Щастливите работници са по-продуктивни: Опитът на Дания

пари, еврофондове

Мнозина смятат, че е нормално работата да е бреме. Не и датчаните. Те дори имат дума – arbejdsglæde, която означава щастие по време на работа.

Дания често е на първо място в класациите за „най-щастливата страна на планетата.“ Интересното е, че датчаните не са щастливи само у дома, а и на работното място. Според повечето проучвания на удовлетвореността на работниците между народите, най-щастливите служители в света са в Дания. Неотдавнашното проучване на Галъп установи, че 18% от американските работници са „емоционално откъснати от своите работни места и е по-малко вероятно да бъдат продуктивни.“ При датчаните – само 10%.

Ето какво прави разликата:
1: Продължителност на работното време

Ако работите извънредно в Дания, не очаквайте похвала от прекия началник. Могат да ви извикат на разговор, за да разберат какво не е наред. Дали имате проблем делегирането или с тайм мениджмънта? „Какво можем да направим, за да поправим това?“ Докато средният американец работи 1790 часа годишно, средният датчанин работи само 1540, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), посочва Александър Кьерулф. Той е автор на книга с показателното заглавие „Happy Hour is 9 to 5”. Средният датчанин не само е готов да си тръгне от работа в 17 часа, но и се радва на 5-6 седмици почивка годишно, няколко национални празника и до една година на платен отпуск по майчинство/бащинство.

Трудовата култура на много страни създава „култ към претоварване.“ Датските компании, от друга страна, признават, че служителите имат живот извън офиса

2: Малко директни заповеди

В Дания е рядкост да се дават преки заповеди на служителите и те са по-склонни да ги разглеждат като предложения.

Холандският социолог Хеерт Хофстеде е изследвал бизнес културата в повече от 100 страни по няколко показателя, един от които е „дистанция от властта.“ Голяма дистанция означава, че шефовете са безспорните крале, чиято дума е закон. Работните места в САЩ са с дистанция от 40, докато в Дания този показател е 18 – най-нисък в света. В България индексът има стойност 70, което означава, че е налице йерархия, в която всеки трябва да си знае мястото, без да са нужни обяснения. Йерархията в една организация се смята за отражение на присъщото неравенство, централизацията е популярна, идеалният шеф е „благосклонен автократ” и се очаква да казва на подчинените си какво да правят, пише в оценката на центъра на Хофстеде за страната ни.

Докато датските служители имат по-голяма автономия и са предоставени повече възможности на работното място. Ето само един пример: По закон всяка компания с повече от 35 работници и служители трябва да отвори места в съвета за техен представител.

3. Обезщетения за безработица

В Дания да останеш без работа не е краят на света. Работниците получават 90% от първоначалната им заплата в продължение на две години. В страни като САЩ загубата на работата може да доведе до финансова катастрофа, особено при перспективата от загуба и на здравни осигуровки. Това блокира хората на работни места, които мразят.

В България обезщетението за безработица е 60 % от осигурителния доход за последните две години и се изплаща за 4 до 12 месеца. То обаче се изплаща само за четири месеца в минимален размер (7.2 лв. на ден), ако сте напуснали работата си по свое желание.

4: Постоянно обучение

От средата на 19 век Дания е фокусирана върху образованието през целия живот на своите работници. Тази политика продължава и до днес, с изключително сложен набор от държавни и корпоративни политики, които позволяват почти всеки служител, който желае, да присъства на платено обучение и придобие нови умения. Това се нарича „активна политика на пазара на труда“, и Дания харчи повече за продобни програми от всяка друга страна в ОИСР.

Това позволява на датските работници непрекъснато да се развиват и да се приспособяват към променящата се работна среда.

5: Фокус върху щастието

Arbejde означава работа и glæde означава щастие, така arbejdsglæde е „щастие по време на работа.“ Подобна дума има в другите скандинавски езици (шведски, норвежки, финландски и исландски), но не и в английския, например.

А японците вместо това имат дума като karoshi, която означава „смърт от преумора.“
Разбира се, има лоши работни места в Дания и мечтани работодатели в Америка (Zappos и Google са такъв пример), казва Кьерулф. Така че не бива да се генерализира.

Но редица проучвания показват, че щастливите работници са по-ефективни и иновативни. Изследване на учени от Университета Уоруик разкри, че щастливите работници са с 12% по-производителни.

Това може да обясни защо датските работници са сред най-продуктивните в ОИСР и защо Дания устоя на финансовата криза сравнително добре, с текуща безработица от само 5,4%.

Какъв допълнителен доход осигуряват дипломите?

Служители, кадри

За колко време се изплаща дипломата за висше образование и струват ли си все още таксите и времето, прекарано в университет?

Въпросът се задава все по-често заради растящото значение на така наречените меки умения като комуникация, лоялност, дисциплина, надеждност спрямо формалното образование. От друга страна, бързото развитие на технологиите карат знанията, придобити в университета, да остаряват. Също така за много престижни професии (от управление на проекти до работа с данни или редица специализации в областта на финансите) е необходима допълнителна квалификация , а годините в университет не винаги са задължително условие за нея. Не на последно място, множеството инициативи за отворено образование позволяват допълване на квалификацията и на по-късен етап от кариерата, като отнемат от монопола на университетите в осигуряването на знания.

Инвестициите в образование, особено в чужбина са значителни и това кара хората да се замислят при кои професии дипломата се отплаща най-добре. На фона на таксите в повечето частни колежи, надхвърлящи 200 000 долара, това е резонен въпрос.

PayScale изготвя годишна класация на над 1200 училища, измерена чрез 20-годишната възвращаемост на инвестицията в бакалавърска степен. Двадесетгодишният срок е избран, тъй като статистиката показват, че човек достига максимума на заплащане на 40-годишна възраст (според други проучвания на 50 години) и след това възнаграждението му расте само с инфлацията. Сайтът също така следи типичните стартови заплати за завършилите повечето от тези училища.

И трите училища, оглавяващи класацията, подготвят кадри за технолотичния сектор. На първо място е Harvey Mudd College в Клeърмонт. Годишната възвращаемост на колежанска диплома тук е 8.8%, а общо за 20 години се получават 980 900 долара. Типичната стартова заплата за завършилите този колеж е 73 300 долара. На второ място е известният Калифорнийски технологичен институт (Caltech) с възвращаемост 8.3% и стартова заплата от 68 400 долара. Трети идва MIT с възвращаемост от 8.2% с типична стартова заплата от 68 600 долара.

От икономическите университети на първо място е поставен Babson College с възвращаемост от 7.6% и типична стартова заплата от 78 700 долара.

образование и заплатаДруго проучване, направено от Фед-Ню Йорк, също безспорно потвърждава, че все още дипломите осигуряват добра възвращаемост, поне в САЩ. Средната разлика в заплащането в зависимост от това дали човек е завършил университет е 15%. Въпреки повишаването на университетските такси след 70-те, заплатите на хората със средно образование относително намаляват, което понижава алтернативните разходи (пропуснатите заплати през четиригодишния срок на обучение за бакалавър).

>>Колко получават висшистите в България?

Британско проучване пък показва, че наличието на колежанска диплома означава, че човек вероятно ще заработи с 500 000 паунда повече през трудовата си кариера в сравнение с човек, който не е ходил в университет.

Анализът, направен от търсачката Adzuna, показва, че хората без висше образование се очаква да изкарват с 15 000 паунда по-малко годишно в началото на кариерата си, в сравнение с тези, които са завършили.

Дипломите в областта на инженеринга, компютърните науки и математиката осигуряват най-добри средни заплати – от 40 000 до 45 000. От друга страна, студенти, които са завършили висше образование в сферата на хотелиерството и туризма, могат да очакват средна заплата от само 18 000 паунда.

През юни във Великобритания са се предлагали 54 206 работни места на висшисти, за които се състезават около 250 000 завършили университет. На едно работно място се падат по 4.38 души. В Лондон и Югоизточна Англия над 30 притежатели на диплома преследват едно работно място. Други райони със значително търсене са Кембридж, където се търсят научни и технологични умения в областта известна като Silicon Fen и в Абърдийн, където е съсредоточена британската нефтена индустрия. Току-що завършилите студенти могат да очакват средни заплати до 42 000 паунда. Оценките от дипломата имат все по-малко значение.

Въпреки това, не е изключено човек да получи високо платена работа и ако не е ходил в университет. Работа в минното строителство осигурява средна заплата от почти 70 000 паунда, почти три пъти повече от средната работна заплата от 26 500 паунда.
Други добре платени работни места, които не изискват висше образование включват търогвията със стоки и акции и работата на нефтена платформа, със средна годишна заплата в диапазона от 46 000 до 63 000 паунда.

Що се отнася до придобиването на MBA, може би най-популярното проучване е на The Economist и е глобално То съпоставя не само таксите за обучението, което обикновено е за едва или две години, но и пропуснатия доход. MBA програмите са насочени към хора с професионален доход, които вече са достигнали определено ниво на заплащане. The Economist проучва възвращаемостта на инвестицията през първата година, като я сравнява с таксите и загубения доход. Така излиза, че следдипломната квалиификация дава най-добри перспективи в HEC Paris. Най-добре се представят университети с не високи такси и по-кратък курс. При Парижкия HEC студентите загърбват 49,788 долара заплата, за да участват в 16-месечния курс. Цената му е 61,709 долара, а завършването му осигурява позиции със заплата 123,694 долара, над три пъти повече от предишните им възнаграждения. Възвращаемостта, според тази класация, се изчислява на 66.5%. На второ място е британският Aston Business School (64.5%), следван от University of Hong Kong  (60.2%), италианския SDA Bocconi (55.5%) и International University of Japan (52.4%).

Прочетете още:
Изненади в класацията на университетите