Партии и нотариуси също ще следят за произхода на парите

Адвокат Димитър Цвятков, СиЕмЕс София за очаквания нов закон за мерките срещу изпиране на пари

 

Законопроектът цели транспониране на Четвъртата директива срещу пране на пари (Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на съвета) от 20 май 2015 г., която наред с други разпоредби предвижда създаването на централен регистър на действителните собственици на фирми.

Каква е вероятността достъпът до регистъра на действителните собственици да бъде публичен? Кои са проблемните области?

– Трябва да се има предвид, че към момента има действащ закон, но новата директива предвижда мерките да се разширят.

Една от новите мерки е създаването на регистър на действителните собственици. В България законопроектът предвижда да не се създава изричен регистър за тази цел, а да се ползват вече съществуващите регистри за юридически лица – Търговския регистър и регистър БУЛСТАТ, където следва да се регистрират данните за действителните собственици.

В законопроекта е предвидено достъп до този регистър да имат две групи от лица: от една страна, това са държавни органи (ДАНС, БНБ, различни държавни институции), от друга страна, достъп имат и голям брой организации, над 25 на брой , които имат задължение по закон да установяват действителните собственици. Това са банки, застрахователни дружества, пенсионни дружества, адвокати, нотариуси, частни съдебни изпълнители, дори и политически партии и спортни клубове. Разбира се, за тях достъпът е ограничен само за случаите, в които те трябва да установят кой е действителният собственик. Но това е де юре. Де факто, широкият достъп до данните означава, че всяко едно лице в България сравнително лесно може да намери информация за действителен собственик по познатия в България „втори начин“.

Опасността от широк достъп до тези данни е свързана най-вече с информацията за имущественото състояние на физическите лица, до която се достига. Трябва да имаме предвид, че често действителни собственици са непълнолетни лица, малолетни, млади хора, които лесно могат да бъдат обект на манипулация, изнудване, дори на отвличания, на които бяхме свидетели в последните години в България. Затова е редно да се създаде баланс в интересите на обществото между това да се установяват действителните собственици, да се прилагат мерки срещу пране на пари, но да се защитят и личните интереси на лицата.

Кои са задължените по закона субекти и кои категории предприятия ще бъдат засегнати най-силно?

– Аз бих идентифицирал две групи от лица. От една страна, както споменах, са лицата, които следва да установят действителните собственици и произхода на парите на своите клиенти. Това са банки, застрахователни дружества, нотариуси, адвокати и т.н. От друга страна, са лицата, чиито произход на средства и действителен собственик следва да бъде установен. Това са безброй много лица.

Първата група от лица бих разделил също на две групи. Първо, такива, които и към момента прилагат тези правила и мерки и установяват кой е действителният собственик на капитала, установяват откъде произхождат средствата. Това са предимно банките. Най-много ще са засегнати обаче лицата, които тепърва ще трябва да прилагат тези мерки в тяхната детайлност и систематичност, която предвижда новият законопроект. Сред тези лица са дори политически партии, спортни клубове, и др., които тепърва ще трябва да разработват мерки и способи за прилагане на тези нови изисквания.

Ще споделите ли добри практики за оценка на риска и като цяло за прилагане на мерки срещу изпирането на пари, характерни за компаниите от ЕС, с които работите?

– Ние работим много за банки, финансови институции и големи корпорации. При тях наблюдаваме, че те отдавна са създали своите вътрешни правила във връзка с мерките срещу пране на пари, те са подготвени. Неподготвени са лицата, при които тепърва се въвеждат такива мерки. Нашите наблюдения от другите държави членки на Европейския съюз, където вече действат тези закони, показват, че съсловните организации работят много тясно със своите членове и със субектите, от съответния сектор и бранш, за да създадат общи правила за спазване на тези мерки. Ще дам пример в Австрия, тъй като ние сме клон на австрийска кантора. Там адвокатската камара, в сътрудничество с адвокатите и адвокатски кантори са създали правила за спазване на австрийския закон срещу мерките за прането на пари, което води до ефективност и до унифицираност на правилата и помага много на субектите, които са засегнати от закона. Такъв е моят съвет към засегнатите лица от съответния бранш в България – да работят в сътрудничество със своите браншови организации и да създадат общи правила по прилагане на закона.

Разговора води Михаел Славов

Димитър Цвятков е един от лекторите на форума Актуални правни проблеми, който ще разгледа и предстоящия закон за мерките срещу изпиране на пари. Събитието е на 5-6 декември в Новотел София.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *