Светът застана на прага на валутна война в началото на август, когато Китай допусна своята валута – юана, да спадне до 7 юана за долар за първи път от 2008 г. САЩ реагираха нервно и обявиха Китай за валутен манипулатор. Обсъждано е отслабване на долара. Тези сигнали означават, че САЩ са готови да изложат на риск долароцентричната валутна система, така както вече го направиха с многостранната търговска система. Развръзката няма да е скоро, но запазването на досегашния валутен ред ще е трудно.
Отварянето на валутен „фронт” не е голяма изненада. На 3 юли американският президент Доналд Тръмп обвини Китай и еврозоната във валутни манипулации. Той настоя САЩ да вземат мерки „или да продължат да бъдат глупаците, които седят и гледат, докато другите страни продължават да играят своите игри“.
Тръмп обвини еврозоната и Китай, че манипулират валутите си, за да ограничат икономическите щети от митата, които той наложи на европейските метали и китайски внос за 250 млрд. долара.
Решението изглежда като логично продължение на търговската война между двете суперсили, но може да има по-широки последици. Затова и решението на САЩ да отложи въвеждането на част от допълнителните мита срещу Китай не слага край на тревогите. (САЩ смятаха да въведат 10% мито върху внос от Китай на стойност 300 млрд. долара от 1 септември, но отложиха облагането на смартфони, лаптопи и др. до 15 декември, за да не повлияят на коледното пазаруване.)
Кой започна пръв?
Обезценка на юана е бърз начин да се неутрализира ефектът от митата. От друга страна, тя е и следствие от търговската война – защото намаляването на износа предполага по-малко валутни постъпления. В действителност Пекин не направи кой знае колко голям ход, той просто показа, че има възможности да обезцени юана.
Китай поддържа режим на управляем валутен курс, при което стойността на юана се колебае в рамките на +/-2% около фиксинга, който се определя ежедневно. Именно определянето на този фиксинг, близо до 7 юана, изнерви Тръмп. През 2015 г. имаше друг епизод на напрежение, свързан с китайската валута. След това, през 2015-16 г. Народната банка на Китай похарчи около 1 трилион долара, за да не допусне по-голяма девалвация. По този начин тя подкрепя завоя към икономика, която разчита повече на вътрешното търсене.
Освен това обезценяването на юана би довело до отлив на капитали (включително спестяванията на богатите китайци) и би затруднило обслужването на външните задължения на китайските компании, които имат дългове в долари. Нещо повече, Китай предприе стъпки за ограничаване на изтичането на капитали, когато валутата му отслабва, като свиване на предлагането на офшорни юани, ограничаване на фактурирането при внос и насърчаване на банките да връщат доларите, държани в чужбина. Твърди се, че по същата причина са ограничени квотите за внос на злато, купувано срещу долари.
Пекин разбра рисковете, но дали го разбира американският президент Доналд Тръмп?
Администрацията му не е първата, която се е отнасяла подозрително към поддържането на нисък курс на юана и го смята за нечестно търговско предимство (евтината валута прави износът по-конкурентоспособен). Но САЩ досега се въздържаха от ответни действия и от 1994 г. не са обявявали Китай за валутен манипулатор, дори през миналото десетилетие, когато юанът бе сериозно подценен.
И това не е всичко. Икономическият съвет на президента е обсъждал интервенции с цел понижаване на стойността на долара, съобщи в края на юли „Ню Йорк Таймс”.
Идеята за намеса във валутните пазари е била на Питър Наваро, съветник по търговията. Но директорът на Националния икономически съвет Лари Кудлоу заяви, че намесата е била отхвърлена. „Стабилният и надежден долар привлича пари от цял свят,” каза той пред CNBC. «Не съм обещавал, че няма да правя нищо», заяви обаче Тръмп по-късно.
Довиждане на силния долар
Всичко това бележи обрат в отношението на Белия дом към американската валута. Макар да се хвали със силата на американската икономика, Тръмп притиска Федералният резерв да понижи допълнително лихвените проценти, за да стимулира растежа и разглежда отслабването на валутата като друго средства за постигане на тази цел.
Съединените щати досега следваха политика на силен долар, което укрепи хегемонията на Америка като финансов център, допринесе за привличането на капитали и до голяма степен позволи на страната да заживее на кредит. Насърчавайки вноса, силният долар допринася и за разширяването на търговския дефицит. В същото време поддържането на силен долар може да възпре експанзията на американските компании, правейки износа и репатрирането на печалби от чужбина не толкова изгодни..
Федерален дълг и нетен износ на стоки и услуги (минус вноса) на САЩ, % от БВП
Дали математиката на Тръмп може да излезе? Той изглежда прави същата грешка, както и когато започна търговската война – гледа отношенията с отделни страни, които смята за конкуренти, вместо да види цялото. Ако го направи, става ясно, че търговският дефицит на Америка отразява глобалните дисбаланси, ниските спестявания и високата задлъжнялост към външния свят. Иначе казано, по силата на простото равенство между нетни спестявания и сбора на нетния износ и нетните правителствени разходи (от Y = C+ I +G +(X-M) = C+S+T), намаляването на дефицита с една страна би довело до увеличаване в останалите, ако не се смени моделът.
Обезценяването на долара предполага Америка да е намерила начин да живее без постоянния приток на външни капитали към Уолстрийт и към трезорите на американската хазна, чиито дълг достигна 22 трилиона долара (от които 2 трилиона са заслуга на управлението на Тръмп).
Сам срещу всички
И все пак може ли Тръмп сам да понижи долара? По-скоро, не.
Всеки ден на световните валутни пазари се сключват сделки за 4 трилиона долара с участието на американската валута. Необходима е голяма мощ, за да се повлие на този пазар. Пекин има валутни резерви от 3 трилиона долара, които може да използва, за да влияе на курса на валутата си.
От своя страна финансовото министерство на САЩ има слаби възможности да се намеси на финансовите пазари, като използва Обменния стабилизационен фонд, който разполага с около 100 млрд. долара. Увеличаване на неговия капацитет изисква разрешение от Конгреса.
На теория такава интервенция може да бъде подкрепена от Федералния резерв, но за целта трябва да е застрашена финансовата стабилност – иначе централната банка на САЩ ще излезе извън мандата си.
Дори и намесата на САЩ да е успешна, тя ще предизвика ответни действия, което би вкарало света в спиралата на конкурентни девалвации. Такъв хаотичен резултат би бил ненаучен урок. През 30-те години като последици от Голямата депресия големите финансови сили започват да се надпреварват в девалвирането на валутите си. Това продължава няколко години, преди САЩ, Великобритания и Франция да сключат джентълментско споразумения за стабилизация на валутните курсове, изискващо предварително уведомяване.
По правило подобни операции са част от многостранни споразумения, като това от Плаза през 1985 г., когато пет страни се споразумяват съвместно да понижат курса на долара. Днес перспективата за координирани усилия на водещите централни банки изглежда по-слабо вероятна, тъй като упорството на Белия дом и заплахата за независимостта на централната банка в САЩ нарушават доверието.
Тръмп последователно подкопава многостранния световен ред, надявайки се да спечели играта Разделяй и владей. Това обаче може да подкопае и ролята на долара в световната валутна система. Наистина, нито еврото, нито друга валута имат мощта, за да изтласкат долара от ролята му на хегемон. Резултатът от всичко това е труден за предвиждане и не изключва разпадане на световната валутна система, основана на долара. Възможно е, разбира се, и примирие между основните финансови сили, особено ако стопанинът на Белия дом се смени след изборите през 2020 г. Но не трябва да изпускаме от внимание един аспект – всяка промяна на движещите сили на глобализацията досега е била съпроводена от промяна на световния валутен ред.
