Краят на капитализма

Пол Мейсън, Гардиън

Червените знамена и маршове на Сириза по време на гръцката криза и очакването, че банките ще бъдат национализирани, съживиха за кратко мечтата на 20 век: насилственото разрушаване на пазара отгоре надолу. През голяма част от 20 век това бе начинът, по който левите разглеждаха първия етап на икономиката след капитализма.
Но вместо това през последните 25 години левият проект е този, който се срути. Пазарът разруши плана, индивидуализмът замени колективизма и солидарността, работната сила вече не се държеше като пролетариат.
Но технологията създаде нов път за изход от капитализма, който останките от левицата трябва да прегърнат, ако не искат да умрат.
Оказа се, капитализмът ще бъде унищожен чрез създаването на нещо по-динамично, което съществува почти невидимо в рамките на старата система, но чийто пробив ще преоформи икономиката около нови ценности и поведение. Наричам го посткапитализъм.
Както с края на феодализма преди 500 години, замяната на капитализма с посткапитализъм ще бъде ускорена от външни шокове и оформен от появата на нов вид човешко същество. Този процес вече е започнал.
Посткапитализмът е възможен поради три основни промени, които информационните технологии донесоха през последните 25 години. Първо, те намалиха необходимостта от работа, замъглиха границата между работа и свободно време и разхлабиха връзката между работа и заплати. Прииждащата вълна на автоматизация, в момента в застой, тъй като нашата социална инфраструктура не може да понесе последиците, ще намали силно обема на труда, който трябва да се положи, за да се осигури достойно съществуване.
Второ, информацията разяжда способността на пазара да формира коректно цените. Това е така, тъй като пазарът е основан на дефицита, докато информацията е в изобилие. Защитният механизъм на системата е да формира монополи – големи технологични компании – в мащаб, невиждан през последните 200 години
Чрез изграждане на бизнес модели и споделяне на оценките въз основа на улавянето и приватизацията на цялата социално произведена информация, такива фирми изграждаткрехка корпоративна постройка в противоречие с най-базовите потребности на човечеството да използва свободно идеите.
Трето, наблюдаваме спонтанния възход на съвместното производство – стоките, услугите и организациите вече не реагират на диктата на пазара и управленската йерархия. Най-големият информационен продукт – Wikipedia се създава от доброволци, лишавайки рекламната индустрия от около 3 млрд. долара приходи ежегодно.
Почти незабележиво цели ниши в пазарната система започват да живеят в друг ритъм. Паралелни валути, времеви банки, кооперативи и самоуправлявани пространства се размножиха след кризата от 2008 г.
В Гърция, когато НПО направи карта на хранителните кооперативи, алтернативни производители, паралелни валути и местни борси, откри 70 значителни проекти и стотици малки инициативи от с поделено пътуване до безплатни детски градини. Те търгуват – макар колебливо и неефективно с валутата на посткапитализма – свободното време, мрежовата дейност и безплатните неща. Тази дейност изглежда дребна, неофициална и дори опасна, но така бе и с парите и кредита в епохата на Едуард III.

Нови форми на собственост, на заемане, нови договори – цяла бизнес субкултура, която медиите нарекоха “sharing economy” възникна през последните 10 години. Вярвам, че това предлага маршрут за евакуация, но само ако тези микро проекти са подхранвани, промотирани и защитаване от фундаментална промяна в работата на правителствата.

Кризата от 2008 г. изтри 13% от световното производство и 20% от световната търговия. Отговорът беше икономии и парични стимули. В те не работят. В най-лошо ударените страни пенсионната система бе разрушена, възрастта за пенсиониране бе повишена до 70 години и образованието бе приватизирано, така че завършилите са изправени пред планина от дългове. Инфраструктурни проекти бяха замразени.
Икономиите не са осем години съкращения на разходи, както е във Великобритания или дори социалната катастрофа в Гърция. Това означава понижаване на заплатите и жизнения стандарт за десетилетия, докато те достигнат тези на средната класа в Китай и Индия по пътя им нагоре.
Междувременно при отсъствието на алтернативен модел, се натрупват условията за друга криза. Реалните заплати падат или стагнират в Япония, южната част на еврозоната, САЩ и Великобритания. Сенчестата банкова система е по-голяма отколкото през 2008 г.
Новите правила, изискващи банките държат повече резерви, бяха разводнени или забавени. В същото време, благодарение на нулевите лихви, най-богатите 1% станаха по-богати..
Неолиберализмът се трансформира в система, програмирана да нанася повтарящи се катастрофални провали. Още по-лошо, той прекъсна 200-годишния модел на индустриалния капитализъм, където икономическата криза подтиква нови форми на технологични иновации. Неолиберализмът е първият икономически модел от 200 години, чийто възход се предполага от подтискане на заплатите и и смазване на съпротивата на работниците. Ако разгледаме периодите на подем, проучени от теоретиците на дългосрочния цикъл – около 1850 г. в Европа, началото на миналия век и 50-те години – в целия свят – именно силата на организирания труд принуди предприемачите да не опитват да съживят остарели бизнес модели чрез орязване на заплатите и да правят нововъведения.
Днес няма натиск от работната сила и технологията не изисква създаването на по-високи потребителски разходи или осигуряване на нови работни места на старата работна сила. Информацията е машина за понижаване на цената на нещата и намаляване на работното време, необходимо за поддържане на живота на планетата.
В резултат на това много бизнесмени станаха нео-лудити. Изправени пред възможността за създаване на генни лаборатории, те избраха да създадат кофи шопове и барове за красота: банковата система, системата за планиране и културата на неолиберализма награждават създателите на работни места с ниска стойност и дълги часове работа.
Иновациите се правят, но те не водят по петия подем (или шестата дълга вълна, ако се ръководим по циклите на Кондратиев, които започват от 1770 г. – б.р.). Причината е в специфичната природа на информационните технологии.

Обкръжени сме само от интелигентни машини, но и от нови слоеве реалност, основани на информацията. Да вземем един самолет: той се управлява от компютър, проектиран е, тестван и произведен виртуално милиони пъти, постоянно изпраща данни към своя производител…
Погледната от земята, това е същата бяла метална птица, както по времето на Джеймс Бонд. Но днес това е възлова точка в една мрежа. Тя има информационна, а не само физическа стойност. В един бизнес полет, когато всеки наднича в Excel или Powerpoint, пътническата кабина е информационна фабрика.
Но колко струва тази информация? Няма да откриете отговора в сметките – интелектуалната собственост се оценява по предположения. Изследване на SAS Institute през 2013 установи, че за да се придаде стойност на данните, нито разходите по събирането им, нито пазарната стойност на бъдещите приходи от тях, могат да бъдат калкулирани адекватно. Само чрез счетоводство, което включва неикономически ползи и рискове компаниите могат да обяснят на акционерите си колко струват данните им.
Най-големият технологически напредък в началото на 21 век се състои не само от нови обекти и процеси, но и от стари, превърнати в интелигентни. Познавателното съдържание на продуктите става по-ценно от физичната субстанции. Но това е стойност, измерена чрез полезност, не разменна стойност или стойност на актив. През 90-те години икономистите и инженерите едновременно стигнаха до идеята, че новата роля на информацията създава трети вид капитализъм. Но те – неслучайно – се затрудниха да опишат новия когнитивен капитализъм. Защото това не е капитализъм.
По време и след Втората световна война икономистите разглеждаха информацията като публична стока. Щатското правителство дори постанови, че от патентите не трябва да се прави печалба. През 1962 г. Кенет Ароу заяви, че в една свободна пазарна икономика целта на изобретяването на неща е създаването на права на интелектуална собственост. Той отбеляза, че „точно до степента, в която е успешно е налице непълно използване на информацията”.
Можете да наблюдавате колко е вярно това във всеки модел на е-бизнес – монополизирай и защитавай данните, събирай безплатните социални данни, създавани черз взаимодействията на потребителите, вкарай търговските сили в сфери на производството на данни, които преди не са били комерсиални, извличай прогностичната стойност от наличните данни – гарантирайки, че винаги само корпорациите могат да се ползват от резултатите.
Ако можем да преформулираме принципа на Ароу наобратно, неговите революционни последици са очевидни: ако една свободна пазарна икономика плюс интелектуална собственост води до „недостатъчното използване на информация“, тогава икономика, основана на пълното използване на информация, не може да толерира свободния пазар или абсолютна интелектуална собственост. Бизнес моделите на всички съвременни дигитални гиганти са предназначени за предотвратяване на изобилието на информация
Да, информацията е в изобилие. Информационните стоки се възпроизвеждат свободно (неограничен брой copy/paste). Една песен има разходи за производство, но всяко следващо копие е безплатно, следователно цената също трябва да падне до нула.
Една различна динамика възниква около информацията: информацията като социална стока, свободна в точката на използване, което не може да бъде притежавана и остойностена. Проучих опитите на икономистите дад изградят рамка за разбиране на икономиката, основана на изобилна, обществено притежавана информацията. Всъщност това е измислено от един икономист от 19 век, в епохата на телеграфа и парната машина. Неговото име? Карл Маркс.

Следва

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *