Световните медии: Русия, Китай и бъдещето на връзкарския капитализъм

Новини, Медии

Сергей Гуриев, предшественикът на Симеон Дянков в НЕШ, пресмята щетите за руската икономика от Кримската криза в статия за Project Syndicate. Преките разходи за поддържка на Крим, чиято икономика досега разчиташе на субсидии от Украйна, са няколко милиарда долара годишно. По-страшни ще бъдат евентуални търговски санкции, тъй като износът на Русия достига 600 млрд. долара годишно. Главният удар обаче е окончателното скъсване с илюзията за рационалността на властта в Москва, което ще доведе до отлив на капитали. Не санкциите, а обезценяването на рублата заплашват Путин.

Санкциите ще имат разршително въздействие върху руската икономика, пише британският „Телеграф”. Тим Аш от Standard Bank, казва, въпреки заплахата от ответни санкции Москва не може да спечели. Икономиката й може да отслабне както през 2008-2009 г., когато тя се сви с 9 процента. Русия не може да спре доставките на газ и нефт, без да намали валутните си постъпления. Това ще ускори търсенето на нови източници в Европа. Руските компании имат 653 млрд. долара външен дълг и трябва да погасят 150 млрд. долара тази година. Доходността на петгодишните облигации вече се повиши с 200 базисни пункта, дори за сините чипове. Рублата падна с 11% тази година след понижение с 8% миналата година, което прави по-трудно изплащането на доларовите задължения. Ще бъде трудно да се револвират тези облигации, казва Аш. Отливът на капитали достигна 63 млрд. долара миналата година. Бившият финансов министър Алексей Кудрин казвая, че той може да се увеличи до 50 млрд. долара на тримесечие със задълбочаването на кризата.

Русия има валутни резерви за 480 млрд. долара, но те не могат да се използват лесно, тъй като интервенциите водят до затягане на паричната политика. Кремъл предизвика драстично свиваване на паричното предлагане и банкова криза, когато намали резервите си с 200 млрд. долара след фалита на „Леман брадърс”.

„Шпигел” пише, че ако Русия спре газа за Украйна, RWE може да доставя гориво за Киев, както от Норвегия и Холандия, така и руски газ, идващ по „Северен поток”.

Блумбърг разказва за неочаквания арест на украинския милиардер Дмитрий Фирташ във Виена, което е предупреждение за останалите приближени на бившата власт в Киев. Той е направил състояниянието си, посредничейки между „Газпром” и украинската „Нафтогаз” и е на трето място сред спечелилите държавни търгове – след Ринат Ахметов и президентския син Александър Янукович. Подобна е и картината в Русия, показва списък, публикуван в руския „Форбс” Тук се откроява собственикът на «Стройтрансгаз», фирмата, която ще строи с подизпълнители българския участък от „Южен поток”.

Отново в Project Syndicate Бари Айхенгрийн коментира поевтиняването на юана, което започна по-късно от останалите валути на развиващите се страни. (Статията е писана преди решението на централната банка да увеличи допустимия коридор на юана). Известно влияние върху това е оказало затягането на паричната политика на Федералния резерв. Стандартната стратегия за инвеститорите на китайските финансови пазари беше да заемат долари на ниски лихви и да купуват високодоходни китайски активи. Но изтеглянето на паричните стимули, предсказвайки по-високи лихви, прави по-трудно това. След като „кери трейд” излезе от мода, търсенето за юани намалява и валутният курс се понижи. Защо Китайската народна банка позволи това да се случи? Едната версия е, че слабият юан е част от китайската стратегия за насърчаване на неговата международна употреба. Но отварянето на пазарите, ако юанът се движи само нагоре, носи неприятни последици, една от които е инфлацията. Историята показва, че отворените финансови пазари и твърдите валутни курсове са дебнеща заплаха. Другата причина е, че Китай се опитва да насърчи износа си. Това означава, че Китай не успява да закрепи сенчестата банкова система и усилията за ребалансиране на икономиката са изоставени.

През последните няколко дни видяхме драматично отделяне на пазара на мед от фондовите пазари, пише „Файненшъл таймс”. Само за пет дни цената на метала падна с 10% (на седмична база – 4.5%, виж тук). Той е загубил около 14 на сто за година, и 35 на сто от своя връх за всички времена през 2011 година. При това без да е имало прекъсване на доставки. Китайските акции паднаха заедно с тези в Чили и Перу. Но в развитите страни това не се усети. Металите са приход за едни компании и разход за други. В исторически план фондовите пазари растат, когато цените на металите падат. Но през последните години не е така и инвеститорите гледат на металите и по-специално на медта като на предвестник на цените на акциите. От 2005 до 2011 г. MSCI World се дивжи почти в синхрон с индекса на промишлените метали Dow Jones – UBS. Развиващите се пазари, водени от Китай, достигнаха етап в растежа си , където те биха могли да продължат да нарастват независимо от рецесията на Запад.

Последните 25 години бяха печеливши за „търсачите на ренти” (от откровени подкупи до печалба поради приватизация на безценица или слаби регулации) в развиващите се страни, пише The Economist в статия, посветена на връзкарския капитализъм. Високите цени на суровините раздуха стойността на нефтените залежи и мините, които са обвързани с държавата, приватизацията осигури монопол и евтини ресурси. Проблемът не засяга само олигарсите в Украйна. В Китай например една трета от милиардерите са членове на компартията. Резултатът е, че в Мексико например мобилните телефони струват скъпо. Списанието пресмята, че богатството на милиардерите в богатите на „рента” сектори два пъти по-голямо спрямо БВП в развиващите се страни отколкото в развитите. Азия, Украйна и Русия водят по обогатяване в сектори като петролната и добивната индустрия, казината и банковия сектор, където рентите са най-големи. Но този модел достига предела си и страните засилват регулациите, включително Мексико обяви курс срещу картелите, а Китай иска да се справи с държавните феодали. Делът на милиардерите в богатите на рента индустрии намаля от 76% през 2008 г. на 58% сега. Това е естествена последица от развитието на икономиката. Сега новите милиардери в Китай са в интернет сектора.

Миналия април президентът на САЩ Барак Обама обяви Инициатива за мозъчни изследвания на стойност 100 млн. долара, като каза, че не иска следващото откритие, създаващо работни места, да се случи в Китай, Индия или Германия. Това, което направи възможна тази инициатива са предхождащите изследвания, изцяло финансирани от частния сектор. Например преди 10 години съоснователя на „Майкрософт” Пол Алън отдели 500 млн. долара за изследване на мозъка. Много други милиардери – от председателя на Google Ерик Шмит до Джеймс Саймънс, което е финансирал научни изследвания за повече от 1.1 млрд. долара, осигуряват предимството на САЩ в областта на иновациите. „Ню Йорк Таймс”  разказва тяхната история за поучение на всички, които мрънкат, че в държавния бюджет няма достатъчно пари за наука. Разбира се, участието на държавата също е важно.

Световните медии: Защо науката се проваля

Медии

Водещата тема на The Economist e за провалите на научните изследвания. През миналата година изследователи в биотехнологичната компания Amgen са установили, че могат възпроизведат само шест от 53 „знакови“ проучвания при изследване на раковите заболявания. По-рано група на Bayer успя да потвърди само една четвърт от 67 важни проучвания. Водещ компютърен учен твърди, че три четвърти от проучванията в неговата област са празни приказки. През 2000-2010 г. около 80 000 пациенти са участвали в клинични проучвания, основани на научни изследвания, които по-късно са изтеглени поради грешки или нередности. Успехът ражда самодоволство – в ушърб на науката, отсъжда списанието. Сред причините за това са конкуренцията за работни места и фактът, че верификацията не допринася за напредъка в кариерата.

Тази статия на „Файненшъл таймс”, посветена на ролята на физиците в икономиката, е задължително четиво за феновете на „Черния лебед”. Дали така наречените квантове могат наистина да открият скритите модели във финансите и да забележат нещата, които другите пропускат във времена на сътресения, флаш сривове и високочестотната търговия?

Следващата статия на Forbes e преход между проблема за науката и здравната реформа в САЩ. Малко преди смърта си Фридрих фон Хайек дава интервю, в което е бил запитан дали напредъкът в ИТ прави планирането по-осъществимо. Той е бил категоричен, че независимо от мощта на компютрите, проблемът не е в обработката на огромни количества от данни. Информацията и обстоятелствата се променят твърди бързо и данните, необходими за централизирано вземане на решения, не са достъпни.

Спечелиха или загубиха републиканците от това, че до последно се бориха за ограничаване на разходите и тавана на дълга? Повечето коментатори подкрепят втората, очевидна хипотеза. Но ето че има и други мнения. Според Бизнес уик Чаеното парти е спечелило пирова победа. След 2010 г., когато репубиканците спечелиха мнозинство в Камарата на представителите дискреационните разходи (без разходите за лихви и трансфери) намаляват, както служителите във федерални учреждения. А съкращаването на дефицита е по-бързо отколкото в който е да е тригодишен период след следвоенните години.
Макар че загубиха битката за здравната реформа, републиканците и Чаеното парти спечелиха, твърди и The Nation.
Стенли Друкънмилър, един от най-успешните мениджъри на парични фондове, твърди в интервю за WSJ, че Обама е показал, че има нужда от пистолет в главата си, за да преговоря добросъвестно. Според него социалните програми ограбват следващите поколения. Той се позовава на изследване на Лорънс Котликов, за да покаже, че сегашните възрастни получават повече от социалното осигуряване отколкото са допринесли. В резултат на това, докато днес 65-годишните ще получат нетно през целия си живот по 327 400 долара средно, децата, родени сега, ще понесат нетни загуби през живота си от 420 600 щатски долара, тъй като те се борят да плащат сметките на старите.

Интересна статия за бума на електронните цигари и за разликите в законодателството на страните от ЕС (България е в групата на страните, които нямат регулации по въпроса).

Руснаците започнаха да спестяват повече, пише „Денъги„, докато „Коммерсантъ“ отбелязва проучване на Bank of America Merrill Lynch, според който най-зле осигурените руснаци са затънали най-много в дългове.

Google без Лари Пейдж (главният изпълнителен директор на интернет гиганта каза, че вече няма да представя финансовите резултати на компанията) няма да е да като Apple без Стив Джобс, твърди Wired, като отбелязва, че през последните две години акциите на двете компании се движат в почти огледално противоположни траектории

Няколко важни кратки новини от седмицата. Bank of America обмисля пускането на сметки без автоматичен овърдрафт, съобщава Wall Street Journal, важна промяна за американците, свикнали да живеят на кредит.
Блумбърг пише за новото разследване за манипулиране на валутния пазар.
Китай отчете ръст от 7.8%, което е ускорение спрямо предишните две тримесечия
Приватизацията на Роял Мейл нагорещи страстите на Острова, като първата седмица на търговията с акциите след IPO-то осигури печалба от 52% на инвеститорите.

Новата книга на Алън Грийнспан привлича вниманието – рецензия на Лари Съмърс за FT и на WSJ . „The Map and the Territory“ излиза във вторник и отсега може да се каже, че ще предизвика дебати за това дали ниските лихви на Фед през 2003-2005 са допринесли за кризата и, в общ план, предвидима ли изобщо е икономиката.

И за финал – най-добрите места за живеене. Ако искате слънце и евтин живот, отидете в Кипър, ако търсите добра храна – в Хонг Конг, а ако искате да учите и да се забавлявате, помислете за Лондон и Сингапур.