механизъм

Смяната на модела минава през криза и катарзис

by author page

0 comments Мнения

Юлиан Войнов

Завладяването на държавата не става въпреки, а със съдействието на нейните институции и хората, работещи в тях. Огромните средства, което се крадат от бюджета чрез нагласени държавни поръчки, не отиват просто в джобовете на определени хора. Те се натрупват, за да могат да бъдат купувани държавни активи при приватизация.

И тъй като вече почти не останаха държавни активи (с много малки изключения като НЕК, някои дружества в енергетиката, БДЖ и т.н.), които да бъдат източвани (НЕК е типичен пример), то единственият начин за вливане на свеж ресурс в иначе неконкурентоспособните български предприятия остава през бюджета (или източване на банките). Както и директно обезобразяване на природата и културното наследство.

Такъв икономически модел, който не създава, а само краде и преразпределя е обречен. Той ще се сгромоляса рано или късно. Това е неизбежно. Но ще отнеме още много време. Проспериращите български фирми са само в сектори, в които не е имало голяма приватизация или в които има сериозна конкуренция. Проблемът е, че овладените икономически мастодонти (като Булгартабак, БГА Балкан, големите хотели и курорти) и т.н. правят всичко възможно да подтиснат конкуренцията (не непременно в тяхната основа сфера на действие). Именно този процес всъщност държи българите бедни и де факто е в основата на разрушаването на съществуващия модел.

Катарзисът е неизбежен. Ще отнеме още доста време (на социализма му трябваха 45 години) и най-вероятно ще се мине през още една или няколко икономически кризи, включително и срутване на структороопределящи предприятия. Единственият източник, който крепи този модел все още, са европейските фондове. Стабилизирането на икономическата среда де факто увеличава приходите в бюджета, но това не допринася за стабилизиране на държавата, а за още по-голямо източване на държавния бюджет.

Спирането на кражбите става невъзможно. Подобно спиране и източване на държавни средства би наподобявало рязко спиране на количествените улеснения в САЩ, ЕС или Япония. Виждаме какво се случва в Китай, когато се опитаха да прекратят държавните стимули. Проблемът в България е, че икономиката беше доведена до състояние, в което да не може да се справи, ако кражбите спрат (най-вече поради необходимостта от все по-големи парични потоци и все пак ограничените възможности на държавния бюджет). Но по-големият проблем е, че те рано или късно ще трябва да спрат и кризата ще стане неизбежна. България се е превърнала в една голяма финансова пирамида, в една по-голяма КТБ. А всяка пирамида рано или късно се срутва. Всъщност това, в което живеем е просто перманентно отлагане на този край. И още по-неприятното е, че България не е единствената държава в света с такъв модел.

Изходът е много точна оценка на жизнеспособните части на икономиката. Тези, които са структуроопределящи, трябва да бъдат изтръгнати от ръцете на мафията. Останалите трябва да умрат. А в основата на всичко е смяна на модела на правене на политика. Проблемът е, че за тази промяна са необходими пари. А парите за закрепване на статуквото ще са винаги повече. С което се връщаме в началото: криза и катарзис.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *