През последните 20 години, икономическите отношения на Русия и Украйна до голяма степен се определяха от техните политически отношения.

Украйна балансираше между Запада и Изтока, но да се присъедини едновременно към ЕС и митническия съюз беше невъзможно, обяснява пред „Ведомости” старши икономистът от Центъра за социално-икономически изследвания „CASE Украйна” Владимир Добровски. Всеки митнически съюз предлага съгласувана политика и бариери за вноса от трети страни. Ако беше влязла в митническия съюз, Украйна би поела задължение да установи ограничения на търговията с ЕС. Да влезе в зона за свободна търговия с ЕС, имайки такава с ОНД, бе най-добрият вариант за страната.

Но според Международния център за перспективни изследвания в Киев Владимир Панченко е възможно да се съвместят идеите на евразийското и европейското пространство. Създаването на единно икономическо и човешко пространство от Атлантическия до Тихия океан бе обявена за цел на отношенията на Русия с ЕС с указ на президента Владимир Путин от май 2012 г. Според професора от Руската икономическа школа Наталия Волчкова, политическото решение на този, иначе икономически въпрос е тръгнало по грешен път. ЕС е отказал да включи Русия в преговорите с Украйна, за което вероятно сега съжаляват, предполага тя.

Кирил Ентин от Центъра за комплексни европейски и международни изследвания обяснява, проектът за източно партньорство е станал преломен. Експанцията на ЕС се премества на Изток, а Русия в отговор пуска евразийския проект. Конкуренцията за постсъветското пространство до голяма степен доведе до дестабилизация на Украйна.

Суровини срещу технологии

Русия и Украйна имаха противоположни стратегии, докато Москва увеличаваше износа на енергоресурси в замяна на технологии, заместващи вноса, Украйна диверсифицираше износа. Отвореността на украинската икономика, измерена чрез дела на външната търговия в БВП, е 110%, на Русия – 52%, а на ЕС – 84%.

Русия и Европа имат половината от износа на стоки на Украйна. Средно от 2000 до 2013 г. делът на Украйна е 28%, а на Русия – 23.5%. (Но с отчитане на услугата по доставки на газ делът на руския пазар е по-голям.). През миналата година делът на Русия рязко намалява, показват още данните.

За 20 години страните провеждат дузина търговски войни, включително газовите конфликти. Делът на основните стоки за двете страни беше противоположен. Делът на горивата в в износа на Русия от 2000 г. нарасна почти наполовина, надвишавайки 70%, а във вноса на Украйна се съкрати с една трета. Делът на селскостопанските стоки във вноса на Русия падна 1.7 пъти пъти, а в износа на Украйна нарасна 2.7 пъти.

По данни на UNCTAD, ако през 2000 г. структурата на руският износ е съответствала на 54% от вноса на Украйна, то през 2012 г. съответствието е 39%. Съответствието на украинския износ на импортната структура на Русия намалява от 41% на 34%.

Украйна продава на ЕС метали, минерални суровини (въглища, руди) и земеделска продукция, а внася машини, автомобили и химически стоки (основно лекарства). От Русия Киев доставя суровини, като газът заема половината от целия внос, а доставя метали и продукция с висока добавена стойност – до 40% от износа на Украйна за Русия е продукция на машиностроенето. Всъщност Русия осигурява пазар за половината машиностроителна продукция на Украйна, в това число почти целия пазар на електродвигатели, генератори, вагони и локомотиви.

Именно машинстроителната продукция би донесла ползи на Украйна при влизане в митническия съюз (МС). Според икономическия институт към министерство на икономическото развитие, преференциите при влизане в МС, в това число зърнен пул, съвместни предприятия и по-ниски цени за газа, биха осигурили ръст на украинската икономика с 1.8-2.2% годишно през първата година и 1.5-1.7% през следващите.

При зона за свободна търговия с ЕС очакваният ръст на стокообмена би добавил 0.8-0.9%.

На прицел – военните доставки

Украинската икономика губи конкурентоспособност поради това, че е 2-2.5 пъти по-материало- и енеркоемка в сравнение с тази на ЕС.

Изгодата от МС за Украйна би нараснала при производствени алианси, но това не бе предложено.

Отбранителният комплекс на югоизточна Украйна на 80% е свързан в Русия. Без Украйна Русия може да произвежда само 17% от номенклатурата на военните изделия, твърди секретарят на руската компартия Сергей Дорохин. Русия ще трябва да вложи 20 млрд. долара, за да развие собствено производство и ще загуби години.

Именно съдбата на тези предприятия ще определи отношенията между двете страни, като прекъсването на връзките ще има по-тежки последици, отколкото санкциите от ЕС и САЩ, смята Сергей Беспалов от РАНХиГС.

Доставките на украинска военна продукция в Русия са на стойност половин милиард долара годишно, като най-важната им част са авиодвигателите ТВ3-117/ВК-2500, производство на запорожската компания „Мотор сич”. С такива двигатели са всички руски транспортни и бойни въртолети. Пълната им замяна с руските двигатели ВК 2500 (има вариант да се правят от „Климов”) не е уместно поради по-високата цена. Новите Ми 28 и Ка 52 все пак са с руски двигатели. Няма прекъсване на доставките от Украйна и политическото влияние на собственика «Мотор сич» Вячеслав Богуслаев в Запорожие е такъв, че не се очакват проблеми.

Освен това «Южное» от Днепропетровск продължава работа по технически надзор над стратегическите ракети РС-20. Без Украйна е невъзможно производството на самолети АН, които са разработенени от украинското КБ „Антонов”. Русия се страхува, че при подписване на споразумение с ЕС няма да може да използва технологията.

През 2012 г. автомобилното производство на Украйна падна няколко пъти, а износът за Русия – повече от два пъти от 482,0 милиона щатски долара през 2007 г. През 2013 г., в хода на търговска война бе спрян украинският износ на вагони в Русия. Преди година в Тихвин бе пуснат  завод за товарни вагони, който да замени вноса от Украйна. Русия все пак смята, че може да замести голяма част от украинските доставки. Същото се отнася и за Украйна.

Но за да се преориентира търговията, ще са нужни три до пет години, според оценки на министерството на иконоимката на Киев. Най-бързо това ще стане със селскостопанската продукция, но машиностроенето ще се нуждае от повече време, за да направи преход от руските към международните стандарти.