фамилен бизнес

Възраждането на семейните фирми

В съвременния свят властта рядко преминава по наследство, монарсите се занимават с рязане на ленти и посещение на погребения, аристократите рядко имат голямо влияние, а семействата на Клинтън и Буш трябва доста да се постараят, за да бъдат преизбрани. Но има едно изключение и то е в основата на капиталистическата система – семейният бизнес, пише Economist. Той можеше да свърши като монархията, но това не се случи.

Теоретиците на капитализма десетилетия предричаха смърт на семейните компании, настоявайки, че те са станали маргинални след разцвета на промишления капитализъм. Дълго време изглеждаше, че те са прави – през по-голямата част на миналия век семейните фирми не бяха много забележими. Но трендът се промени.

Делът на компаниите, влизащи в списъка на Fortune 500, които може да се нарекат семейни, се увеличи от 15% през 2005 г. до 19% сега по данни на McKinsey. По-голямата част от това се случи заради развиващите се икономики (Китай, Русия, Бразилия, Южна Корея, Тайван), в които има много семейни фирми. Но богатите страни не изостават. Семейни фирми контролират 15% от американските компании във Fortune Global 500 и 40% сред европейските корпорации.

Можете да прекарате цял ден, използвайки само стоки и услуги, предоставени от семейни фирми – четейки New York Times (или Daily Mail), шофирайки BMW (или Fiat, или Ford), говорейки по Samsung Galaxy, похапвайки Mars.

Според McKinsey към 2025 г. в света ще има 15 000 компании с годишна печалба не по-малко от 1 млрд. долара (към 2010 г. – 8000) и 37% от тях ще бъдат от развиващите се страни. Около 85% от едрите бизнеси в Югоизточна Азия, 75% – в Латинска Америка, 67% – в Индия, 65% – в Близкия изток и 40% в Китай се управляват семейно.

Как семейните компании преживяха тези, които писаха некролозите им. Според Economist – като са се научили да се борят със слабостите си. Например семейните босове не наемат на работа неудачници. Вместо това те изпращат наследниците си в бизнес училища и ги заставят да започнат от ниски позиции. За да се помогне на решаването на конфликти между роднините, има цяла област в консултинга.

В същото време силните страни на семейния бизнес са важни сега, както в зората на капитализма. Те решават агентския проблем, за който пише още Адам Смит – наемните мениджъри не притежават тази тревожна бдителност, както собствениците. Мениджърите собственици нерядко са по-загрижени (нека си помислим за Walmart и Mars), защото мислят с мащабите на едно поколение, а не за тримесечните резултати.

Друго проучване – на  Stern business school открива, че семейните фирми изграждат по-добри отношения със служителите, което е предимство особено в страни с тежки отношения между работниците и мениджмънта.

Все пак съвременните семейни компании имат голям проблем – общ и за развитите, и за развиващите се страни – много не могат да направят дори основни планове за бъдещето.

Според Pricewaterhouse Coopers 16% от семейните фирми нямат стратегия за приемственост. Освен това заради убеждението ,че те са някакъв анахронизъм, мнозина не опитстват да се конкурират с най-добрите, а съществуват сами за себе си. И забравят, че не е задължително да се откажат от семейния контрол, за да преуспеят.

По данни на Европейската асоциация за фамилен бизнес у нас семейните фирми имат дял от 70 на сто, което е близо до средните стойности за Европа.

Свързани текстове

фамилен бизнес Само 30% от семейните фирми успешно предават бизнеса на наследниците

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *