Краят на капитализма (2)

Пол Мейсън, Гардиън
Продължение

Във „Фрагмент върху машините” Маркс си представя икономика, в която основната роля на машините е да произвеждат, а на хората – да ги надзирават. В такава икономика основната производителна сила ще бъде информацията. Производителната мощ на такива машини, както и на автоматичната предачна машина няма да зависи от количеството труд, вложен в производството им, а от състоянието на общественото знание. Организацията и знанието, с други думи, имат по-голям принос към производителната сила от труда, вложен в машината.
Като се има предвид какво е марксизмът – теория за експлоатацията, основана на кражбата на работно време (присвояване на принадената стойност – б.р.), това е революционно твърдение. Маркс смята, че след като знанието е станало само по себе си производителна сила, големият въпрос не е „заплати срещу печалби“, а кой контролира това, което Маркс нарича „сила на знанието”.
В една икономика, в която машините вършат повечето работа, природата на знанието, затворено в машините, трябва да бъде – пише той – „социална”. Маркс си представя крайната точка на тази траектория – създаването на идеалната машина, която трае вечно и не струва нищо. Машина, която може да бъде построена без пари, не би добавяла стойност при производствения процес и бързо, през няколко счетоводни периода ще намали цената, печалбите и трудовите разходи на всичко, до което се докосне.
В тези размишления, непубликувани до средата на 20 век, Маркс си е представял, че информацията ще бъде запазвана и споделяна в нещо, което той нарича общ интелект – умовете на всички жители на планетата, свързани чрез социалното знание, при което всеки ъпгрейд е от полза за всички. Накратко, представял си е нещо, близко до информационната икономика, в която живеем. И, пише той, това ще взриви капитализма високо в небето.

Старият път отвъд капитализма, който левите си представяха, бе загубен. Съвместното производство на стоки и услуги, които работят, само ако са безплатни или споделени, определят новия път. Нужно е държавата да създаде рамката, както го направи за фабричния труд, валутите и свободната търговия в началото на 19 век. Посткапитализмът може да съществува заедно с пазарната икономика десетилетия, но промяната вече започна.
Мрежите могат да са основа на непазарна система, която се репродуцира и не трябва да бъде създавана наново всяка сутрин на компютърния екран на някой комисар.
Днес цялото общество е фабрика. Всички участваме в създаването и възстановяването на брандовете, нормите и институциите около нас. В същото време комуникационната мрежа, ключова за ежедневната ни работа и печалби, жужи с общите знания и недоволство. Това не е мрежа, която може да бъде заглушена или йерархично организирана.

Това ще бъде повече от икономически преход. Налице са други и спешни задачи като намаляване на въглеродните емисии, демографската и фискалната бомба с часовников механизъм. Концентрирам се върху промяната, предизвикана от информацията, тъй като досега беше извън иглата. Големите леви икономисти се занимават с критика на остеритета.
Как да си представим тази промяна? Единственият ясен паралел е замяната на феодализма с капитализъм – за което сега знаем повече отколкото преди 50 години, благодарение на епидемиолозите, генетиците и анализаторите на данни. Първото, което трябва да признаем е, че различните начини на производство се структурират около различни неща. Феодализмът е икономическа система, структурирана от обичаите и законите за задълженията. Капитализмът бе изграден от нещо напълно икономическо – пазара. Можем да предвидим, че посткапитализмът – чието предварително условие е изобилието – няма да е просто модифицирана форма на едно комплексно пазарно общество. Ако това общество е структурирано около свободата, а не икономиката ще бъде оформено от непредвидими неща.
Например, най-очевидното нещо за Шекспир през 1600 г. е било, че пазарът предизвиква нови видове поведение и морал. По аналогия, най-очевидният „икономически” извод за Шекспир от 2017 г. ще бъде пълното преобръщане на отношенията между половете, или сексуалността, или здравето. рус в половите отношения, или сексуалността, или върху здравето. Може би дори няма да има никакви драматурзи: може би самото естество на медиите, които използваме, за да разказват истории, ще се промени.
Феодалният модел на земеделието се сблъсква, първо, с природни ограничения и след това със солиден външен шок – Черната смърт. След това е имало демографски шок – твърде малко работници за земята, което повишава техните заплати и прави невъзможна за налагане старата система, основана на задължения. Недостигът на работна сила предизвиква технологични иновации. Новите технологии, които подкрепят възхода на капитализма, са тези, които стимулират търговията (печат и отчетност), създаването на търгуемо богатство (минно дело, компас и бързи кораби) и производителността (математика и научни методи).
Нещо, което в старата система е случайно, е представено в целия този процес и става основа на новата система – парите и кредита. При феодализма много закони и обичаи са създадени чрез игнориране на парите, кредитът е бил смятан за грях. Накрая, това, което дава на новата система енергия, е откриването на неограничен източник на богатство в Америка.
Комбинацията на тези фактори поставя начело на социалната трансформация хора, които са били маргинализирани при феодализма – учени, занаятчии и бохемски драматурзи като Шекспир.
Днес силата, която разяжда капитализма, е информацията. Повечето закони, свързани с информацията, дефинират правото на корпорациите да я натрупват и правото на държавите да получат достъп до нея, независимо от правата на гражданите. Еквивалентът на печатната преса и научния метод са информационните технологии и тяхното разпространение във всички други технологии, от генетиката до киното, където тя бързо намалява разходите.
Съвременният еквивалент на дългата стагнация при късния феодализъм е задържането на третата индустриална революция, когато вместо бързо автоматизиране, се ограничихме до създаването на това, което Дейвид Гребер (американски антрополог и анархист – б.р.) нарича „тъпи работни места“ с ниско заплащане. И много икономики са в застой.
Кой е еквивалентът на новия източник на безплатно богатство? Не е точно богатство, това на външните ефекти (например, ако боядисаш фасадата си, създаваш полза и за съседите – б.р.) – безплатните неща и благосъстояние, създадени от мрежови взаимодействия. Това е възходът на непазарната продукция, на непритежаемата информация, на партньорските мрежи и неуправлявани предприятия. Според френския икономист Ян Мулие-Бутан интернет е „едновременно корабът и океанът“, когато става въпрос за съвременния еквивалент на откриването на Новия свят. Всъщност е корабът, компасът, океанът и златото.
Съвременните външни шокове са ясни: изчерпване на енергията, изменението на климата, застаряването на населението и миграцията. Те променят динамиката на капитализма и го правят неприложим в дългосрочен план. Те все още нямат същото въздействие като Черната смърт – но както видяхме в Ню Орлиънс през 2005 г., не е нужна бубонната чума, за да бъде унищожен обществения ред и функционална инфраструктура в едно финансово усложнено и обедняло общество.
Ако преходът се разбира по този начин, неговата цел не е да се разработи суперкомпютърен петгодишен план, а един проект, чиято цел трябва да бъде да разшири тези технологии, бизнес модели и поведение, които се претопят пазарните сили, да социализират знанието и да тласнат икономиката към изобилие. Аз го наричам Проект Нула – защото неговите цели са нулеви въглеродни емисии; производството на машини, продукти и услуги с нулеви пределни разходи; и намаляване на необходимото работно време възможно най-близо до нула.
Ако съм прав, логичният фокус за поддръжниците на посткапитализма е да изградят алтернативи, да използват управленска власт по един радикален и разрушителен начин; и да насочат всички действия към прехода, а не да защитават случайни елементи от старата система.
Най-голямото противоречие днес е между възможността за безплатни, изобилни стоки и информация и системата от монополи, банки и правителства, които се опитват да запазят нещата дефицитни и комерсиални. Всичко се свежда до борбата между мрежата и йерархията: между старите и новите форми на обществото.
Със сериозни съкращения

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *