Обявяването на проекта за застрояване на Карадере за приоритетен е едно от най-недогледаните решения на този кабинет. То поставя доста въпроси за координацията между неговите членове и за прилагането на законодателството.

Прочитът на стенограмата от заседанието на правителството оставя впечатлението, че това решение или е минало между другото или правителството е очаквало, че ще мине между другото.

Днешното уточнение на министъра на околната среда Искра Михайлова оставя впечатлението, че май става дума за първото. Не може да се дава административна подкрепа, преди да има решение по ОВОС, заяви тя. А екологичното разрешение е проблемно, щом проектът навлиза в зони от  „Натура 2000“. Но това можеше да бъде казано още на видинското заседание на кабинета и липсата на координация между министрите е притеснителна.

Случаят повдига много повече въпроси от тревогите на зелените, без да ги подценяваме. Карадере и Иракли са символ, който моментално привлича вниманието. Всеки българин, който поне малко следи новините от последните години, би се сетил, че такъв проект ще предизвика протести. Тази прогноза изглежда непосилна само за правителствените служители, които са се надявали да хлъзнат и това решение по познатия бюрократичен конвейр.

Редом със страховете от презастрояване на Черноморието и неясните капитали прозира много по-големият проблем за качеството на законодателството и неговото прилагане. Опитът за разследване на инвеститорите отклони вниманието в по-несъществена посока. А тези въпроси са важни.

Да започнем с очевидното. Редно ли е държавата да подкрепя проект на офшорка, макар и за над 100 млн. лева? Съгласно закона за офшорките (Закон за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици) – по-скоро не. Този закон забранява дружества с офшорен собственик, каквото е подкрепеното „Мадара Юръп“, да кандидатстат за приоритетни инвестиционни проекти по закона за инвестициите. Но именно такъв проект одобри правителството. Къде е уловката? Законът на Йордан Цонев и Делян Пеевски предвиди шест месеца преходен период по отношение на забраните в член 3 и този преходен период  изтича през юни. Но нека прочетем внимателно този текст на параграф 7 – „Лицата, за които се прилагат забраните по чл. 3, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона в 6-месечен срок от влизането му в сила.“ Лицето, за което се прилага забрананата, е инвеститорът (Мадара Юръп). То е публично дружество, което му дава право да получи инвестиционна подкрепа, ако обяви собствениците си в търговския регистър. Законът не вменява нищо на този, който одобрява приоритетния инвестиционен проект (на този закон много му личи, че не е писан от хора, които са наясно с правото). Забранява се кандидатстването, но не се забранява одобряването, особено при заварени случаи. И все пак, ако се съди по предходния член 2, който вече е влязъл в сила, правителството би трябвало да се отнесе по-внимателно към проекта. Защото: „Икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици се основават на недопускане до усвояване на публични средства и управление на финансов ресурс от тези дружества в противоречие с обществения интерес и предотвратяване отклонението от данъчно облагане.“

Възможно ли е отговорните лица, които са подготвили одобрението на приоритетния проект, да са пропуснали да сменят матрицата? Този въпрос е особено дразнещ, защото именно законът за офшорките послужи като основание за поредното затруднение за обикновените фирми в данъчната компания. Изглежда, че поне инвеститорът се е усетил и набързо обяви действителните си собственици в Търговския регистър, макар и след като кандидатства за приоритетен проект (виж накрая). Въпреки че в списъка няма нищо скандално, пропускът остави неприятно впечатление – към момента, която проектът бе одобрен, тази информация не е била представена.

Покрай тази сделка се разкриват и пропуски в закона за инвестициите, чието поредно подобряване предстои. След случая с Карадере става ясно, че преди да се правят промени с оглед на привличането на нови капитали, е необходимо да се направи оценка за систематичното място на този закон и съответствието му с останалите изисквания.

Този закон предоставя стимули на инвеститорите в няколко области – съкратени срокове за административно обслужване (процедурите, за които се отнася са разписани точно), индивидуално административно обслужване, отпускане на средства за изграждане на довеждаща инфраструктура, финансово подпомагане за обучение за придобиване на професионална квалификация, включително и на стажанти от висшите училища в страната, заели новите работни места, свързани с инвестициите, облекчен режим (без търг или конкурс) при придобиване право на собственост или ограничени вещни права върху недвижими имоти – частна държавна и частна общинска собственост. С последните промени бе дадена възможност държавата за поема плащането на осигуровки за 24 месеца, както и разходи за професионално обучение – но само когато заплатите са по-високи от средното за съответната икономическа дейност.

Компаниите се ползват от сертификатите за инвеститор клас А и Б предимно заради изграждането на довеждаща инфраструктура и административната подкрепа. (От публично достъпната информация се вижда, че само една фирма е ползвала обучение на служители, а мярката с осигуровките е неработеща). Много компании се стремят към сертификата не толкова заради преките финансови ползи, а за да се справят с бюрокрацията и за привличане на инвеститори. Изглежда такава е и идеята на „Мадара Юръп“, което изрично заяви, че разчита само на институционална подкрепа. Документ, на който пише „приоритетен инвестиционен проект“ вероятно ще бъде достатъчно убедителен за служителите от община Бяла, които трябва да одобрят устройствените планове.

Изискванията за получаване на такъв сертификат се свеждат най-общо до размер на инвестицията и обещани работни места. Има и няколко критерия, при които сертификатът задължително се отказва – например, ако дружеството има задължения към държавата. Но тъй като няма изискване за разкриване на действителните собственици, доста други изисквания – например за свидетелство за съдимост, са заобиколими чрез офшорки.

Законът изисква минимум 40% собствено участие на инвеститора  или „външно финансиране под форма, която изключва публична подкрепа“. Въпреки че в правилника се изисква инвеститорите до докажат, че разполагат с финансиране, липсва изричен критерий за финансовите възможности на инвеститора. В това отношение практиката при приватизационните сделки (или поне част от тях) беше по-добра. В интерес на държавата е да въведе мерки срещу инвеститори, които й губят времето с неосъществими проекти. Такива изглежда не липсват в списъка на сертифицираните проекти.

Преценката за целесъобразност е изключена, поне на ниво Агенция за инвестиции, което е правилно, при положение че инвеститорът рискува собствените си пари. Затова е предвидено най-важните проекти да се одобряват от правителството, което има значително повече свобода да преценява. На него се е паднала отговорността да намери баланса между запазването на дивата природа и идеите за развитие на курортите. Разсъждавайки само в рамките на закона за инвестициите, кабинетът отказва тази преценка за Карадере, както го направи по-рано и с проекта за Говедарци.

Законът за инвестиции изключва напълно и преценката за това дали проектът противоречи на други закони. Това е проблемът, който откроява случаят „Карадере“. Наистина, не е забранено да се строи в „Натура 2000“. Но съществуват редица ограничения, в това число по Закона за черноморското крайбрежие и ЗУТ. Законът теоретично позволява да се одобри проект, който предвижда да се лее бетон на плажа, въпреки че е забранено. Пак теоретично може да се даде даде подкрепа и на проект за проучвания за шистов газ, въпреки мораториума. Това е така защото сред процедурите липсва едно просто изискване – правен анализ (с изключение на една хлабава възможност, свързана със съгласуването на проекти ).

„Имам намерение да предложа на всички колеги да направим така, че всички бъдещи инвеститори в България, преди да лансират своите инвестиционни намерения, да получават информация за това те реализируеми ли са, възможно ли е да се реализират и дали не са в противоречие със специални закони за защитени територии и защитени зони в страната. Аз лично ще предложа на заседание на Министерския съвет допълнение към текста на решението, за да бъде ясно на всички, че преди да се изпълнят задълженията по екологичното законодателство, никакво развитие по какъвто и да било проект не е възможно“, казва Михайлова, която демонстрира по-добро разбиране на проблема от ръководството на Министерство на икономиката.

Сега министрите имат шанс да използват повода „Карадере“, за да наложат ясни и предвидими критерии за избор на приоритетни инвеститори.

Кои са инвеститорите?

„Мадара Юръп“ е бившето „Майфеър“, което е регистрирано на фондовата борса и до миналия февруари бе собственост на гръцки граждани. Собственик на основния му акционер „Рейнбоу Малта Холдингс Лимитид“ е „Рейнбоу Груп Сървисиз Лимитид“, регистрирано на Британските Вирджински острови. Действителните собственици на „Рейнбоу Груп Сървисиз Лимитид“ са физическите лица: Франсиен Гейл Уикъм, Юън Гейл Шорт, Найджъл Върнон Шорт, Луиз Елизабет Шорт, Марк Джон Дейвис, Сара Джанет Дейвис, Пол Райли и Никълъс Дейвид Гъливан, съобщиха от фирмата.

Фамилията Шорт е от Абърдеър, 30-хиляден гряд в Уелс. Тя е развила голям семеен бизнес със стомана, твърди съобщението. През 2003 г. фамилията продава бизнеса си на компания „Брамбълс“ – Австралия и инвестира средствата си в редица проекти, сред които е и проектът за ваканционен еко-комплекс на българското черноморие „Бляк Сий Гардънс Еко Ризорт“. Част от фамилията Шорт са и Марк и Джанет Дейвис, допълват от фирмата.

„Мадара Юръп“ се представлява в България от Скот Джеймс Пъркинс и Людмил Гачев. През тази седмица предстои Общо събрание на акционерите на „Рейнбоу Малта Холдингс Лимитид“, на което се очаква „Мадара Бългериън Пропъртис Фънд“ да придобие 50% участие в „Рейнбоу Малта Холдингс Лимитид“ и по този начин да влезе в проекта. Пакети акции в „Мадара Бългериън пропъртис фънд“ са придобили редица известни личности, сред които е Еди Джордан, бивш притежател на отбор от „Формула 1“, съобщават още от фирмата.

Фондът разполага с достатъчен капитал, набран специално за „Бляк Сий Гардънс Еко Ризорт“ на Лондонската фондова борса. Фондът „Мадара“ вече е отписан от борсата, показва справка в Блумбърг.

Именно този фонд притежава проекта на известния архитект Норман Фостър от 2008 г. за строителството в Карадере. Законовите изисквания  и кризата обаче са довели до същественото му редуциране и според новия проект ще бъдат застроени малко над 240 декара, вместо 700. От обясненията на министерството на икономиката остава неясно дали проектът включва само три хотела или и ваканционни жилища. Това би трябвало да е известно, защото по закон инвеститорът трябва да представи дори координатите на бъдещите сгради, когато кандидатства за сертификат.

Това не е първият проект на „Рейнбоу“. Дружеството развива голям проект в Обзор – чрез Бляк Сий Инвестмънт Тръст. Този проект, както става ясно от отчета му, пък е финансиран от „БСПФ пропърти 4“, Лимитед, регистрирано в Джърси, където е регистрирано и „Мадара Бългериън Пропъртис Фънд“.

Другото дружество на „Рейнбоу“ е „Бългериън Пропърти Инвестмънт Тръст“, което строи в Шабла и Каварна. Интересен факт е, че член на неговия Надзорен съвет е бил Антони Славински, но не изглежда той да е по-важен от факта, че независимият член на борда на „Мадара Юръп“ Людмил Гачев някога е бил в управата на Корпоративна банка (когато тя бе свързана с Булбанк). Това дружество е собственост на „Рейнбоу Груп Сървисиз Лимитид“, а в него, според удостоверие за актуално състояние, представено в регистъра, най-голям дял е притежавало Isle of Man Assurance, което според сайта му управлява активи за 8 млрд. долара. Имало е и представители на фамилиията Шорт.

Сега „Мадара Юръп“ иска да изкупи двете дружества.