Доларът и факторът Тръмп

by author page

0 comments Свят

Дали с влизането на Доналд Тръмп в Белия дом не идва краят на 20-годишната политика на силен долар?

Доларът се понижи след първата пресконференция на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, което даде глътка въздух на цяла редица от разбити валути – от турската лира до британския паунд.

Доларовият индекс на WSJ, който измерва 16 валути, се понижи с 0.6% в продължение на спада от сряда. Липсата на яснота около плана за стимули на Доналд Тръмп и търговската му политика разочароваха инвеститорите. Именно очакванията за мащабни инвестиции и данъчни съкращения помогнаха на щатската валута да достигне 14-годишен връх след изборите.

Йената се повиши с 0.6%, докато еврото е нагоре с 0.5% и британският паунд 0 с 0.7%. Турската лира се покачва с 1.7% спрямо щатската валута, след като достигна рекордно ниски нива.

Турбуленциите на валутните пазари съвпаднаха с период на ниска волатилност на фондовите борси, като индексът на CBOE, измерващ „страха“ –  VIX, е на най-ниски нива от години през последния месец на фона на ръст на цените на акциите.

Това е особено изразено в Китай, където пазарът на акции е спокоен, докато волатилността на курса на юана спрямо долара достигна 11-месечен връх. Разликата между волатилността на акциите и валутния курс означава, че инвеститорите се тревожат повече за финансови рискове в Китай като отлив на капитали и високото ниво на дълг, а не за икономическите перспективи.

В четвъртък обаче индексите на Уолстрийт се понижават, водените от акциите на банки и фармацевтични компании и Дау Джоунс все така остава в подножието на 20 000.

Доходността на облигациите спада (цените растат), а японските акции отбелязаха най-лош ден за годината. Пазарът на суровини остана стабилен като петролът сорт Брент се повиши до $55.80, а медта се покачи с 1% до 5780 долара.

Дали това са само временни корекции? Вероятно, поне за някои валути като мексиканското песо, което загуби 16% след изборите в САЩ. Мексико на прицела на Доналд Тръмп, който атакува поименно всяка компания, която инвестира там и заплашва да изгради стена, за която Мексико да плати. Миналата седмица централната банка безрезултатно похарчи 2 млрд. долара, за да спре свободното падане на валутата си.[textblock style=“3″]Сорос натрупа загуби

Милиардерът Джордж Сорос е загубил почти 1 млрд. долара в резултат на скока на фондовите борси, последвал неочакваната победа на Тръмп. Но Станли Друкънмилър, бившият заместник на Сорос, който му помогне да натрупа впечатляващите 1 млрд. долара печалба от прочутия залог срещу британския паунд през 1992 г., е очаквал ръста на борсите и е спечелил значителна сума, съобщата WSJ. Разминаващите се залози на двамата напомнят за предизвикателствата, които дори утвърдени инвеститори срещнаха след победата на Тръмп. Много експерти прогнозираха спад на акциите след изборите, но вместо това Dow Jones Industrial Average се повиши с 9.3%.

[/textblock]

Инвеститорите гледат на Тръмп като на заплаха на модела на растеж на Мексико от последните две десетителия. Това постави под натиск цените на активите, а фондовата борса в страната отбеляза спад с 5.2% след изборите в САЩ. Северноамериканското споразумение за свободна търговия, което създаде търговска зона между САЩ, Мекксико и Канада, бе подписано през 1994 г., за да отвори американския пазар за мексиканския бизнес по начин, на който други развиващи се страни могат да завидят. Това даде и стабилност на песото. Но сега тези предимства са под натиск.

Що се отнася до турската лира, за спада на валутата повлияха политическото напрежение в страната и пасивността на централната банка.

И въпреки че доларът поскъпна след изборите, мнозина се съмняват, че нещата ще се обърнат. Силният долар не се вписва в политиката, която Тръмп ще води, смята Дейвид Уу, шеф на отдела за валутни проучвания на Bank of America Merrill Lynch. „Да, фундаменталната картина в САЩ е силна за щатския долар, но проблемът е, че те всъщност не искат силен долар“, обобщава той пред CNBC.

[textblock style=“2″]Назад към 70-те

Когато щатският долар се покачва над 20% на годишна база, е нормално да има „реакция“ на „действието“, коментират от Saxo Bank. Тази реакция ще бъде значително забавяне на растежа в САЩ, задвижван от по-високите от очакваното лихвени проценти (които намаляват потенциалния растеж), а също и косвено, чрез намаляване на глобалния растеж, тъй като тежкото бреме на доминирания от САЩ дълг вреди на способността на развиващите се пазари да погасяват огромните си заеми в долари.

Чуждестранните банки са отпуснали заеми в размер на $3.6 трилиона на компании от развиващите се пазари, и приблизително 50% от тази сума е за Китай.

Рискът от рецесия се увеличава. Светът няма да се движи напред при дневен ред от затворени граници, антиглобализация и търговски ограничения, и срещу конкуренцията, но независимо от това тези сили трябва да бъдат уважавани, особено след като ставаме свидетели на промяна в лидерството на световната сцена.

Ще има последствия от това, че Тръмп приема „обратно вкъщи“ търговията на САЩ, военните части зад граница, НАТО и обръщането на политиката спрямо Китай, въведена през 70-те години. Германският канцлер Ангела Меркел понастоящем де факто е лидерът на развития свят, позиция, която тя никога не е искала и в която се чувства неудобно в година на избори за Германия. Китай ще запълни всеки вакуум, който е останал от промяната на курса на САЩ.

Китайските лидери изглеждат по-„открити“ от всякога по отношение на външната политика и инвестициите, отчасти търсейки възможността и отчасти поради отчаяната нужда да отклонят вниманието от постоянно нарастващия вътрешен дълг и изтичането на капитали.

Китай най-вероятно ще продължи да отслабва CNY (китайския юан) и CNH (офшорната валута на Китай) в рамките на 5-10% – вероятно постепенно, но, ако бъде принуден, посредством поредната „девалвация“ като репресивна мярка срещу политиката на САЩ.

Идващата администрация на Тръмп ясно ще води политика на „слаб щатски долар“. Цялата риторика за китайската валута, която е твърде слаба, разбира се, предполага, че USD е твърде силен. Но Тръмп също ще промени догмата, според която „силният долар е в интерес на САЩ“, която е налице откакто финансовият министър на Бил Клинтън – Робърт Рубин – я стартира в средата на 90-те години (макар че на практика стратегията никога не беше изпълнена).

Тя напомня за 70-те години и доктрината на Никсън от август 1971 г., когато финансовият министър Джон Конъли въвежда едностранно 10% данък върху целия облагаем внос, 10% намаление на разходите за чуждестранна помощ, затваря „златния прозорец“ (по този начин USD вече не беше свободно конвертируем в злато) и налага 90-дневен мораториум върху заплатите и цените.

От „туитовете“ на избрания президент досега изглежда, че доктрината на Тръмп възприема това като модел за своите нови корпоративни данъчни и търговски политики.

Моментът много прилича на 70-те, когато политиката на САЩ беше в полза на големия бизнес, затворените граници, рецесията (1973-1975 г.) и режим на щатския долар, който може да бъде определен в известните думи на Конъли до европейските финансови министри на срещата на Г-10 в Рим: „Доларът е наша валута, но ваш проблем“. Това уби Бретънудската система и циментира 20% девалвация на долара.[/textblock]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *