За да превърне Крим в руски регион, на Москва ще се наложи да похарчи 10 млрд. долара без да се включват разходите за строителство на инфраструктура. На 18 март в Москва бе подписан тържествено договорът за незабавно присъединяване на Крим и Севастопол към Русия. С него се образуват нови субекти – Република Крим и град с федерално значение Севастопол, като е предвиден преходен период за интеграцията им до 2015 г. Договорът представлява първото прекрояване на междудържавни граници в Европа след войната и не се признава от ЕС.
В отговор на провъзгласяването на независимост на Крим Украйна заплаши да спре доставките на газ, електричество и вода. Кийт Савард, икономист от Milken Institute, коментира пред „ЛА Таймс”, че Крим беше нетен разход за Украйна и сега Русия трябва да поеме тази отговорност”като осигури спешно доставки на вода и електричество. Регионът също има голям брой пенсионери, предимнно бивши военни.
Фактическото присъединяване на страната тепърва започва и едва ли ще мине гладко, дори без да се взема предвид опасността от въоръжен конфликт и непризнаването на референдума и решенията на Москва от международната общност. Редица въпроси остават нерешени след развода с Украйна. Например, Крим обяви, че ще приеме официално рублата още от април, като се отказа от плановете за паралелно обръщение на рублата и гривната. По-рано властите в Крим заявиха, че гривната ще остане официална валута до 2016 година. В същото време, поне на първо време, ще важат данъчните закони на Украйна.
Присъединяването на Крим може да стане един от най-скъпите проекти на Путин и тук не става дума само за щетите, които заплашват Русия. Полуостровът е един от най-бедните райони на Украйна. Единствената официална информация за разходите по присъединяване на Крим е предложената от Москва помощ от 15 милиарда рубли, или 295 милиона евро.
Разходите на консолидирания бюджет на Русия през 2013 г. бяха 24.9 трилиона рубли. Ако допуснем, че присъединяването на Крим и Севастопол с население 2 353 хил. души, увеличава разходите пропорционално, то те трябва да нараснат с 410 млрд. рубли, пресмята Finmarket.ru. Дори ако кримският бюджет поеме това натоварване или разходите бъдат по-малки от средното за Русия, то от федералния бюджет на федерацията ще трябва да се отделят 260 млрд. рубли.
Ако например Русия реши, че кримските пенсионери трябва да получават колкото руските, това ще струва 70 млрд. рубли годишно. В Крим живеят 680 хил. пенсионери и средният размер на пенсиите е 5700 рубли при 10 000 рубли в Русия.
Голяма част от руския бюджет се състои от дотации, субсидии и прочие за регионите, а Крим ще бъде един от най-бедните региони. Като се имат предвид извънредните обстоятелства, бюджетните трансфери няма да са по-малко от тези за Далечния Изток, където те на някои места достигаха 100 000 рубли на човек. Като се има предвид населението на Крим, трансферите могат да достигнат от 70 до 230 млрд. рубли годишно. Програмите на новото правителство в Дагестан струваха 93 млрд. рубли.
За да има реално отделяне от Украйна, трябва да се реализират крупни инфраструктурни проекти. Например, съвместният автомобилно-железопътен мост през Керченския пролив ще струва 3 млрд. долара. Включването на Крим към енергийната система на Русия и изграждането на газопроводи – още 1 млрд. долара. Освен това трябва да се изгради отделна водоснабдителна система, тъй като 84% от водата в Крим се доставя от Северно-кримския канал от Днепър.
Ползите са на стойност няколко милиарда долара. Например страната може да икономиса над 120 млрд. рубли от строителското на нова база на Черноморския флот в Новоросийск. В момента Русия плаща на Украйна 98 млн. долара годишно за наем на базата в Севастопол, като се предвиждаше тази стойност да нарасне
Освен това според Харковското споразумение пребиваването на руския флот в Севастопол бе обвързано с цените на газа, който Украйна купува от Русия.
Русия обаче може да покрие поне част от тези разходи, за сметка на приходите от добив на газ. В края на 2012 г. и началото на 2013 г. «Черноморнефтегаз», който по различни данни добива 1.5-2 млрд. куб. метра, закупи още две кули, беше разширено и газовото хранилище. Както пише украинският „Форбс“, не е изненада, че една от главните цели на анексирането на Крим е овладяването на нефтените и газови находища в Черноморския шелф. Компанията бе национализирана от правителството на Крим още преди референдума.
На снимката – Подписването на споразумението между Владимир Путин, провъзгласения за премиер на Крим Сергей Аксьонов, председателя на парламента на Крим Владимир Константинов и Александър Чали – председател на съвета на Севастопол (Фото-служба на Кремъл).
[textblock style=“4″]
Турският премиер Реджеп Тийп Ердоган предупреди, че Турция ще забрани преминаването на руски кораби през проливите Босфора и Чанаккале, ако има насилие срещу татарите в Крим. Според договора от Монтрьо, ако Турция сметне себе си за застрашена държава, намираща се в някаква непосредствена опасност, тя може по свое усмотрение да преустанови преминаването на кораби на черноморски държави като Русия през турските проливи.[/textblock]
