Световните медии: Момент на Мински в Европа?

вестници

Това е седмица за изборни прогнози и равносметки.

The Economist посвещава корицата си на Нарендра Моди – новият силен човек на Индия. Най-важната промяна в света през последните 30 години е възходът на Китай, където средният БВП на човек от насалението нарасна от 300 на 6750 долара. Преди три десетелетия БВП на глава от населението в Индия бе същият както в Китай. Сега е под една от четвърт от този размер. Индия е трудна за управляване, пише списанието – с голяма власт на щатите и политически пукнатити, които налагат постоянни сделки с регионалните и основани на кастов интерес партии, както и с неефективна бюрокрация, остатък от колониализма и социализма. Но Моди спечели невиждано от десетилетия мнозинство – 282 от 543 места, а партията на Конгреса остана едва с 44. Сега в Индия се шегуват, че ако доскоро не е имала управление, сега няма да има опозиция.

Ройтерс публикува анализ за начина, по който Европа се справи с кризата, а доходността на облигациите на периферните страни падна под нивата им опреди кризата. Възможно ли е това да е прелюдия към следващия момент на Мински. Последната криза перфектно следва модела, описан от Хайман Мински (с него се описва идеята за срив и въздържание на инвеститорите и кредиторите, който следва след дълги периоди на спекулативен ръст и подценяване на рисковете) . Прекалената вяра на инвеститорите в стабилността, ги накара да изключат вероятността на дефолт оп държавните дългове. След се стигна избухване на нестабилност по време на кризата. Периодът на високо доверие в еврото продължи около едно десетилетие от 1998 до 2008 г., като през повечето време премията за риск на португалския дълг над германския бе едва 0,2 процентни пункта при 5 пункта през 1995 г. и 15 пункта през 2012 г. Все още ентусиазмът е сдържан, но в Европа доста причини за тревога в средносрочен план. Съкращаването на дефицитите и бавният икономически растеж правят гласоподавателите недоволни. Възходът на анти – европейските  или радикални партии в много страни води до създаването на това, което Deutsche Bank нарича „голям мек център “ на слабите или коалиционни правителства, склонни на половинчати мерки.

„Шпигел“ се пита опортюнист или визионер е Петро Порошенко, вероятният бъдещ президент на Украйна и собственик на „Рошен“ – компания, поставена на 18-то място в света като производител на сладкарски изделия.

Според Time газовата сделка с Китай оставя впечатлението, че Русия е слаба. По оценки на  Capital Economics, Русия ще получава само 13 млрд. долара по този договор, а Европа ще остане най-важният пазар.  Освен това Русия поема ангажимент за строителство на инфраструктурата, докато Китай ще похарчи само 20 млрд. долара за проекта.

The Globe and Mail пише, че Генадий Тимченко – необявеният строител на „Южен поток“, който попадна в списъка със санкции, е бил назначен за шеф на руско-китайския делови съвет и е съпровождал Путин при последното му посещение в Китай.  Това показва колко неефективни са санкциите, пише изданието.

След второкласните ипотеки, идва ред на второкласните авто заеми – за хора с лоша кредитна история. Ако през 2009 г. около 17% от авто заемите, опаковани като ценни книжа, обезпечени с активи (ABS) са били второкласни, през първото тримесечие на тази година те са вече 31%, по данни на Citi.

Световните медии: Бунтът срещу Европа

икономика

Тази седмица е посветена на европейските избори и на преосмислянето на финансовата криза и в частност кризата на еврозоната.

Но преди европейското упражнение по демокрация се състоя друго – 800 млн. индийци гласуваха убедително за смяна на управлението, с надеждата, че консервативната националистическа партия Бхаратия Джаната ще отвори пътя за растеж. За да стане това, страната трябва да развие промишлонст и да инвестира в инфраструктура и енергийна мрежа (половината индийци нямат ток). Една от пречките е силата на малцинствата, пише Майкъл Манделбаум за project-syndicate. Въпреки изобилието на нискоквалифицирани работници, законите правят почти невъзможни уволненията, което ограничава наемането. Компаниите избягват точно тези индустрии, които биха позволили на милиони индийци да се измъкнат от бедността. Законите за земята правят трудно строителството на фабрики и хотели.

Междувременно в Европа (или поне на Острова) се готвят да приемат и обяснят бъдещата победа на националистите на евроизборите. В една много британска статия The Economist се обявява срещу задълбочаването на интеграцията в ЕС. Тъй като прехвърлянето на правомощия на Брюксел е резултат на икономическия провал и усилията за спасяване на еврото, а не на по-широк политически дебат, шансовете за покорно приемане са малки  Прехвърлянето на правомощия на Европейския парламент, който не успя да убеди избирателите да го вземат насериозно, не е решенеие, според британското списание. То настоява правилата да се определят от националните правителства (Европейския съвет), а не от Европейската комисия, ролята на Европейският парламент да бъде понижена, като се даде повече контрол националните парламенти.

The Financial Times е по-краен – Повече власт на периферните партии може да бъде най-добрият начин да се опитомят варварите пред портите на Брюксел.
Това е урокът от Норвегия, единствената европейска страна, с популистка дясна партия в правителството – Партията на прогреса. Узряването на партията е резултат от дългогодишен процес, при което, получавайки по-широка подкрепа и власт (първо на местно ниво) тя не може да си позволи да бъде само партия на протеста.

The Financial Times публикува и обширно разследване на дълговата криза в ЕС, в което разказва за драматичните моменти от европейската криза, включително за перспективата Гърция да напусне еврозоната. В САЩ излезе книгата на Тимъти Гайтнър „Стрес тест“, която бе приета със смесени чувства.

Не по-малко внимание обаче заслужава едно изследване на двама млади икономисти, представено в NYT. Атиф Миан и Амир Суфи смятат, че бившият председател на Федералния резерв Бен Бернанке и администрацията на Барак Обама не са направили достатъчно, избирайки за фокус финансовата стабилност, вместо да решат по-сериозния проблем за свръхзадлъжнялостта на домакинствата. Двата установяват, че преди кризата най-силно е нараснало дълговото бреме в райони, където средният доход е намалявал. Хората са ползвали жилищата като банкомати. Когато кризата настъпва, най-задлъжнелите домакинства съкращават разходите си най-силно. На всеки 10 000 долара намаляване на стойността на жилищните имоти съответства понижаване на разходите за автомобили с 300 долара при най-задлъжнелите и със 100 долара при домакинствата с нисък дълг.

„Шпигел“ описва хитър план по модела на лошите банки за справяне с проблема за извеждане на АЕЦ в Германия. Това трябва да се случи от няколко години, а разходите по разглобяване на една ядрена центрла са от 500 млн. до 1 млрд. евро. Енергийните компании предлагат държавата да ги национализира, да ги операрира, докато може и да плати сметката за извеждането от експлоатация.

Германското списание посвети материал и на зависимостта на България от Русия. Почти същото написа и Financial Times.

FT пише и за студентската мрежа Rethinking Economics, която се бори за промяна на учебните програми по икономика, доминирани от неокласическия икономикс. В САЩ друга група, наречена International Student Initiative for Pluralism in Economics публикува отворено писмо, коетот също настоява за по-малко сляпо упование на математиката, повече история на икономическите учения и по-интердисциплинарен подход. Ако искате да разберете последната криза, трябва да четете Мински и Виксел, пише по този повод Джон Касиди в Ню Йоркър.

Отхвърлянето на мрежовата неутралност е централна тема в САЩ, след като федералната комисия по комуникацията с тънко мнозинство се съгласи интернет доставчиците да осигуряват по-висока скорост на сайтове, които си плащат за това. Това означава край на отворения интернет и ще бъде бедствие за библиотеките, пише „Вашингтон Поуст“.