„Ще представим доклад“. Това е любимият рефрен на министрите на Пламен Орешарски след първия им месец в изпълнителната власт. Хвърлен насред енергийния батак, икономическият министър Драгомир Стойнев изглежда все по-объркан и тази сутрин се опита да отклони несекващите въпроси с обещание за анализ.
Подобен подход прилага Петър Чобанов, който пое управлението на държавните финанси с надеждите да сложи ред, да продължи политиката на фискална строгост, но и да намери резерви за някои неотложни мерки. Още на първото заседание на новото правителството премиерът Пламен Орешарски и финансовият министър обещаха до седмици доклад за състоянието на държавните финанси. Такъв документ не бе представен. Вместо това периодично – в интервюта, в изявление пред парламента и на пресконференцията от 1 юли – Чобанов повтаря едни и същи констатации за проблемите в бюджета: изчерпани възможности за разместване на средства между бюджетите на министерствата, доближен таван на новите емисии дълг, механично преписаните 50 млн. лв. приходи от присъединени ВЕИ, очаквано неизпълнение на приходите с 1 млрд. лева, неразплатени разходи.
Какво се промени от времето, когато тези числа бяха съобщени за първи път, но Чобанов твърдеше, че не се налага актуализация на бюджета и 1 юли, когато същите числа вече се превърнаха в основание да се иска актуализация?
Има няколко хипотези:
Първата, разбира се е, че правителството се готви да развърже кесията, за да успокои общественото недоволство. Засега единствената индикация за подобни планове, са мерките в подкрепа на заетостта, но социалният министър Хасан Адемов заяви, че те не натоварват бюджета. Ето защо,въпреки радостта на синдикатите от обявения фискален завой, вероятността от масирано харчене на държавни пари за социални мерки е равна на вероятността кабинетът да започне да изпълнява „Планът Сидеров“. (Не е изключено напълно, тъй като и по-самоубийствени ходове сме виждали).
Втората хипотеза е свързана с тежкото състояние на държавните предприятия, по-специално БДЖ и енергийните компании. Засега правителството решава този проблем извънбюджетно (читателите на този сайт едва ли са били изненадани от странния ход с ВМЗ). Но ако се наложи спасяване на НЕК, схемата „едни държавни компании помагат на други“ няма да свърши работа. Свободните средства на ресурсните държавни компании са половината на дълговете на енергийната компания. Дебне и още един непредвиден разход – искът на „Атомстройекспорт“ заради АЕЦ „Белене“, но с оглед на хоризонта на това правителство, това не е непосредствен риск.
Третата хипотеза е свързана с вероятна емисия на дълг. Изявленията на финансовия министър по-скоро внесоха объркване, отколкото яснота: „„Това, което ще се опитаме да направим или което виждаме е да спазим лимита като цяло за дълг, който стои в сегашния бюджет, тоест да не го прекрачим него, тези 14,6 млрд. лева… С възможности за новоемитиран дълг стигаме някъде 13,6 млрд. лева и имаме още един буфер там, който все още не изчерпан“. Не казвам, че ще изчерим целия лимит, застрахова се той.
Към 30 април дългът е 13.6 млрд. лева (числото, споменато от Чобанов) и ако до края на годината има дефицит от 1.1 млрд. лева, както е предвидено по сегашния закон и той се финансира с ДЦК, а не от фискалния резерв, се стига до ограничението от 14.6 млрд. лева, заложено в параграф 14 от закона за държавния бюджет. Според пар. 13 от закона за бюджета новият държавен дълг е 2 млрд. лева и точно там е проблемът, за който говори Чобанов – заради емисията на шестмесечни книжа за 800 млн. лева, чийто падеж е през август, новите емисии доближават 1.5 млрд. лева. От думите на Чобанов излиза, че правителството ще иска актуализация на пар. 13 (емисиите), а не на пар. 14 (таванът на дълга). За да се изплатят шестмесечните книжа и да се покрие вноската към МВФ, са нужни общо 1.4 млрд. лева. По последни данни във фискалния резерв има 5.8 млрд. лева. Ако въпросните 1.4 млрд. лева и и дефицитът за следващите 7 месеца до края на годината (1.14 млрд. лева) се покрият от фискалния резерв, той ще падне на санитарния минимум.
Според закона за държавния бюджет, минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2013 г. е 4,5 млрд. лв. Дори правителството да емитира ДЦК за още 500 млн. лева, колкото му разрешава сегашният закон, този размер няма да бъде постигнат. Освен това от фискалния резерв трябва да се извадят още пари (например, във връзка с пренасочването на средства от търговията с квоти за компенсиране на зелената добавка). Следователно, или трябва да се ограничи дефицитът (почти невъзможно), или трябва да се емитира още дълг, за да се попълни фискалния резерв.
Само преди дни Орешарски каза, че идеята Българската банка за развитие да емитира облигации за 1 млрд. лева е изоставена, заради повишаването на доходността на облигациите на световните пазари. Вместо това ще се търси кредитна линия, каза той, оставяйки впечатлението, че говори за финансиране от международни институции, което не би трябвало да засегне бюдфета.
Четвърто, изглежда МФ е ревизирало прогнозата си за събираемост на приходите. Въпреки че не бе съобщено ново число за очертаващото се неизпълнение, възможно е разчететите да са показали, че то няма да може да бъде компенсирано до края на годината. Има поне две причини за това: Първата е изоставането при приходите от акцизи, което отчасти се дължи на обективни причини (слабия ръст на вноса и поевтиняването на петрола), отчасти на това, което Орешарски нарича „новия бич“ – необявените вътреобщностни доставки. Очаква се приходите от Агенция “Митници” да са с 450 милиона лева по-малко от планираното, посочи в понеделник финансовият министър. Втората причина са указанията на НАП да се прекрати практиката да се отказва данъчен кредит на фирми, за които не може да се докаже, че са замесени в измама.
Освен това МФ обеща да се разплати с бизнеса до края на август и да върне задържания данъчен кредит за 315 млн. лева (това е различно от отказания данъчен кредит). Обещаната промяна на единната сметка, която би облекчила данъкоплатците, също може да има ефект върху бюджета.
Съгласно закона за публичните финанси, допустимият размер на дефицита е 2% от БВП, правителството даде да се разбере, че няма да надхвърля това ограничение. Това означава, че има възможност дефицитът да се увеличи с 0.7%, което е 560 млн. лева. Предстои да видим дали това ще е заради предизборни харчове, както обвиниха от ГЕРБ, или, за да отрази очакваното неизпълнение на приходите и неспазването на заложените ограничения в закона за бюджета.
МФ не съобщи параметри на предлаганата актуализация, отлагайки и този въпрос за края на юли. „Ще представим доклад по-късно“ обаче е лоша стратегия, когато трябва да се търси финансиране от пазарите в условия на растящи лихви. Лошата комуникация може да съсипе и най-добрите намерения, каквито са промяната по отношение на ДДС и единната сметка.