Ако управителите на България и обслужващите ги не четяха само опорни точки, а книги или поне обобщени резултати на изследвания в областта на обществения избор, поведенческите науки и социални експерименти, те нямаше да бъдат толкова учудени от объркването с преференциалното гласуване. И тъй като случаят с 15-тия в листа №15 удари БСП, има шанс поне една партия да започне да внимава повече, когато пише закони, затрудняващи  хората. Това е добре.

Но не само избирателите на БСП се объркаха. В абсолютно всички партии с номера до №17, поставеният под номер, съвпадащ с номера на бюлетината, печели повече гласове. ДПС и ГЕРБ са изключение, защото при тях номерата на бюлетината са 28 и 18 и тези, които са искали да се презастраховат, нямаше какво друго да попълнят

От историята с Момчил Неков следват два основни извода, които могат да променят начина, по който въприемаме обществените процеси.

1. Дефолтната опция е много важна
Предварително зададеният избор, това, което се приема за ваше предпочитание, ако не възразите, драстично изменя крайния резултат. Често се посочват разликите в процента трансплантации в страните, където се приема, че органите на починал могат да се дарят, ако няма изричен отказ и в страните, където си иска изрично съгласие.

На европейските избори не беше предвидено да се гласува по дефолт за водача на листата, което даде тежест на преференциите, спрямо тези, които не са попълнили нищо, осланяйки се на партийната воля. Тези, които не използваха преференцията, си мислеха, че одобряват листата, така както е подредена, но се оказа, че не казват нито да, нито не. Липсата на знак в кръгчето не означава одобряване на водача. Очевидно и в социалистическата партия не бяха наясно с това. (след като гласува, Сергей Станишев обясни защо не е използвал преференция: „Аз не използвах това право, защото все пак аз внесох предложението за състава на листата на Коалиция за България“).
На национални избори (парламентарни и местни) пък е обратното – там първото място на водача е гарантирано, тоест по дефолт се гласува за него.

Предположете какъв процент от избирателите са били наясно с тези тънкости. Моето предположение е 1%. Това е огромна разлика и тя не бе разяснена. Ако преференциите са 25% (заедно с грешките), то водачът никога не може да бъде изместен на национални избори, но на европейски се получават изненади.

Каква е поуката? Всеки политически архитект може да манипулира избора на хората, като променя дефолтната опция – например, да ви даде права, но да иска да си загубите времето, за да ги упражните или да ги отнеме, ако сте разсеяни. Продавачите отдавна знаят тези трикове и затова ви пробутват безплатно пробване, което неусетно прераства в годишен абонамент, или неизгодни условия и срокове по договори, ако не задавате въпроси.

Голямата тежест на дефолтната опция обаче може да се използва и за добри цели – от борбата със наднорменото тегло до стимулиране на по-сериозен интерес към допълнителното осигуряване.

2. Дребният шрифт и удобството са много важни.
Под дребен шрифт имам предвид не само уловките, но и по-общо капаните на интуитивния избор. Разгледайте отново бюлетината. Тя е единственото, с което разполагате, когато влизате в тъмната стаичка. Ако я виждате за първи път, има голяма вероятност да се объркате. Надписът „Предпочитание/Преференция“ не само не е ясен, но дори не е валиден термин. Правилно би било да се изпише „Предпочитание/преференция за кандидат„, в закона така или иначе няма дефиниция. Това е нарушение на принципа за прозрачност и яснота. Нямаше и разяснения. 498 члена и 30 параграфа на Изборния кодекс бяха сведени до едно-единствено указание, поставено в избирателните секции – за знака X и Y. Ето защо БСП си заслужиха изненадата с номер 15.

Бюлетината съвсем не е единственият пример. Данъчната декларация е друго изобретение на управленския гений, правено без да е тествано с реални хора. Изискват се много внимание или дълъг опит, за не пропуснеш полето за подпис и на приложенията към декларацията, което рискува с глоба. Кому е нужен този капан?

Във време на информационна претовареност хората все повече се осланят на очевидното или достъпното. Всеки, който се е занимавал с интернет, например, знае, че интуитивният интерфейс е критичен; размерът, цветът или мястото на един единствен бутон може да донесе двуцифрен ръст на приходите. Затова се правят тестове. Предполагам, че е така в много други сектори – от етикетите на храните до формулировките в кампаниите на мобилните оператори, където важната информация е в дребния шрифт за сметка на призоваващи към действие елементи.

А какво да кажем за измамническите таксиметрови компании, които имитират познати имена и, по-лошо, имитират тарифи. Никой не е застрахован от подвеждане (дори счетоводителите:).

Тази човешка склонност обаче може да се използва за полезни каузи. Известен е примерът с една кампания за профилактични прегледи, която се оказала много успешна, след като добавили карта на мястото в студентския кампус, където извършват прегледите. Картата е не само указание, но и призив за действие.

>> Подбутване или как се направлява изборът?

>> Добри практики за социални иновации

Сега, когато неясните законови текстове се стовариха с гръм и трясък върху управляващите, имаме поне малко надежда, че следващия път те ще внимават изискванията им да са разбираеми и лесни за прилагане. За по-хубав резултат от преференцията не можехме и да си мечтаем. Крайно време е приемането на нови правила и изисквания да се предшества не само от оценка на въздействието, но и от тестове за ползваемост.

ПП. Ако твърдите, че никога не правите грешки в избора си, решете този тест