Световните финансови пазари бушуват вече цял месец поради перспективата да бъдат изтеглени паричните стимули, към които те бяха привикнали. Отгласът от този тътен у нас чуват само спекулантите на форекс пазара и малката група финансисти, специализирани в книжата с фиксиран доход. Вероятно го чуват и хората, които управляват валутните резерви на България в БНБ.

Ако не сте от това малцинство и разчитате да се информирате чрез социалните мрежи, сигурно ще подминете тази статия. А не бива. Днес например централната банка на Англия предупреди, че заради ръста на лихвите се налага 40% от банковите активи веднага да бъдат преоценени. Друг доклад от днес – на Института за международни финанси предупреди, че от развиващите се пазари ще бъдат изтеглени 36 млрд. долара тази година и 33 млрд. долара догодина заради промяната на курса на Фед.

Въпреки че лесните пари не достигнаха до България, изтеглянето на т. нар. количествени облекчения ще има последици.

Кои са основните канали на въздействие?

Притокът на горещи капитали като че ли не достигаше досега до страната и това донякъде оправдава липсата на интерес към темата у нас. Всеки банкер ще ви каже, че българските кредитни институции разчитат на спестяванията на граждани вече пет години, а най-голямото финансиране от чужбина е по линия на еврофондовете.

Благодарение на повишената склонност за ангажиране с книжа на развиващите се страни българските власти успяха да привлекат миналото лято 950 млн. евро при нелошата доходност от 4,436%. (Тя обаче би могла да бъде и по-ниска, стана ясно дни по-късно, когато българските инвеститори свалиха доходността на вторичния пазар, а рисковата премия падна през септември под 200 пункта, спрямо 320 пункта по време на емисията).

Да се повтори този опит сега ще бъде по-трудно. Знае се, че  плановете на правителството не са за излизане на външните пазари, а за нова емисия* на Българската банка за развитие, но нейното организиране също ще бъде засегнато от глобалния процес на повишаване на доходността на книжата с фиксиран доход, особено в периферните страни. Последната, много малка емисия на банката бе пласирана при лихва 4.8%. Сега се планира до октомври да бъде привлечен ресурс и да се открият нови кредитни линии за малки и средни предприятия от банката до 1 млрд. лв. Предстои и рефинансиране на вътрешния заем, който правителството на Бойко Борисов организира аварийно, за да се плати на земеделските производители.

Именно държавните ценни книжа са най-директният канал, по който сигналите за предстоящо ограничаване на паричните стимули могат да въздействат на България. Доходността по бенчмарковите 10-годишни германски ДЦК се повиши от 1.5% на 1.8% за седмица и това съвпадна с известно покачване на рисковата премия за страната. Следващият аукцион в БНБ е в понеделник и ще видим дали се потвърждава прогнозата за ръст на лихвите по ДЦК.

Ръстът на доходността (лихвите) на първичния пазар е очевиден проблем за емитента (МФ). Но той би могъл да бъде проблем и за инвеститорите, които вече са купили книжа. Повишаването на доходността означава намаляване на пазарните цени на книжата в портфейлите на банките и институционалните инвеститори. Този ефект върху балансите зависи от това колко от книжата са предназначени за търгуване и колко ще бъдат държани до падеж.

За да добиете представа за какво става дума –  в портфейлите на българските банки, застрахователи, пенсионни и инвестиционни фондове има държавни облигации за 9.4 млрд. лева. Повечето от тях са книжа на българското правителство, но една значителна сума (около 1.7 млрд. лева) са чужди облигации. Отделно 700 млн. лева (от общо 1.8 млрд. лева) от парите на Фонда за гарантиране на влоговете са вложени в ДЦК.

Вторият очевиден канал на въздействие е по линия на златото. От 22 май, когато Бернанке за първи път пося съмнението в продължаването на т. нар. QE3, златото поевтиня с над 10%. От началото на годината спадът е с 27%. БНБ има в баланса си злато за 2.45 млрд. лв. Намалението по това перо от началото на годината е с впечатляващите 710 млн. лева. Не се знае колко са загубите на частните инвеститори в метала.

Косвено влияние

През последните месеци доста институции понижиха прогнозите си за ръста на световната икономика, основно заради перспективата за затягане на паричната политика. Проблемите на Китай (освен ако от Пекин, чиято политика често се интерпретира по догадки, не дойдат нови изненади) вещаят нова вълна от преразглеждане на прогнозите.

Българската икономика няма голям ресурс да постигне дори слабия растеж, „планиран“ за тази година, без износ. А износът ще бъде засегнат при продължаваща рецесия в основните ни търговски партньори. Освен ЕС, тук трябва да добавим и риска от рязко забавяне на ръста в Турция, която е силно зависима от горещи пари.

Разбира се, не всичко е в черно. Ръстът на Българска фондова борса, достигащ 26% от началото на годината (BG40) е обратната страна на медала.

Още по темата „Краят на лесните пари“

Допълнен в 17:00 часа
* Актуализация на 27 юни 2013 г. – Заради промените на международните пазари плановете на правителството са претърпели промяна и ще се търсят кредитни линии, които да осигурят нужния ресурс за ББР, съобщи премиерът Пламен Орешарски в парламента, където бе за избора на Даниела Бобева и Цветлин Йовчев за вицепремиери.