Годишните такси за обучение във водещите ВУЗ (без тези по изкуствата, които са с най-високи такси) са от 320 до 950 лева. Средните такси за най-търсените технически и икономически специалности и право са около 650 лв. Това съответства на 3250 лв., без разходи за учебници.
Заедно с пропуснатия доход от заплати през времето на обучение (на база средната заплата на среднист) цената на висшето образование в България достига 27 000 лева.
Данните на НСИ показват значителна възвращаемост от инвестицията в образование. Според тях разликата между нетното заплащане на хора, завършили висше образование (без т. нар. професионални бакалаври) и среднистите е двойна (102%)*. На база на това се получава годишна възвращаемост от инвестицията във висше образование от 17.9%.
Изчисленията са направени за целия трудов стаж от 37 години, без да са отчетени фактори като отпуски по майчинство, болнични и периоди на безработица, които действат в посока на намаляване на разликата на заплащането.
Съществуват някои несъвършенства, които ни карат да смятаме, че това число е преувеличено.
На първо място, върху разликата в заплащането сериозно влияние оказва сивата икономика. Смятаме, че работещите със средно образование са по-склонни да се осигуряват да бъдат осигурявани на минималните прагове и да получават останалото без документи, отколкото висшистите. Това означава, че не само разликата в заплащането е по-малка от 102%, но и пропуснатият доход е по-голям.
Второ, разходите за висше образование бледнеят на фона на разходите за средно образование, включително частни уроци, обучения по езици и т.н. Тази сума трябва да бъде добавена към цената на висшето образование, макар че формално не е част от нея. Хората, които нямат амбиция да продължат във ВУЗ не се борят за престижни гимназии, не ходят в частни училища, не вземат подготвителни уроци и рядко учат езици. Ако в цената на образованието се добавят таксите за частни уроци или обучение в частна гимназия, то възвращаемостта от инвестицията в образование пада до 5-12 на сто.
Трето, заплатите на висшистите включват и заплати на хора, които са получили обучението си в предишни години или в чужбина, докато цената на образованието е сметната въз основа на таксите за 2013/2014 г., които са относително ниски.
И най-накрая, това е моментна снимка и няма гаранции, че предимствата от висшето образование ще се запазят след 10 или повече години. За някои професии с бели якички тази разлика може да се окаже несъществена предвид бързите темпове, с които технологиите изтласкват банкови чиновници, туристически и застрахователни агенти, дори учители и счетоводители.
* Разликата в брутното възнаграждение, включващо и платения отпуск, който при висшистите е средно 28 дни, е по-голяма – почти 110%. Средното годишно брутно възнаграждение на хората с висше образование е било 12 947 лева. А средното възнаграждение на хората със средно образование – 6 175 лева. Данните са от 2010 г., тъй като НСИ не следи текущо заплащането според образователна степен.
Прочетете още: Изненади в класацията на университетите
