Парламентът обсъди на първо четене седем проекта за промени в Кодекса на труда. След продължителните дебати до гласуване на предложенията за промени в Кодекса на труда се стигна. Гласуването ще е в петък. Най-сериозните промени засягат еднодневните трудови договори, гъвкавото работно време, отпадането на графика за отпуските и на удомления на Главната инспекция по труда. Някои от предлженията на БСП бяха разкритикувани като прекалено десни.

Законопроектът на правителството въвежда нова форма на трудови договори – т. нар. еднодневни трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа. Предложението е по инициатива на Асоциацията на селскостопанските производители и предвижда сключване на трудови договори в дейности по прибиране на реколтата от розо-, овощо- и зеленчукопроизводството за професии, които не изискват специална квалификация.
С предложението се предвижда да се регламентира заетостта на между 60 и 100 хиляди, работещи в сивия сектор.
Трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа могат да се сключват само с регистриран земеделски производител. Договор за един работник може да се сключи общо за не повече от 90 работни дни в календарната година.
Законопроектът урежда: задължителните елементи на договора и изключенията от общите правила за трудов договор по реда на Кодекса на труда; реда за социално и здравно осигуряване на работника; условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на договорите пред инспекцията по труда, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. С наредбата се предвижда да се утвърди образец на трудовия договор. За времето на наемане по трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа работникът се осигурява само във фонд „Пенсии” и фонд „Трудова злополука и професионална болест”. Вноските за социално и здравно осигуряване се внасят авансово от работодателя. Времето по този вид трудов договор не се признава за трудов стаж.
С изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване се създава правна възможност работещите по такива договори да не бъдат лишавани от парични обезщетения за безработица, които получават.
Правилата за еднодневните договори ще действат до 31.12.2015 г., след което въз основа на анализ на резултатите ще се реши дали изключението да продължи и дали да се разшири и до други отрасли.
Със законопроекта на правителство се дава и възможност за сключване на споразумение между синдикатите и работодателските организации за приемане на нормативни актове. Споразумението може и да е предложено от държавата и изпълнението му се осъществява от държавата.
Освен това се урежда правото на работника или служителя да получава заверени копия от съхраняваните документи в досието му.
С цел съвместяване на трудовите и семейните задължения се въвежда разпоредба за по-голяма гъвкавост на работното време при спазване на 40-часова работна седмица. С нея се създава възможност в предприятия, в които организацията на труда позволява, да се установи работно време с променливи граници, извън времето на задължителното присъствие на работника и служителя. По този начин неотработеното време се отработва в рамките на работната седмица по преценка на работника или служителя и с разрешение на работодателя.
Със законопроекта се предлага времето на неплатен служебен отпуск или творчески отпуск, установени в колективен трудов договор или по споразумение между страните по трудовото правоотношение, да се зачита за трудов стаж.
За насърчаване на раждаемостта и в подкрепа на отговорното родителство се предлагат промени в чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда за уеднаквяване продължителността на отпуска за майчинство размер на 2 години за четвърто и следващо дете с отпуска за първо, второ и трето дете.
За намаляване и предотвратяване на трудови злополуки се въвежда нова административна мярка, съгласно която контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 от Кодекса на труда при спиране дейността на предприятия, производства и обекти, при констатирани нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия на труда, застрашаващи живота и здравето на хората, да имат правото да поставят специален знак, указващ приложената принудителна административна мярка. При неразрешеното премахване на знака се предвижда да се носи административнонаказателна отговорност.

Законопроектът, предложен от депутати от БСП, е насочен към облекчаване условията за стопанска дейност на предприятията и намаляване на корупционния натиск върху бизнеса. Проектът бе критикуван като десен.
Предлага се да отпадне задължението на микропредприятията и малките фирми за предварителното писмено уведомяване на инспекцията по труда за удълженото работно време; за предварително съгласуване със синдикатите временното установяване на непълното работно време; за издаването на правилник за вътрешния трудов ред.
Законопроектът предвижда още да се върне правото на работодателя да прекратява трудовия договор при придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По този начин, според вносителите се постига равнопоставеност на работещи по трудово и служебно правоотношение. Освен това БСП твърди, че така ще се намали младежката безработица и ще се намали броя на работещите пенсионери, които заемат местата на млади хора, които тепърва започват своята професионална кариера.
Със законопроекта се предлага и отпадане на задължението на работодателя да изготвя график на отпуските; да се увеличи срока за подаване на уведомлението за сключен трудов договор от 3 на 7 дни; да отпадне от Кодекса на труда задължението на работодателя да разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието; да отпадне закрилата за работника в случаите на дисциплинарно уволнение.
Министерството на труда обаче има възражения срещу промените, засягащи платения отпуск. При отмяна на т. 3 от ал. 7 на чл. 173 от Кодекса на труда остават неуредени случаите, когато работникът или служителят не е поискал ползването на платения годишен отпуск до края на календарната година. Трябва да се уредят задълженията на работодателя за гарантиране на отпуска през следващата календарна година, освен когато ползването му е отложено по реда на чл. 176 от Кодекса на труда. По отношение на предложението на народните представители за неприлагане на разпоредбите на чл.136а и чл.138а за малките фирми, според министерството трябва да се гарантира, че работниците и служителите в тези предприятия няма да бъдат поставени в по-неблагоприятни условия от колегите им в големите предприятия.
Според синдикатите промените, предложени от БСП, ощетяват хората на наемния труд чрез отнемане на техни права.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България подкрепя като цяло внесения законопроект, с изключение на някои текстове, които отменят придобити социални права. Другата работодателска организация – Асоциацията на индустриалния капитал в България, също подкрепя текста, но поиска да бъде редактиран, така че малките и микро- предприятията да могат да се ползват от възможността да прилагат удължено работно време или непълно работно време (чл. 136а и чл. 138а). От БТПП, които също подкрепят по принцип промените, искат някои текстове да бъдат коригирани, понеже с тях пряко се нарушават две конвенции на МОТ, що се отнася до закрилата при уволнение на някои категории лица.

Законопроектът на Реформаторския блок предлага промяна, която няма отношение към трудовите права, а именно – 1 май да се отбелязва и като ден на Априлското възстание. „БСП лява България” смятат, че с предлагания законопроект се цели неглижиране на празника на труда, като се мотивираха с факта, че датата на избухването на Априлското въстание 20-ти април по „стар стил” е 2-ри май по „нов стил”.

Сред предложенията е и законопроект на „Атака”, който предлага българските работници да имат предимство пред всички останали граждани на други страни-членки на Европейския съюз, на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария при възникване на трудови правотношения с работодатели в България или с български работодатели в чужбина. Друг проект на „Атака” предвижда минималната работна заплата да е равна на средната минимална работна заплата за ЕС (не всички страни в ЕС имат обаче минимална заплата). Последните проекти не бяха подкрепени от социалната комисия.