Русия спря проекта „Южен поток“, съобщи президентът Владимир Путин на пресконференция в Анкара, където е на посещение. Като причина той посочи нежеланието на България да допусне строителството. Вместо „Южен поток“ Москва започва изграждането на нов газопровод към Турция и разширяване на съществуващия „Син поток“, а в заявленията на руската страна се усеща предупреждение за транзита през българска територия.
„С отчитане на това, че досега не сме получили разрешение от България, смятаме, че Русия в тези условия не може да продължи реализацията на проекта“, заявява Путин, цитиран от руските агенции. „Това е, проектът е закрит“, потвърждава и шефът на „Газпром“ Алексей Милер.
>>Досие на проекта „Южен поток“
Дали решението на Путин, за което все още няма официално уведомление, е блъф или разумен план Б за слагане на край на проточилия се проект, чиито пречки не намаляват, а ефективността му започва да става съмнителна?
Правителството на Пламен Орешарски спря всички дейности по сухопътното трасе на „Южен поток“ през България през лятото по искане на Европейската комисия заради съмнения за нарушаване на европейските изисквания за изграждането на газова инфраструктура на територията на Европейския съюз. Новият кабинет на Борисов официално не е коментирал темата, но в коалиционното споразумение пише, че проектът ще се строи само при положително решение на ЕК. Брюксел възразява на проекта заради несъответствия с Третия енергиен пакет и липсата на конкурс за избор на строител, като разногласията бяха усилени след кризата в Украйна.
Решението на Москва все пак е изненадващо, тъй като последните заявления от руска страна бяха, че тя има готовност да започне полагането на тръбите по дъното на Черно море този месец. Според руския енергиен министър Александър Новак то е взето еднолично от Путин. Новак все пак остави сянка на съмнение, заявявайки, че договорите са в сила, а на въпрос дали вложените пари в проекта следва да се смятат за загубени е отговорил, че тази оценка ще бъде направена допълнително.
Преди дни бе проведена среща между шефа на „Газпром“ Алексей Милер и шефа на италианската ENI Клаудио Дескалци. За нея има само протоколни съобщения, но шефът на ENI бе цитиран да казва, че по-скоро ще напусне проекта, отколкото да се съгласи с четирикратно увеличаване на разходите, които италианската страна трябва да плати.
Енергийният експерт Илиян Василев коментира във Фейсбук, че не е случайно, че новината идва в деня, когато руската рубла се срина до ново дъно.
Алтернативният маршрут – през Турция – ни връща в изходна позиция – оригиналната роля на Син поток бе да наводни Турция с големи доставки на газ и да отрече лесния достъп на азербайджански газ до пазара на ЕС. Според него идеята, че влизането на Гърция ще позволи на Газпром да заобиколи Третия енергиен пакет, е пълна глупост. На всичко отгоре TAP ( Трансадриатическия газопровод, избран от “Шах Дениз“ да транспортира азерски газ) вече изпитва проблеми в идентифицирането на търсенето в Италия за азербайджански газ, така няма да бъде пощаден и транзита на руски газ през Гърция. Той допълва още, че Гърция не може да предложи газохранилище по пътя на нова тръба.
Вицепремиерът Томислав Дончев коментира на пресконференция, че България не е уведомена официално и засега страната има само реакция, а не позиция по спирането на проекта. Той призова политическите сили да излязат с обща позиция и заяви, че България няма да преговаря поотделно с Русия. Той е поискал ЕК да преговаря с Русия за „Южен поток“, защитавайки България като „уязвима страна не само от енергийна гледна точка“.
Изявлението на Путин е като ход на покер, целящ да подбуди привържениците на „Южен поток България към действие, коментира Симеон Дянков пред WSJ. (Изданието го представя като сътрудник на Института Питърсън. Но той е по-известен като ректор на Руската икономическа школа и член на надзорния съвет на ВТБ.)
Закриването на проекта е предизвикателство за политическите наблюдатели, които досега обясняваха конфликтите в политиката и бизнеса, включително и фалитът на КТБ с този проект.
Турция е основният печеливш и дори снимките от срещата в Анкара показват разликата в настроението на Путин и Ердоган. Анкара е в силна позиция не само защо стои на пътя на азерския (и евентуално иранския) газ, но и като втори по значение клиент на „Газпром“ сега.
В момента Русия осигурява 60% от турските доставки. Тя доставя газ на Турция чрез „Син поток“ и по така наречения балкански коридор чрез Украйна, България и Румъния.
В Анкара руската делегация е обещала да разшири „Син поток“, да построи още един тръбопровод за доставки в Турция и да създаде газов център на турско-гръцката граница за осигуряване на потребителите в Южна Европа. Освен това цените за Турция се намаляват с 6% от 1 януари, така че те ще бъдат равни на германските.
Появата на Турция като основен партньор на Москва, пренебрегвайки техните военни и политически противоречия, особено в Сирия, идва на фона на опитите на Русия да засили отношенията си със страни, които не са се присъединили към санкциите на ЕС, САЩ и други заради Украйна. По-рано Русия договори мащабна газова сделка с Китай и насърчава селскостопанската търговия с Турция и с производители от Латинска Америка. В същото време обаче втората газова сделка с Китай бе забавена.
Не е ясно на какво разчита „Газпром“, изграждайки тръба през Турция – дали крайната цел отново ще бъде италианският пазар, или трасето в крайна сметка отново ще мине през България, за да стигне до Европа (по маршрута на Набуко), както се съмнява анализаторът в RusEnergy Михаил Крутихин в анализ за РБК Дейли. Той припомня и предишните настоявания на Анкара да купува газа и да го препродава като турски.
Според меморандума между «Газпром» и Botash Petroleum Pipeline Corporation новият газопровод ще бъде със същата мощност като „Южен поток“ – 63 млрд. куб. метра годишно. От тях 14 млрд. куб. метра ще се доставят на Турция в замяна на газа, който получава сега през България, а други 50 млрд. куб. метра ще достигат границата с Гърция, обяснил Милер.
В руските медии липсват подробности за начина, по който Москва смята да финансира този проект, както и за времевия му хоризонт.
През последните три години „Газпром“ похарчи за „Южен поток“ 4.66 млрд. долара. Общата стойност на проекта е 29 млрд. долара. Заради повишената несигурност около Русия чуждите банки замразиха плановете за финансиране на проекта, а за Москва той става икономически риск. Особено като се отчетат и падащите цени на петрола.
Няма точна информация за разходите на българската компания „Южен поток България“, в която БЕХ и „Газпром“ имат равни дялове. Наскоро стана известно, че БЕХ е взел заем от „Газпром“ за строителството. Вероятно не само тези суми подлежат на връщане.
Важна част от изявлението на Путин е вероятността за заместване на транзита към Турция. Сегашният договор на „Булгартрансгаз“ изтича през 2030 г., не е известно как руската страна може да го прекрати. Освен това Новак заяви, че Русия ще изпълнява договорите си.
Съществуващата мрежа за транзит на руски газ към Турция, Гърция и Македония е с капацитет 18,7 млрд. куб. метра. Руската страна задължително плаща 90% от капацитета на тръбата. Само към Турция може да се транзитират 14 млрд. куб. метра по данни на „Булгартрансгаз“, тоест това е основното направление на транзита. Транзитираните количества природен газ през 2013 г. са 15,81 млрд.куб. метра, в това число 13.03 куб. метра за Турция. Приходите от транзит са 172 млн. лв. годишно или 73% от приходите на дружеството (като се приспадне газът за технологични нужди). Транзитната такса е 1.85 цента на 1000 куб. метра, докато таксата за „Южен поток“ така и не бе договорена.
Новината идва на фона на неясното намаляване на доставките на газ, което бе обяснено с технологични причини. Има версия, че по този начин руската страна осуетява плановете на страните от ЕС да натрупат резерви преди зимата или да осигурят реверсивни доставки за Украйна, с която бе договорено трудно споразумение.
На този етап обаче Москва не би могла да се лиши от приходите от пазарите на ЕС и транзита през България, а изграждането на нова тръба към Турция е далечен проект.
Снимката е от архива на правителствената информационна служба при посещението на Владимир Путин в България през 2010 г.
