Числа

През седмицата НСИ публикува експресните оценки за БВП, които показват, че през третото тримесечие икономиката е нараснала с 3.9% на годишна база, темпът, който тя поддържа стабилно през последните тримесечия.

Ръстът на Брутната добавена стойност според тези предварителни оценки леко се е забавил, но това се компенсира от корективите (главно ДДС и услуги на финансови посредници). Ръстът поставя България засега на пето място в ЕС. По-бързо се развиват икономиките на Румъния (8.6%), Полша, Чехия и Латвия, но Естония, Малта и Ирландия, които още не са отчели третото тримесечие, е възможно също да се наредят преди България.

Няма изявен мотор на растежа, като потреблението запазва силния си принос. За второ поредно тримесечие нарастват и инвестициите (с 4.2%), съпоставим е ръстът на износа на стоки и услуги.

Освен това добре се развива платежният баланс. Положителното салдо по текущата сметка достигна 2.6 млрд. лева за деветмесечието (а преди финансовата криза подемът бе съпроводен с дефицити по текущата сметка, което мнозина обясняваха с бума на инвестициите и вноса на машини). Това се случи въпреки че ръстът на потреблението доведе до увеличение на вноса. Сериозен принос за това развитие имат приходите от туризма и (все повече) – международният транспорт.

Въпреки това на хоризонта се задават първите облаци.

Слаби инвестиции

Ръстът на инвестициите в статистиката на БВП се дължи на увеличение на инвестициите от строителите на жилищни сгради. За това принос изглежда има и програмата за саниране.

Анкетата на НСИ през октомври показва,  че предприемачите в промишлеността очакват инвестициите през настоящата година да са с 9.5% по-малко в сравнение с предходната 2016 година. Прогнозите за 2018 г. са за намаление на обема на инвестициите в промишлеността с 4.8% спрямо 2017 година.

Преките чуждестранни инвестиции в страната през деветмесечието спаднаха до 744.2 млн. евро (при 1025.5
млн. евро за същия период на 2016 г.) При това те се състоят преобладаващо от заеми на чуждестранните компании за местните им дружества, но не и от нови инвестиции.
Някои текущи индикатори
Макар икономистите да са единодушни, че активизирането на строителството е сред факторите зад ръста на БВП, текущата статистика на НСИ показва, че този импулс не е така силен.  От лятото насам това се отнася и за промишленото производство.
Наистина строителните разрешители отбелязаха невиждан ръст след кризата – през третото тримесечие спрямо същия период на 2016 г. издадените разрешения за жилищни сгради се увеличиха с 47.2% (на база РЗП), докато започнатите сгради са повече с 14.1%. За отбелязване е, че разрешителните за жилищни сгради на база РЗП достигнаха нивата от първото тримесечие на 2009 г., макар да остават под нивата от 2008 г. Тук обаче има и базов ефект – през третото тримесечие на 2016 г. започнатите жилища бяха с 11% по-малко отколкото през същото тримесечие на 2015 г.  При другите сгради имаме скромен ръст на годишна база, а при административните – намаление на разрешенията, но ръст на РЗП на започнатите сгради.
Конюнктурните изследвания за октомври 2017 г.  обаче не са много оптимистични. Основният индикатор – общият показател на бизнес климата намалява с 1.8 пункта спрямо септември в резултат на понижените очаквания на стопанските ръководители от всички сектори – промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги. През предишните месеци този показател се покачваше. Сега в промишлеността например очакванията за производствената активност са по-ниски, отколкото са били през миналия октомври, а всяко четвърто предприятие страда от недостиг на кадри. В строителството и услугите обаче очакванията за активността през следващите три месеца, съответно за търсенето на услуги са по-благоприятни отколкото са били през октомври 2016.
През октомври  общият показател на доверие на потребителите намаля с 0.7 пункта спрямо юли, показва друго проучване на НСИ.
Въпреки че това не са всеобхватни проучвания, а почиват на анкети, те са дават важен сигнал за следващите месеци.

Еднократни фактори

Износът е другият двигател на растежа през последните месеци, но темповете започнаха да се забавят. След като отбелязваше двуцифрени темпове през повечето месеци на първото полугодие, през периода юли-септември увеличението на износа вече е 8.4%. При това изнесените стоки за страни извън ЕС нарастват само с 4.4%.

Освен това, по информация на „Капитал“ ръстът на износа до голяма степен се дължи на износ на тръби, които преди са били внесени за строителството на „Южен поток“, което е временен фактор.