Какво е либертариански патернализъм

delmeКнигата на икономиста Ричард Талер и политолога Кас Сънстайн е обосновката на това, което двамата наричат либертариански патернализъм. Зад този оксиморон се крие впечатляващ опит да се примирят противоречията между спорещите течения в обществените науки. Либертарианският аспект отразява стремежа да се запази свободата на избора, патерналистичният е именно това побутване, което насочва хората към по-добри решения.

Nudge е книга за изборите, които правим всекидневно и за това как нашите решения са повлияни от контекста, в който са поставени и намесата на някой друг –  преднамерена или не. От това как нареждате стоките в супермаркета зависи какво ще се купува повече. Винаги има дефолтна опция, ето защо изборът никога не е „при равни други условия”, учат Талер и Сънстейн. Тяхното послание е да създадем такава архитектура на избора, която да насочва хората към по-добри решения.

Благодарение на психологията и другите социални науки, ние знаем, че в редица случаи хората вземат решения, каквито не биха избрали, ако биха обърнали  повече внимание, ако имаха цялата информация, неограничени когнитивни способности и пълен самоконтрол.

Икони и хумани

Обикновените хора (хуманите) за разлика от тези, които описват учебниците по икономикс (хомо икономикус или иконите) не са като Анщайн, нито имат волята на Махатма Ганди, нито пък имат памет колкото Big Blue. Те не винаги действат рационално. Ето защо:

1. Уклони  и грешки

Вижте тези две маси:

Обикновено хората смятат, че първата е по-тясна и дълга, но това не е така. Номерът е, че вертикалните линии изглеждат по-дълги; другото, което допринася за илюзията, са краката на масите. Знаейки нещичко за визуалната система, психологът Роджър Шепард нарисувал тези маси, за да ни заблуди. Други икономисти на база на познанията си за когнитивната система успяват да откроят систематичните уклони в начина ни на мислене.

Две системи на мислене

Първата система е интуитивна и автоматична, втората – разсъдъчна и рационална.

Автоматична  Мисловна
Неконтролирана  Контролирана
Без усилия  С усилие
Асоциативна  Дедуктивна
Бърза  Бавна
Несъзнателна Съзнателна
Основана на опита Основана на правила

Мисловната система предполага съзнателно осмисляне, използваме я, когато избираме в кой университет да следваме (но, изглежда, не и когато гласуваме на избори). Автоматичната система може да се тренира.

Повечето американци базират на автоматичната система реакциите си на температурите в градуси по Фаранхейт и използват мисловната, за да обработят температури в градуси по Целзий.

За да видим как работи интуитивното мислене, отговорете на следните въпроси, като напишете първото, което ви дойде наум:

  1. Бухалката и топката струват 1.10 щ.д. заедно. Ако бухалката струва с 1 долар повече, колко струва топката?
  2. Ако 5 машини за 5 минути правят 5 джаджи, колко минути ще отнеме на 100 машини да направят 100 джаджи
  3. В езерото има парче с водни лилии. Всеки ден то се удвоява. Ако са нужни 48 дни, за да обхване цялото езеро,колко време му е нужно да обхване половината?

Тестовете на Shane Frederick показали, че повечето отговори са 10 цента, 100 минути, 24 дни. Верните са 5 цента, 5 минути, 47 дни.

Правила на палеца

Използваме ги, когато трябва да налучкаме възрастта на Анжелина Джоли или разстоянието между Кливланд и Филаделфия. Въпреки че са полезни, те често водят до систематични грешки, както показват Амос Тверски и Дейвид Канеман (1974). Според  скорошни проучвания, откритите от тях евристични похвати, които водят до систематични грешки или уклони, се дължат на взаимодействието между автоматичната и мисловната система.

Прикотвяне

Когато запитате някого, който живее в Чикаго, колко е населението на Милуоки, той предполага по-голямо число (1 млн. или три пъти по-малко от Чикаго), а ако зададете същия въпрос в Грийн Бей, отговорът е 300 000 или три пъти повече от собствения му град. Вярното е 580 000.

Хората използват като котва това, което вече знаят, дори ако няма връзка с въпроса.

От гледна точка на тази книга котвите са nudges. Ако събирате средства за благотворителност и опциите са 100, 250, 1000, 5000 долара ще съберете повече, отколкото, ако опциите са 50, 75, 100, 150 долара.

Наличност

Хората оценяват рисковете според лекотата, с която си представят примери за тях. Убийствата се смятат за по-вероятни от самоубийствата, защото е по-лесно да си ги представим.

Силно повлияна от  достъпността и изпъкналостта (salience): ако лично сте преживели земетресение или ако събитието е по-ярко (например смърт от торнадо сравнено със смърт от астма), ще имаме раздута оценка на вероятността. Автоматичната система ни води до неправилна оценка на риска.

Представителност

Когато питаме дали А принадлежи към категория Б, нашата автоматична система преценява доколко А прилича на стереотипа на Б.

Широко известен е експериментът с Линда – очевидна логическа грешка, но хората очакват да повярват, че е по-вероятно тя да е просто банков чиновник, след като описанието й така хубаво пасва на касиерка-феминист.

Том Гилович и разбулената от него мистерия с наглед преднамереното насочване на германските бомби в района на Темза по време на Втората световна война.

Лесно е да се види, че ако вместо хоризонтална решетка, която разделя картатата на квадрати, както сме свикнали, използваме диагонали, то разпределението отново е случайно. Гилович, Тверски и Валон отхвърлят и друга илюзорна схема – т. нар. гореща ръка в баскетбола или впечатлението, че на някой играч му върви. Гилович доказва, че играчите, вкарали последните си няколко коша, не е по-вероятно да вкарат отново.

Друг пример са т. нар. ракови клъстери – необичайно високи нива на заболели в рамките на една година, които обаче са резултат на случайно разпределение.

Оптимизъм и свръхувереност

90% от шофьорите и 94% от професорите смятат,че са над средното ниво. Пушачите знаят за статистическия риск, но вярват, че няма да се случи на тях. Едно напомняне би помогнало.

Загуби и печалби

Хората не придават конкретна стойност на вещите. Когато трябва да се разделят с нещо, което имат, страдат повече, отколкото се радват да получат нещо, което нямат.

Същото е и с хазарта – перспективата да спечелиш 200 долара е равна на перспективата да загубиш 100.

Избягването на риск ни кара да не предприемаме промени и да разчитаме на инерцията.

Предразположение към статуквото

Случва се дори когато залозите са високи – едно изследване сред университетските професори показва, че половината от тях никога не са правили промени в пенсионните си планове за цялата си кариера.

Инерцията прави дефолтната опция особено важна, тя гарантира най-голям пазарен дял

Постановката на въпроса

Представете си, че ви предстои операция и докторът казва: „90 от 100 пациента, които са претърпели тази операция, още са живи след 5 години?”. А ако вместо това обясни, че 10 от 100 са починали, ще се стреснете.

Формулирането на въпроса се използва ефективно, когато искат да ви пробутат застраховка или от компаниите за кредитни карти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *