Това е седмица за изборни прогнози и равносметки.

The Economist посвещава корицата си на Нарендра Моди – новият силен човек на Индия. Най-важната промяна в света през последните 30 години е възходът на Китай, където средният БВП на човек от насалението нарасна от 300 на 6750 долара. Преди три десетелетия БВП на глава от населението в Индия бе същият както в Китай. Сега е под една от четвърт от този размер. Индия е трудна за управляване, пише списанието – с голяма власт на щатите и политически пукнатити, които налагат постоянни сделки с регионалните и основани на кастов интерес партии, както и с неефективна бюрокрация, остатък от колониализма и социализма. Но Моди спечели невиждано от десетилетия мнозинство – 282 от 543 места, а партията на Конгреса остана едва с 44. Сега в Индия се шегуват, че ако доскоро не е имала управление, сега няма да има опозиция.

Ройтерс публикува анализ за начина, по който Европа се справи с кризата, а доходността на облигациите на периферните страни падна под нивата им опреди кризата. Възможно ли е това да е прелюдия към следващия момент на Мински. Последната криза перфектно следва модела, описан от Хайман Мински (с него се описва идеята за срив и въздържание на инвеститорите и кредиторите, който следва след дълги периоди на спекулативен ръст и подценяване на рисковете) . Прекалената вяра на инвеститорите в стабилността, ги накара да изключат вероятността на дефолт оп държавните дългове. След се стигна избухване на нестабилност по време на кризата. Периодът на високо доверие в еврото продължи около едно десетилетие от 1998 до 2008 г., като през повечето време премията за риск на португалския дълг над германския бе едва 0,2 процентни пункта при 5 пункта през 1995 г. и 15 пункта през 2012 г. Все още ентусиазмът е сдържан, но в Европа доста причини за тревога в средносрочен план. Съкращаването на дефицитите и бавният икономически растеж правят гласоподавателите недоволни. Възходът на анти – европейските  или радикални партии в много страни води до създаването на това, което Deutsche Bank нарича „голям мек център “ на слабите или коалиционни правителства, склонни на половинчати мерки.

„Шпигел“ се пита опортюнист или визионер е Петро Порошенко, вероятният бъдещ президент на Украйна и собственик на „Рошен“ – компания, поставена на 18-то място в света като производител на сладкарски изделия.

Според Time газовата сделка с Китай оставя впечатлението, че Русия е слаба. По оценки на  Capital Economics, Русия ще получава само 13 млрд. долара по този договор, а Европа ще остане най-важният пазар.  Освен това Русия поема ангажимент за строителство на инфраструктурата, докато Китай ще похарчи само 20 млрд. долара за проекта.

The Globe and Mail пише, че Генадий Тимченко – необявеният строител на „Южен поток“, който попадна в списъка със санкции, е бил назначен за шеф на руско-китайския делови съвет и е съпровождал Путин при последното му посещение в Китай.  Това показва колко неефективни са санкциите, пише изданието.

След второкласните ипотеки, идва ред на второкласните авто заеми – за хора с лоша кредитна история. Ако през 2009 г. около 17% от авто заемите, опаковани като ценни книжа, обезпечени с активи (ABS) са били второкласни, през първото тримесечие на тази година те са вече 31%, по данни на Citi.