южен поток

Защо спря „Южен поток“?

Премиерът Пламен Орешарски обяви временно спиране на строителството на „Южен поток“. Решението не е публикувано и не е ясно как засяга договорите на проектната компания, в която Българския енергиен холдинг има 50%, с изпълнителя на строителството. Премиерът съобщи решението си на среща с американските сенатори Джон Маккейн, Рон Джонсън и Кристофър Мърфи в неделя. „Подчертах, че проектът ще продължи само след като отстраним всички забележки на Брюксел и уточним начина на неговото изпълнение по-нататък“, заяви министър-председателят.

Объркване в София

Според бившия посланик в Москва Илиян Василев, цитиран от „Преса“, през миналата седмица зад гърба на Орешарски са били подписани договорите за строителство с фирмите от консорциума на „Стройтрансгаз“. От ГЕРБ поставиха въпроса за неустойките, които ще последват във връзка със спирането и поискаха разсекретяване на договора с „Газпром“.

Междувременно Нова тв показа, че продължават подготвителните работи по трасе, което води до компресорната станция във Варна и приемния терминал в „Пашадере”.

Решението на премиера идва, след като  ЕК започна наказателна процедура срещу България заради начина, по който беше избран изпълнителят на българската отсечка и даде знак за поетапно спиране на еврофондовете. „Южен поток“ създаде напрежение в управляващата коалиция, като ДПС даде да се разбере, че не подкрепя изграждане на газопровода напук на Европейската комисия.
Днес както представители на БСП, така и ДПС чрез председателя на енергийната комисия Рамадан Аталай заявиха, че не са били информирани предварително за спирането. От отговора на въпроса с кого е било съгласувано то зависи и прогнозата за политическото развитие у нас през следващите месеци.

Икономическият министър Драгомир Стойнев даде ясен знак за разнобой, като коментира от Китай, че „проектът „Южен поток“ изглежда по-скоро необратим и …споровете са концентрирани върху това как точно да бъде реализиран този европейски проект“.

Замразяването на проекта поставя под въпрос съдбата на целия газопровод, тъй като България е незаобиколимата (поне засега) входна точка. Сърбия, чрез вицепремиера Зорана Михайлович заяви, че след решението на София ще отложи началото на строежа. По-късно премиерът на страната Александър Вучич отрече да има решение. Изглежда натискът за „Южен поток“ води до хаос не само в София.
Въпреки че растат съмненията в икономическата целесъобразност на скъпото строителство, Русия няма да изостави плановете да заобиколи Украйна. Това вероятно означава продължаващи сътресения в България.

Изгоден ли е „Южен поток“?

Южен потокОбщата цена на газопровода е 16 млрд евро, като подводният участък, чието строителство започна, се оценява на 10 млрд. евро (това са първоначални оценки, а те вероятно ще бъдат надхвърлени). Само трасето през България струва 3.5-4 млрд. евро (а може и повече) и е по-скъпо отколкото в останалите страни, което от компанията обясняват с техническа сложност (входния терминал и компресорни станции). Въпреки това цената е по-висока, отколкото конкурентни трасета (виж таблицата по-горе).

Макар вниманието да остава върху противопоставянето между ЕК и Русия по повод на строителството, големият въпрос е дали проектът поначало е оправдан. Все повече анализатори се съмняват, че преносът ще достигне проектирания максимален капацитет, от което зависят и транзитните такси и дивидентите за България. Да припомним, че според замисъла на проекта, страната ще изплаща финансирането за сметка на дивидентите.
В Русия също растат съмненията за ползите от газопровода. „Северен поток”, например, до голяма степен бе замислен като отговор на прогнозите за намаляване на добива в Северно море. Но в Югоизточна Европа, Австрия и Италия не се очаква ръст на търсенето на руски газ. Напротив, перспективата за увеличаване на доставките на втечнен природен газ и алтернативните трасета за доставка на газ от Каспийско море поставят под съмнение необходимостта от газопровода. Ако натискът за разрешаване на добив на шистов газ даде резултат, доставките на руски газ също може да намалеят.
През 2013 г., съвкупният внос на руски газ от шестте страни, през които минава „Южен поток” бе 18.3 млрд. куб. метра спрямо 23.8 млрд. куб. метра. Газопроводът може да пренесе 63 млрд. куб. метра.

В числа
През 2013 г. потреблението на газ в Европа е 541 млрд. куб. метра, в това число 253 млн. куб. метра внос. Газпром доставя 161 млрд. куб. метра (включително за Турция). От тях 83 млрд. куб. метра минават през Украйна, а останалото – през „Северен поток“, „Син поток“ и старите тръби. Капацитетът на „Северен поток“ е 55 млрд. куб.

Единствената цел е да се заобиколи Украйна, откъдето минава повече от половината транзит на руски газ. Това е политическа, а не икономическа цел, пише в slon.ru Владимир Милов, председател на Института по енергийна политика и близък до Борис Немцов. Украйна традиционно осигурява ниски тарифи за пренос в сравнение с европейските такси. В началото на тази година те бяха 2.73 долара за 1000 куб. метра на 100 км, а преди това са били 1-2 долара. Това е в пъти по-ниско от европейските транзитни такси и от тези, които „Газпром” ще плаща по „Южен поток”. Икономията от транспортиране на газ през украинска територия се оценява на 2.5-3 млрд. долара годишно, според него. Разбира се, има аргументи, свързани със загубите при прекратяване на транзита, както се случи през 2006 и 2009 г., както и заради кражбите на газ през Украйна.

Милов смята, че проектът изобщо не е нужен на Русия, а е изгоден само на приближените на Путин и „глупавата му геополитическа игра”.
Чрез проекта се отклоняват милиарди към подизпълнители като „Стройтрансгаз” на Генадий Тимченко, „Стройгазмонтаж” на Аркадий Ротенберг и „Стройгазконсултинг”, който вероятно ще мине под контрола на чеченския бизнесмен Руслан Байсаров (той иска да строи в Китай, ако Тимченко отстъпи там).
Украинската криза и санкциите направиха „Южен поток” още по-неизгоден, пише той. Около 70% от проектните сметки за финансиране се провалят, банките не дават кредити и „Газпром” харчи собствени средства за строителството.
Според него „битката за България” поначало е била обречена, тъй като „Газпром” не може да се сравнява с 15 млрд. евро от европейските фондове за новия седемгодишен период. Путин изглежда разбира това, защото по време на Петербургския икономически форум заяви раздразнено: „Ние можем да намерим и страна, която не е член на ЕС (като входна точка на газопровода). Такава страна може да бъде само Турция, която започна да лобира за отклоняване на трасето.
„Южен поток” бе продължение на опита на Путин да получи контрол над украинските газопроводи. Засега руският президент търпи неуспех не само по отношение на „Южен поток”, но и на украинските газопроводи.

САЩ и ЕС печелят украинските тръби?

Според „Комерсант” САЩ са заинтересовани от „Южен поток” не само по политически причини, а и защото Украйна обсъжда прехвърлянето на своите тръби на американски и европейски компании. „Южен поток” понижава ценността на съществуващите транзитни газопроводи през Украйна.
Украинският премиер Арсений Яценюк съобщи за преструктуриране на „Нафтогаз Украины“, в резултат на което от компанията ще бъдат отделени магистралните газопроводи и газовите хранилища. На 3 юни премиерът заяви, че компанията ще бъде разделена на две, както изисква Третият енергиен пакет на ЕС – газопреносна компания и компанията, в която ще са газовите хранилища. «Ние предложихме на САЩ и ЕС съвместно да използваме и модернизираме украинската газотранспортна система, за това създаваме нова компания, която ще се занимава с експлоатация на магистралните газопроводи”, са точните думи на Яценюк пред украинската Рада. Според „Комерсант” украинското правителство преговаря с Shell, ExxonMobil и Chevron и точно това е причината за натиска върху България. Ако тези намерения се потвърдят, може да се очаква втвърдяване на руската позиция.

Засега най-конкретният коментар от руските власти идва от председателя на енергийната комисия на държавната Дума Иван Грачов: „Може да опитаме да се споразумеем с Румъния или България на ниво парламент. Или например да се опитаме да се споразумеем с Европа по въпроса за украинската тръба. Това може да отслаби натиска върху „Южен поток”, понеже те ще разберат, че ние не възнамеряваме да лишим украинските тръби от газ.”

* Обновена

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *