Подмененият дебат за доходите и минималната заплата

Всяка година дискусията за това дали да има или не увеличение на минималната работна заплата достига до кресчендо. Доходите трябва да се насърчават, твърдят синдикатите; разходите за труд трябва да растат в съответствие с производителността, иначе ще се увеличи сивата икономика, казват  работодателите. „За работодателите всеки лев в чужд джоб е лична обида“, отвръщат синдикатите. Увеличаването на работната заплата през последните години е с 40% и надвишава ръста на БВП, а с предвиденото ново увеличение тя ще се се доближи много до средната, особено в някои райони, според работодателите. Всъщност всичко това са цитати от 2013 г.

Тази година не изневери на традицията, а обичайните участници в ежегодната дискусия изглеждаха по-уморени отколкото дядомразовците, наети от моловете за Коледа. Тази година те добавиха само патос, но не и нови аргументи – с едно изключение: Дефлацията се превърна в основен коз за синдикатите, които смятат, че увеличаването на минималната работна заплата би насърчило потреблението  (бедните харчат по-голям дял от дохода си). В предишни години те градяха исканията си за увеличаване на доходите на инфлацията. Но за това по-нататък. Нека първо видим какви са числата.

Мащаб

Около 273 000 се осигуряват на минимална заплата, а 76 хиляди вземат от 340 до 360 лева. Това означава, че увеличението ще струва около 77 млн. лв. на бизнеса. Миналата година заетите на минимална работна заплата бяха по-малко – 168 000 се осигуряваха на тогавашната минимална заплата, още 30 хиляди получаваха доходи, малко по-високи от нея.

Убиец на работни места

Такова увеличение няма да убие бизнеса, но може да затрудни някои предприятия.

Темата е повод за спорове в цял свят (от Германия, където се предвижда минимална ставка от 8.5 евро на час до САЩ) и икономистите нямат единодушие по въпроса. Добра отправна точка е едно често цитирано изследване, което обобщава дебата по темата. Дори авторът му Дейвид Нюмарк обаче не отрича в по-новите си проучвания, че ръстът на минималното заплащане намалява бедността. Несъгласието е върху това дали ръстът на минималната заплата води до спад на заетостта. Левите икономисти в САЩ например бяха много удовлетворени от проучване от 2014 г., което показа, че в щатите, които са увеличили минималната заплата, дори има лек ръст на заетостта.

Подобни проучвания обаче имат малка стойност извън съответния регионален контекст и структурите на икономиките. Едно е да пробваш да наложиш двойно по-висока минимална заплата от националното ниво в Сиатъл (средище на високоплатени ИТ кадри), друго е да изчислиш влиянието върху заетостта в района на Горни Лом, Видинско и дали работниците са в позиция да договорят по-добро възнаграждение.

Що се отнася до България, преди време министерството на труда поръча изследване, според което минималната работна заплата и минималните прагове не понижават заетостта, но влияят на сивата икономика. По-рано доклад на МФ оцени ефектите от МРЗ и минималния осигурителен доход и направи извода за слабо влияние на минималната заплата върху заетостта. За разлика от изследването на социалното министерство, то не разчита на анкети, а на данни. Не съм сигурна доколко резултатите са убедителни за социалните партньори.

Темата наистина е сложна и силно зависи от контекста. Тази статия няма непосилната амбиция да посочи определено число, а само да добави числа за размисъл.

Автоматичен механизъм

За автоматичен механизъм за определяне на минималната заплата се заговори по-интензивно от миналата година. Това означава тя да се обвърже с някакъв показател – например, производителността и/или инфлацията.

Повишението на цените и сега е залегнало във формулата за определяне на ръста на пенсиите (с 50% тежест, според швейцарското правило). Исканията този фактор да се елиминира при изчисляването на пенсиите показва колко шизофренно може да бъде отношението към политиката на доходите.

На пръв поглед изчисляването на минималната заплата (и останалите обезщетения) по формула е привлекателна възможност. Време е да се сложи край на сегашното й определяне с поглед в тавана. Но, от друга страна, това може да има проциклично действие. А както показва и искането на синдикатите да се увеличи минималната заплата заради дефлацията, понякога може да има нагласи за обратното. В държавата, в която паричната политика е напълно автоматизирана, може би по-добрият вариант е да се предложи рамка –  набор от показатели, които да се следват, но не напълно автоматичен механизъм. Допълнително затруднение е качеството на данните (само разминаванията в данните за заетостта са достатъчни, за да внесат съмнение спрямо всяка формула).

Все пак има смисъл да се обсъди какви фактори би трябвало да влияят върху минималната работна заплата и защо. Дали тя трябва да отразява инфлацията, или трябва да се съобразява с производителността на труда? Трябва ли да следва средната работна заплата или да отчита ръста на заетостта?

Една симулация на своеобразно швейцарско правило показва, че наистина през последните години ръстът на МРЗ изпреварва производителността. Например, ако бе заложено нарастване с 50% от ръста на инфлацията и  50% от ръста на производителността, миналата година минималната заплата би трябвало да бъде 285 лева (вместо 310), а тази година – малко над 310 лева (вместо 340). Ако вместо инфлацията, въведем ръста на средната заплата – 313 лева за тази година.

Така аргументът за по-висока минимална заплата от това, което една формула би задала, може да има три основания. На първо място, това е издръжката на живота – нейното повишаване за най-бедните не се задава от инфлацията изобщо, а ръста на цените на стоките от първа необходимост. Но заради спада на цените в малката кошница през кризисната 2009 г., както и през 2013 г. малката кошница също не генерира по-голямо увеличаване на минималната заплата (тя би трябвало например да достигне 313.5 лева през тази година). Второто възражение срещу автоматизма е свързано със сивата икономика (реално по-висока средна заплата), третото е някакъв вид антициклична политика (споменатото противодействие на дефлацията). Последното е доста дискусионна тема и има нужда от повече проучвания, каквито засега липсват.

Минимална работна заплата

Минимална и средна заплата

Работодателите и синдикатите спорят за това кое e правилното съотношение. Синдикатите настояват, че минимална заплата, равна на 42% от средната не е европейски стандарт. Работодателите твърдят, че ако към минималната заплата се начислят класове и други добавки съотношението става  47%.

средна заплатаТук е моментът да прибегнем до сравненията с ЕС.

Евростат няма пълни данни за средната заплата. Но има проучване на съотношението между минимална и средна заплата за някои страни, което се отнася за индустрията, строителството и услугите. То не показва толкова драматично изоставане у нас. Трябва да се отчете, че добавянето на селското стопанство би повишило този показател, но, от друга страна, сравнително високият дял на сивата икономика води до подценяване на средната заплата.

В периода на икономическа криза в България (2008-2014 г., Q3) средната заплата се покачи с 49,5 на сто, а на МРЗ – с 55 на сто, при около 14% реален ръст на производителността на труда за същия период, твърди БСК. „По този начин границите на тези две величини започнаха да се доближават, което разрушава ценностната система на българина, икономически не го стимулира да увеличава образованието си и ограничава развитието на човешките ресурси. Подобни стъпки на правителството създават грешното усещане у българина, че без образование може да получава заплата, близка до средната“.

Новото предложение на финансовия министър за МРЗ от 460 лв. през 2017 г. представлява ръст от 35% спрямо нейния сегашен размер. В същото време се очаква средната заплата да нарасне с 9.3 за периода, допълват работодателите.

В момента минималната е 42% от средната заплата (трето тримесечие). През 2015 г. ще се повиши до 43-45% при заложените параметри. Много или малко е това? Подвеждащ въпрос. Не може да се даде отговор с поглед към Евростат. Тези съотношения зависят от структурата на икономиката. Ако една икономика разчита предимно на нископлатени работни места, как да очакваме съотношение между минимална и средна работна заплата около 50%.

Истинският проблем

Истинският проблем не е нивото на минималната заплата (спрямо средната), а невъзможността на икономиката да предложи по-добри работни места и най-вече така наречените уязвими групи – хора, които не могат да намерят работа, защото нямат подходяща квалификация.

Тези хора понякога не могат да прочетат и разберат трудовите си договори, така че определено не са в позиция да преговарят. Тези, които искат да защитят нископлатените работници биха могли да предложат задължителен формат на трудовите договори с изведено резюме в едън шрифт* така че да е ясно какво се подписва. От друга страна, в редица отрасли нископлатените работни места са вид социална помощ, а не заплащане за труд.

Вземете „Български пощи“ – един от секторите, в които минималните прагове са на минимума. (Има и други примери, но с този сме се сблъсквали всички.) Компютрите им стават само за музея, служителките пишат в тетрадки (или по-лошо в свитъци, сглобени от хратия втора употреба), пратките се губят и винаги има опашки. Ако минималните заплати се вдигнат, много хора ще останат на улицата, но ръководството ще има стимул да инвестира в техника, клиентите може би ще бъдат по-доволни и „Български пощи“ ще спре да губи в конкуренцията с роящите се куриерски фирми. Тогава част от служителките ще станат отговорност на друга държавна структура – Агенцията по заетостта. Там има множество програми за спонсорирана заетост и преквалификация, така че на теория те биха получили нов шанс и всички щяха да са доволни. Проблемът е, че тези програми са плашещо неефективни, почиват на формални критерии, а заданията за обученията издават тежка бюрократична обремененост. Работодателите и синдикатите трябва да насочат протестите си и в тази посока – това все пак са нашите (техните) пари.

Докато доходите у нас са ниски, нищо не застрашава практиките и технологиите, характерни за Третия свят. За да се реши този проблем, са необходими две неща – инвестиции, защото не можеш да очакваш висока производителност от служители, които пишат на хартия втора употреба или разглобяват мини с чук, и образование, защото никой не поверява скъпа техника на неграмотни работници.

Политика на доходите?

Привържениците на свободната пазарна икономика изобщо са против минималната заплата**. Останалите говорят за политика на доходите. Това е странно понятие, защото доходите са резултат от цялостното представяне на икономиката.

Според БСК, „дълбоко погрешно е за запазването на МРЗ да се говори като за „замразяване на доходите“. Те са прави – доходите зависят от много други фактори, на първо място от икономическия растеж, средата за бизнес и от ситуацията на пазара на труда.

Минималната работна заплата и МОД са най-директният инструмент на правителството да влияе. МРЗ има своите основания – заради по-слабата позиция на работниците. Но дотук. Минималните прагове са доста по-неясен инструмент. Нито МРЗ, нито МОД изчерпват темата, нито пък договорянето в рамките на Тристранния съвет.

Държавата влияе върху нивата на заплащане и чрез собствената си политика за определяне на заплатите, както и чрез мерките на пазара на труда. През последните години виждаме изпреварващо нарастване на доходите в бюджетната сфера, следователно държавата е стимулирала нарастване на заплатите без връзка с производителността. През 2015 г. изглежда няма да има подобно увеличение и това е добре.

Повишаването на доходите зависи от много други неща – например, от стимулите за заетост, намаляването на бюрокрацията (от отпадането на прословутите тетрадки на Инспекцията по труда и формалните договори за трудова медициа до въвеждането на гъвкави форми на заетост), насърчаване на работодателите, които инвестират в квалификацията на работниците.

И разбира се – образователен продукт, който съответства на нуждите на икономика. Ако една държава иска високи доходи, трябва да инвестира в кадри и да не мисли за това само преди Коледа. Другото е надлъгване.

* Например: Вид договор, Брутна заплата, Нетна заплата, изчислена за първия месец от договора, Работно време, Условия за прекратяване, Пълни осигуровки – Да/Не

** Това не е добра политика. Да си представим, че минималната заплата изчезне и се възцари свободно договаряне. Не се съмнявайте, в някои райони заплатите ще паднат примерно до 200-250 лева. Такива „договори“ има и сега на черния пазар. Тогава поддържането на линията на бедност ще легне върху държавния бюджет, в противен случай ще има гладни бунтове. И в момента държавата харчи доста за социални помощи – детски добавки или енергийни помощи, както и обезщетения за безработица. Много бедни обаче по една или друга причина не получават нищо и това е особено валидно за работещите бедни. Социалната политика е основана на сложна система от прагове и изключения (можете да добиете представа за социалните плащания от тази статия). Тази система е несправедлива и неефективна. Не е убедително с парите на данъкоплатците да спонсорират нископлатените работни места в бедните райони. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *