Политиките изтикаха политиката

В дните  преди Възкресение ГЕРБ и Обединените патриоти облякоха бъдещия си управленски съюз в програма от 21 страници. Издържана в стил пачуърк, в нея има от всичко – увеличени пенсии за бедните пенсионери, по-високи заплати за учителите, нови влакове, още безплатно саниране за собствениците на панелки, нови обществени поръчки за пътно-строителните фирми и намек за гарантиран пазар на хранително-вкусовите такива… Плюс купища приоритети, високи цели и задълбочени реформи.

Скоро повечето приоритети ще бъдат почти забравени.Така беше и с предишните програми. Ще ни останат за спомен няколко заявки, например, обещанието за 200 лева минимална пенсия.

Отсега е ясно, че увеличението на пенсиите няма да се приложи точно както е договорено. Много експерти се усъмниха, че то минира останките от пенсионна реформа. Решението не е само несправедливо спрямо останалите пенсионери, то е и лекомислено, тъй като лишава пенсионната система от най-важния й елемент – предвидимостта. ГЕРБ вече дадоха заявка за преформулиране, като добавиха в програмата (и правилно) заявка за преизчисляване на по-старите пенсии.

Обещаните 200 лева бяха заковани, без да са правени сериозни разчети (освен за ефекта върху бюджета), и без да са обсъждани алтернативи. Начинът, по който се достигна до това число, е обидно елементарен. Патриотите поискаха 300 лева, ГЕРБ склониха на 200 лева, за да има пари за „други политики“.

За тези „други политики“ става дума. Политиките са нещо различно от политиката, въпреки че действащите лица съвпадат. Политиката предполага стратегическа цел, а при политиките първо са парите, после са намират целите.
Политиката е за големите идеи, тя предполага заемане на позиция, дискусии, широк обществен интерес. Политиките са „бизнес планът“ на тези, които харчат парите на данъкоплатците. Това е мястото, където се срещат интересите на партийния апарат и втория ешелон на властта. И понеже политиците обичат да говорят на едро, а детайлите често са определящи, именно на този терен се решава какво всъщност прави държавата с нашите пари и кой печели от тях.

Проблемите възникват, когато – на езика на управляващите, трябва да се приоритизират политиките. Това често става според текущата властова позиция на приносителя, а не според критерии за ефективност. Противоречивостта на целите се подразбира.

Програмата за следващия мандат не поднася изненади. Санирането – тази бездънна яма, за която парите на данъкоплатците се доставят чрез задната врата, очаквано е една от политиките. Останалите включват строителство на пътища, тунели и огради, тол система, и за разнообразие – нови влакове.

Да вземем влаковете. Колко, за какви пари, защо – в програмата не пише. БДЖ има стратегия за спасяване, в която се казваше и за влаковете. Но бившият бъдещ финансов министър Владислав Горанов я отхвърли през 2015 г., тъй като не била транспортен приоритет. Дали бумът на пристигащи лоу кост туристи или наближаването на 2019 г., когато Пловдив ще бъде европейска културна столица, са допринесли за сегашната изненада? Едва ли – срокът е кратък. Освен това нови влакове без нормална жп инфраструктура, която да позволи те да се движат по-бързо от 50 км в час, са безсмислица. Впрочем, НКЖИ, която уж поддържа инфраструктурата, също изяжда доста пари напоследък.

Ако ние с вас отговаряхме за държавните пари, щяхме най-напред да обсъдим дали БДЖ в този си вид има шанс. Щяхме да се запитаме дали не е по-добре да се обедини пак с НКЖИ. Как да се подобри транспортната схема? Какво не е довършено в нея, къде са тесните места?. Щяхме да си направим анализа линия по линия и да проучим до най-големи подробности съществуващите транспортни коридори и прогнози за товаропотока. А ако решим, че е добре да запазим някой губещ маршрут, щяхме да го обсъдим с местния бизнес и кметовете и чак тогава бихме давали субсидия. Не бихме поддържали губещи линии там, където има алтернативи, но бихме инвестирали в губещи линии, ако анализът ни покаже, че можем да привлечем допълнителен пътникопоток или товаропоток, така че да станат печеливши. Бихме се срещнали с клиентите на БДЖ, които сега бягат при частните му конкуренти. Бихме проучили условията за финансиране и/или публично-частно партньорство. Бихме сметнали всичко наново. Чак тогава може да се каже дали трябва да купуваме нови влакове.

Авторите на програми не разсъждават по този начин, те преследват  „политики“. Когато се вземе „политическото решение“, тези политики ще бъдат облечени в съответната им форма – нова стратегия, доклад, проектозакон, оценка за въздействието. Имаш ли готово решение, винаги можеш да го подкрепиш със статистически данни, преразказ на европейски изисквания и очаквани резултати за ефектен завършек.

Не е задължително политиките да се налагат с користни цели, достатъчно е да са резултат от формален подход и да отразяват предимно ведомствени интереси.

Всяко министерство има такъв набор от политики. Този подход донякъде се наложи заради изискванията за съставяне на програмни бюджети. Но нито бюджетната процедура, нито каквито и да е други правила (поне според това, което е публично известно) съдържат механизъм за стиковане на политиките. Те са напасват само по един критерий – докъдето стигнат бюджетните средства.

Но ако между политиките има разминаване, ако мерките в една област не се подкрепят от навременни мерки в други сфери, тогава вече имаме надведомствен проблем. На това ниво политиката най-често търпи провал.

Липсата на координация между политиките води до там, че неспирните реформи и скъпите програми дават малък резултат. Да вземем циганския проблем – нима  той може да се реши само чрез финансиране на образователни програми и спонсорирана заетост? По същия начин и очертаващият се проблем с недостига на кадри (който, впрочем е последица и от нерешения цигански проблем) не тежи само върху плещите на директорите на професионални гимназии и университетите.

Още по-лошо – случва се, докато се борят за ресурс за своите „политики“, авторите на програми дори неволно да подливат вода на колегите си. Така несправедливото решение за пенсиите може да засили желанието за емиграция в чужбина, а то да подкопае напредничавите стратегии за Индустрия 4.0 и развитие на иновациите.

Колкото по-фрагментирано и населено става политическото пространство, толкова повече ще се налага стилът пачуърк в управлението, а политиката отстъпва в ъгъла.

ЕК препоръча по-добри социални услуги и по-нисък дефицит

ЕК, ЕС

Европейската комисия разкритикува България за обществените поръчки и борбата с бедността в препоръки, които се публикуват като отговор на Националната програма за реформи и Конвергентната програма. Тя настоява правителството да гарантира минималния доход на нуждаещите си чрез по-добро насочване на социалните помощи, като в същото време намали бюджетния дефицит два пъти по-бързо.

Посочва се бавният напредък в електронните поръчки и корупцията. Освен това комисията не е доволна от напредъка в административната реформа и реформата в сферата на иновациите и научните изследвания, както и в енергетиката.

За 2016 г. е отпаднала частта от препоръката от 2015 г. в областта на реформата на законодателната рамка на училищното образование, предвид оценката на ЕК от Националния доклад за България за 2016 г. за постигнат напредък.

Докладът е особено критичен по отношение на включването на циганското население в работната сила, както и по разпределянето на социалните помощи. Последните не достигат до всички нуждаещи се и не осигуряват минимален доход до границата на бедност. За първи път тази година ЕК идентифицира като предизвикателство и повишаването на обхвата и адекватността на гарантирания минимален доход. Той е 65 лева и достига до много малко хора – например, самотни възрастни хора.

Посочва се, че ограниченото сътрудничество между различните социални агенции е голяма пречка, въпреки пилотния проект за съвместни услуги като спонсорирана заетост от Агенцията по заетостта и Агенцията за социална помощ, който приключва тази година

Минималната работна заплата нарасна значително след 2011 г., но липсата на обективни критерии създава несигурност. Като проблем се посочва и достъпът до здравна помощ.

Интеграцията на ромското население и реформата на социалната политика е изведено като една от четирите препоръки, които Комисиятята отправя към България.

На второ място, тя настоява да приключат стрес тестовете и прегледа на качеството на активите на банките, пенсионните фондове и застрахователите до края на годината.

В областта на фискалната политика Комисията препоръчва на правителството да продължи усилията за постигане на съобразена с икономическия цикъл корекция на структурния дефицит от 0.5% от  БВП през 2016 и 2017 г. Правителството предвижда да постигне 1% структурен дефицит през 2017 г.

Друга препоръка е за подобряването на механизмите за преструктуриране преди несъстоятелност и за извънсъдебно преструктуриране. Нов момент е включването на препоръка в областта на обществените поръчки за засилване капацитета на отговорните звена и на Агенцията за обществени поръчки, както и за подобряване на процедурите и на контрола върху провеждането им.