

Сблъсъкът

Това ще направи източноевропейските фирми (например, компания, която командирова работници за извършване на услуги по монтаж и ремонт на нейна техника) неконкурентоспособни.

Тази офанзива не е изненада. Данните показват, че през периода 2010-2015 г. броят на изпратените временно работници във Франция е нараснал с 10.7%. Тя е втората приемаща страна след Германия, чиято водеща позиция не е изненада предвид фактът, че Германия е индустриалният хъб на Европа и крайна точка на много вериги на създаване на стойност.

Именно твърдата френска позиция попречи на опита на малтийското председателство да постигне компромисно споразумение по директивата за командированите работници до края на юни. Сега въпросът е отложен за есента и нищо чудно да остане за българското председателство през 2018 г., което прави самоотстраняването на София от дискусията още по-странно.

Провалът на малтийския опит да реши въпроса се дължи на това, че в последния момент Франция поиска и бе подкрепена от Австрия, максималният срок за командироване да се съкрати на 12 месеца, вместо 24 месеца.

Освен това се въвеждат изисквания работодателите в източноевропейските страни да заплащат разходите за транспорт, квартира и храна на командированите работници.

Полският финансов министър Матеуш Моравиецки подчерта, че това подкопава свободата на движение на услуги, най-слабата от четирите, предвидени в Римския договор. Пред „Файненшъл таймс“ той специално посочи като пример усилията на Макрон срещу т. нар. понижаване на трудовите стандарти и регулацията на временно командированите работници.

Те говорят за социален дъмпинг. Бих попитал – а корпоративният дъмпинг? Имате много силни френски банки и търговски вериги в Полша и получавате добри дивиденти от тези компании, а ние не облагаме тези дивиденти, между другото, а ние не го наричаме корпоративен дъмпинг, макар да усещаме, че тези компании имат предимства спрямо местните компании от подобен тип“, заяви Моравиецки. Трудно може да се спори с реторика.

Но комисията също усложни и без друго трудните преговори. На 31 май комисар Тисен обяви ремонт на друга част от законодателството, въвеждаща ограничения за шофьорите, които изпълняват курсове между европейските страни.

Проблеми в транспорта

Директивата за командированите работници има приложение в сектори като строителството, но е почти безполезна в транспорта поради спецификата на дейността. Това позволи на хиляди източноевропейски (и български шофьори през последните пет години) да намерят добри възможности за доходи в Западна Европа. Страхът от полския водопроводчик се трансформира в страха от полския шофьор и първо Германия, а след това Франция (с участието на Макрон като икономически министър) ведоха изисквания да се прилагат минималните стандарти за заплащане при превози през тяхна територия. В т. нар. пакет за мобилност на ЕК ограниченията за чуждестранните шофьори се разширяват още. Иска се максимален срок на престой на шофьора в една страна, както и въвеждане на изискване за осигуряване по стандартите на приемащата страна при по-дълъг престой.

На прицел е и т. нар. каботаж, който позволява камионите, извършващи международни превози, да не се пътуват празни. Например, след като е извършила доставка, такава компания има право на три каботажни превоза в рамките на седем дни. Сега комисията предлага срокът да се съкрати на пет дни.

Транспортът е обект на специално внимание и в Европейския парламент, който гласува резолюция срещу практиките на ниско заплащане в транспорта. Те се обявиха срещу това, което се нарича нечестни практики, като избягване на правилата за минимално заплащане, условия на труд и задължителни почивки. Решението отново бе прокарано с активното участие на френски евродепутати. 

Евродепутатите също настояват комисията да приеме мерки срещу пощенските кутии, регистрирани в държави с ниско ниво на заплащане и социална защита, както и да приеме правила за каботажа – транспортът в рамките на една държава от транспортна компания, регистрирана в друга страна. PWD, която изисква да се прилага минималната заплата и трудови стандарти в приемащата страна, има трудно приложение в транспорта, където шофьорите прекосяват няколко граници в рамките на един или няколко дни.

Френската евродепутатка от ЕНП Елизабет Морин-Шарие обобщава настроенията: „Не трябва да има либерализация в пътния сектор, докато няма социална хармонизация между страните-членки“.

По-широката картина

Дебатът за социалния дъмпинг е на път да предреши опитите на Брюксел да предложи нова визия за ЕС.

След като Бялата книга бе публикувана на 1 март, ЕК представи Документ за размисъл относно социалното измерение. Той предвижда или разширяване на социалното измерение (в рамките на целия ЕС или само на еврозоната) или ограничаването му само до свободното движение на хора. Във втория случай ЕС ще запази правилата относно социалноосигурителните права на мобилните граждани, командироването на работници, трансграничното здравно обслужване и признаването на дипломи. Но ще се откаже от минимални стандарти за здравето и безопасността на работниците, времето за работа и за почивка или отпуска по майчинство и бащинство.

Докато засилвнето на социалното измерение включва мерки като еднаква възраст за пенсиониране, единен социално-осигурителен номер, общи правила за определяне на трудовия статус на работещите за дигитални платформи.

През пролетта Комисията публикува и т. нар. Стълб на социалните права, който засяга равните възможности и достъп до трудовия пазар, справедливите условия за работа и социална защита. Предвидените в него защити (например, отпуск по бащинство) ще се отнасят само до страните от еврозоната, още едно от продължение на тенденцията за тясна интеграция в рамките на ядрото.

Европейската комисия достига в мечтите си и по-далеч. Ако се разровите, ще откриете доскусионни материали и за т. нар. Социален съюз, който включва единно осигуряване за безработица, но тази идея не е по-реализируема от фискалния съюз. Поне в обозримо бъдеще.

Икономически ефекти

Всичко дотук показва сложен възел от проблеми, които стигат до самия фундамент на ЕС. Четирите свободи на движение, подкрепени от набор директиви и фискални трансфери (еврофондове), не успяват да осигурят гладко функциониращ механизъм при наличието на толкова големи различия в жизнения стандарт, нивата на социална защита и данъчно-осигурителните системи. Това изисква трудно балансиране.

Прието е, че трудовата мобилност увеличава конкуренцията и води до ръст на ефективността и понижение на цените в приемащата страна. Изпращащата страна се радва на намаляване на безработицата и ръст на доходите. В случаите, когато става дума за командироване на работници в рамките на една и съща компания или верига на доставки, това е свързано и с трансфер на технологии и знания. Критиците обаче акцентират на загубите – в работни места и данъчни приходи в приемащата страна, а не на ползите за производителността и осигуряването на по-евтина продукция.

Съществуват проучвания, според които трудовата мобилност осигурява по-добър отговор на асиметрични шокове от фискалните трансфери. Тя може да е заместител на натиска върху заплатите – т. нар. вътрешна девалвация.

Колегите на комисар Тисен от Университета Лювен Фредерик де Виспаларе и Йозеф Паколет например  твърдят, че командироването на работници е стабилизационен инструмент в един валутен съюз и например, би помогнало на южните страни като Гърция да преодолеят кризата.

Това е така, защото при отсъствието на възможност за девалвация (за страните от еврозоната и тези с валутен борд), остават два варианта за приспособяване, ако икономическото развитие на една страна изостава или в случаите на депресия – чрез намаляване на заплатите или чрез фискални трансфери от страна на богатите страни-донори, което създава политическо напрежение сред богатите страни и морален риск – в бедните.

В такава ситуация трудовата мобилност е своеобразен отдушник и съдейства за намаляване на безработицата в засегнатата държава.

Но дали фактът, че заплатите в Източна Европа са ниски сам по себе си е нечестно предимство? Възможно ли е сблъсъкът по опитите за ремонт на директивата за временните работници да разпали конфликти по правото на източноевропейски компании да представят услуги в ЕС, по социалните стандарти или за хармонизиране на данъчните условия?

Въпреки че директивата за командированите работници има слабо приложение у нас (Полша и Румъния са тези, които изпращат хиляди в Германия, Франция и останалите по този ред), България трябва да започне да се интересува от въпроса за социалния дъмпинг. Първо, защото тази директива и пакетът за мобилност са само началото. То може да създадат прецедент, който да се разпространи в други сектори и да засегне основополагащи принципи на ЕС. Второ, предстоящото председателство на ЕС е тест за лидерите на страната. Време е те да покажат, че не свеждат европейският проект до усвояване на еврофондове.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *