Британският експеримент с минималната заплата

От 1 април във Великобритания ще влезе в сила най-радикалното увеличение на минималната работна заплата сред развитите страни – от 6.70 паунда на час до 7.20 паунда с ангажимент за продължаващо увеличение до 9 паунда през 2020 г.
Наречена национална жизнена заплата, системата обхваща всички, които са на възраст над 25 години, имат над 1 година стаж и не са по договор за чиракуване. Както обикновено, британските власти са създали специален сайт, на който просто и ясно обясняват правата и задълженията на работещите и работодателите.

Според проведено в края на миналата година проучване, увеличението ще засегне половината работодатели, предимно в търговията, туризма и здравния сектор, като една трета от тях са заявили, че ще търсят подобряване на производителността, за да посрещнат допълнителния разход. 22% са казали, че ще ограничат печалбите си, докато 16% планират ограничаване на плащанията за извънреден труд и бонусите.
Оценка на Службата за бюджетна отговорност посочва, че ще бъдат загубени 60 000 работни места, пише „Гардиън”. Според Resolution Foundation ще бъдат засегнати 6 милиона души, което добавя 760 паунда към брутните им заплати. По-малко от 10% от работодателите ще прибегнат до тактики като наемане на работници под 25 години или съкращаване на работното време.

Експериментът, както го нарича FT, идва на фона на усилията на много развити страни да намерят чрез минималните заплати решение на проблема с неравенството и стагнацията на заплатите.
През последните години заплатите растат бавно поради увеличаването на конкуренцията от страни с ниски разходи на труд, упадъкът на колективните договори и забавянето на производителността. Технологиите атакуват някои от работните места със средна квалификация.
В отговор на тези тенденции Германия за първи път въведе минимална заплата през миналата година, японският премиер Шиндзо Абе призова за увеличения на минималната заплата от 3%, а някои градове в САЩ като Сиатъл увеличиха пода на заплатите до 15 долара за час. Калифорния обяви в понеделник споразумение за увеличаване на минималната почасова надница на 15 долара до 2022 г.

Развиващите се страни също използват минимални заплати като опит да преразпределят растежа по-справедливо и да окуражат работодателите да вдигнат нагоре веригата на стойността. Ричард Дикенс, професор по икономика в Съсекс, коментира пред FT: „Минималните заплати никога не са били популярни. Следващият въпрос е: Колко може да се повишат”.

Планът на Великобритания да увеличи минималната заплата до 9 паунда през 2020 г., е едно от най-големите увеличения на законовата минимална заплата, която всяко правителство е извършвало, по думите на Ник Болс, министър на квалификацията.
Това е голям завой за консерваторите, които се противопоставиха на минималната заплата през 1998 г.
Много икономисти също промениха позицията си. Според учебниците, ако заплатата се повиши над стойността, която един работник създава, това ще доведе до загуба на работни места.
Но опитът на страни като Великобритания показва, че поне засега тя устоява на увеличаване на най-ниските възнаграждения без загуба на работни места. Първите знаци от Германия също са положителни. Въпреки въвеждането на минимална заплата от 8.50 евро на час миналата година, безработицата продължи да пада и сега е на рекордно ниво.
Винаги се изненадваме как е възможно минималната заплата да се повиши, без да се ощети заетостта, коментира Алън Манин от London School of Economics. Но добавя, че ако увеличението е голямо, може да последват сериозни обратни ефекти. Но не знаем къде е границата.
Според индекса на Financial Times за минималната заплата “Big Mac” (измерва колко време трябва да се работи за един хамбургер) най-ниските надници на Острова вече са високи по международни стандарти.
При 6.70 паунда на час, един работещ на минимална заплата във Великобритания ще трябва да работи 26 минути, за да си купи Big Mac. Това е по-добре от САЩ (41 minutes) и Япония (32 minutes), и е близко до Ирландия и Германия, но по-зле от Австралия и Дания (18 и 16 минути). Ако се въведе минимална заплата от 9 паунда още днес, работещият на най-ниска заплата ще може да си купи сандвич за 18 минути.
заплатаДруг начин да се измери нивото на минималната заплата е отношението към средната заплата. Правителството планира да увеличи националната жизнена заплата до 60% от средното до 2020 г., което ще постави Великобритания в горната част сред останалите страни от ОИСР.
Там са страни като Франция, която има относително висока безработица и Австралия, където безработицата е ниска. Но този тип сравнения се затрудняват от разликите в определянето на заплатите и лицата, за които те се отнасят.

Данните на комисията за ниски възнаграждения, която препоръчва нивата на МРЗ, показват, че около 9% от работещите във Великобритания сега изкарват заплати в рамките на 5% от минималната – сравнително висок дял. А до 2020 г. този дял ще нарасне до 18%, което е най-високо ниво в ОИСР. Навлизаме в непознати води, коментира проф. Дикенс, който е член на комисията.
Големият въпрос е дали Великобритания ще може да задължи силната заетост, особено за работещите с ниска квалификация.
Ендрю Хилтън, директор на Центъра за изследване на финансовите иновации, смята, че тази политика ще е опустошителна за начинаещите и неквалифицирани работници.
Този дебат се води и в Германия, където някои политици призоваха за изключения от минималната ставка за неквалифицираните бежанци.
Според проф. Манинг моделът, направен в САЩ за градове като Сиатъл, е окуражаващ. Той показва, че нископлатените работници харчат повече пари в местната икономика, което стимулира търсенето и създава нова заетост.

Заявка за голям ръст на осигурителните прагове

Договореното засега увеличение на минималните осигурителни прагове за 2016 г. се очертава да бъде най-високото за последните години. Средно със 7,8% ще се повишат минималните осигурителни доходи (МОД) през 2016 г. за икономическите дейности, в които работодателите и синдикатите вече постигнаха споразумения, съобщиха от БСК. Увеличението идва след силен ръст на работната заплата през първото полугодие.

Такива споразумение има за деветте групи професии в 39 бранша (от общо 85). По данни на Националния осигурителен институт към април т.г. в тях работят на трудов договор общо 956 075 души.[ddownload id=“35086″][ddownload id=“35084″]

Социалните партньори са се договорили за още две икономически дейности – „Горско стопанство“ и „Хотелиерство, ресторантьорство, туристическа агентска и операторска дейност“, но точните данни за тях все още не са огласени.

Засега най-голям е скокът в праговете за заетите в производство на мелничарски и нишестени продукти – 18,1%. Там средният МОД се увеличава с повече от 100 лв. Сериозен е ръстът също при пощенските и куриерските дейности – 17,6%. Въпреки това обаче там средният праг догодина ще бъде едва 427,60 лв.

Двуцифрени са увеличенията също в производствата на дървен материал и мебели, на изделия от слама, на хартия и картон, на електрически съоръжения, както и във всички видове строителство.

Постигнатите споразумения обхващат и един от секторите с най-голяма заетост – търговията, където минималният праг на обикновена продавачка става 545 лв.

Засега не се очаква договореност между социалните партньори в сферата на производството на безалкохолни напитки, минерални и други бутилирани води. Вчера Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки разпространи становище, в което аргументира отказа си да приеме исканията на синдикатите за ръст през следващата година.
Повечето от половината браншове все още нямат постигнато съгласие, но може да се договорят до 10 септември. След тази дата социалният министър ще реши дали да упражни правото си за административно увеличение на праговете в дейностите без споразумения. БСК ще настоява за нулев ръст на МОД в секторите без споразумения.

Миналата година увеличението на минималните осигурителни прагове бе с 4.4%, като министърът използва правото си да увеличи административно праговете в секторите без споразумение.
Този ръст бе последван от значително нарастване на средната работна заплата., и то не само в сектори като информационните технологии.

През 2014 г. увеличението на минималните прагове бе с 2.6 на сто.

Увеличението за 2016 г. е договорено при прогноза за инфлация от 1.8%, икономически ръст от 1.7% и при заложена минимална работна заплата от 420 лв. (380 лв. сега)