Новини, Медии

Световните медии: Русия, Китай и бъдещето на връзкарския капитализъм

Сергей Гуриев, предшественикът на Симеон Дянков в НЕШ, пресмята щетите за руската икономика от Кримската криза в статия за Project Syndicate. Преките разходи за поддържка на Крим, чиято икономика досега разчиташе на субсидии от Украйна, са няколко милиарда долара годишно. По-страшни ще бъдат евентуални търговски санкции, тъй като износът на Русия достига 600 млрд. долара годишно. Главният удар обаче е окончателното скъсване с илюзията за рационалността на властта в Москва, което ще доведе до отлив на капитали. Не санкциите, а обезценяването на рублата заплашват Путин.

Санкциите ще имат разршително въздействие върху руската икономика, пише британският „Телеграф”. Тим Аш от Standard Bank, казва, въпреки заплахата от ответни санкции Москва не може да спечели. Икономиката й може да отслабне както през 2008-2009 г., когато тя се сви с 9 процента. Русия не може да спре доставките на газ и нефт, без да намали валутните си постъпления. Това ще ускори търсенето на нови източници в Европа. Руските компании имат 653 млрд. долара външен дълг и трябва да погасят 150 млрд. долара тази година. Доходността на петгодишните облигации вече се повиши с 200 базисни пункта, дори за сините чипове. Рублата падна с 11% тази година след понижение с 8% миналата година, което прави по-трудно изплащането на доларовите задължения. Ще бъде трудно да се револвират тези облигации, казва Аш. Отливът на капитали достигна 63 млрд. долара миналата година. Бившият финансов министър Алексей Кудрин казвая, че той може да се увеличи до 50 млрд. долара на тримесечие със задълбочаването на кризата.

Русия има валутни резерви за 480 млрд. долара, но те не могат да се използват лесно, тъй като интервенциите водят до затягане на паричната политика. Кремъл предизвика драстично свиваване на паричното предлагане и банкова криза, когато намали резервите си с 200 млрд. долара след фалита на „Леман брадърс”.

„Шпигел” пише, че ако Русия спре газа за Украйна, RWE може да доставя гориво за Киев, както от Норвегия и Холандия, така и руски газ, идващ по „Северен поток”.

Блумбърг разказва за неочаквания арест на украинския милиардер Дмитрий Фирташ във Виена, което е предупреждение за останалите приближени на бившата власт в Киев. Той е направил състояниянието си, посредничейки между „Газпром” и украинската „Нафтогаз” и е на трето място сред спечелилите държавни търгове – след Ринат Ахметов и президентския син Александър Янукович. Подобна е и картината в Русия, показва списък, публикуван в руския „Форбс” Тук се откроява собственикът на «Стройтрансгаз», фирмата, която ще строи с подизпълнители българския участък от „Южен поток”.

Отново в Project Syndicate Бари Айхенгрийн коментира поевтиняването на юана, което започна по-късно от останалите валути на развиващите се страни. (Статията е писана преди решението на централната банка да увеличи допустимия коридор на юана). Известно влияние върху това е оказало затягането на паричната политика на Федералния резерв. Стандартната стратегия за инвеститорите на китайските финансови пазари беше да заемат долари на ниски лихви и да купуват високодоходни китайски активи. Но изтеглянето на паричните стимули, предсказвайки по-високи лихви, прави по-трудно това. След като „кери трейд” излезе от мода, търсенето за юани намалява и валутният курс се понижи. Защо Китайската народна банка позволи това да се случи? Едната версия е, че слабият юан е част от китайската стратегия за насърчаване на неговата международна употреба. Но отварянето на пазарите, ако юанът се движи само нагоре, носи неприятни последици, една от които е инфлацията. Историята показва, че отворените финансови пазари и твърдите валутни курсове са дебнеща заплаха. Другата причина е, че Китай се опитва да насърчи износа си. Това означава, че Китай не успява да закрепи сенчестата банкова система и усилията за ребалансиране на икономиката са изоставени.

През последните няколко дни видяхме драматично отделяне на пазара на мед от фондовите пазари, пише „Файненшъл таймс”. Само за пет дни цената на метала падна с 10% (на седмична база – 4.5%, виж тук). Той е загубил около 14 на сто за година, и 35 на сто от своя връх за всички времена през 2011 година. При това без да е имало прекъсване на доставки. Китайските акции паднаха заедно с тези в Чили и Перу. Но в развитите страни това не се усети. Металите са приход за едни компании и разход за други. В исторически план фондовите пазари растат, когато цените на металите падат. Но през последните години не е така и инвеститорите гледат на металите и по-специално на медта като на предвестник на цените на акциите. От 2005 до 2011 г. MSCI World се дивжи почти в синхрон с индекса на промишлените метали Dow Jones – UBS. Развиващите се пазари, водени от Китай, достигнаха етап в растежа си , където те биха могли да продължат да нарастват независимо от рецесията на Запад.

Последните 25 години бяха печеливши за „търсачите на ренти” (от откровени подкупи до печалба поради приватизация на безценица или слаби регулации) в развиващите се страни, пише The Economist в статия, посветена на връзкарския капитализъм. Високите цени на суровините раздуха стойността на нефтените залежи и мините, които са обвързани с държавата, приватизацията осигури монопол и евтини ресурси. Проблемът не засяга само олигарсите в Украйна. В Китай например една трета от милиардерите са членове на компартията. Резултатът е, че в Мексико например мобилните телефони струват скъпо. Списанието пресмята, че богатството на милиардерите в богатите на „рента” сектори два пъти по-голямо спрямо БВП в развиващите се страни отколкото в развитите. Азия, Украйна и Русия водят по обогатяване в сектори като петролната и добивната индустрия, казината и банковия сектор, където рентите са най-големи. Но този модел достига предела си и страните засилват регулациите, включително Мексико обяви курс срещу картелите, а Китай иска да се справи с държавните феодали. Делът на милиардерите в богатите на рента индустрии намаля от 76% през 2008 г. на 58% сега. Това е естествена последица от развитието на икономиката. Сега новите милиардери в Китай са в интернет сектора.

Миналия април президентът на САЩ Барак Обама обяви Инициатива за мозъчни изследвания на стойност 100 млн. долара, като каза, че не иска следващото откритие, създаващо работни места, да се случи в Китай, Индия или Германия. Това, което направи възможна тази инициатива са предхождащите изследвания, изцяло финансирани от частния сектор. Например преди 10 години съоснователя на „Майкрософт” Пол Алън отдели 500 млн. долара за изследване на мозъка. Много други милиардери – от председателя на Google Ерик Шмит до Джеймс Саймънс, което е финансирал научни изследвания за повече от 1.1 млрд. долара, осигуряват предимството на САЩ в областта на иновациите. „Ню Йорк Таймс”  разказва тяхната история за поучение на всички, които мрънкат, че в държавния бюджет няма достатъчно пари за наука. Разбира се, участието на държавата също е важно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *