Протестите срещу правителството на Пламен Орешарски навлязоха във втория си месец, а развръзката не се вижда. Много малко – като конкретни последици, се промени след 14 юни, когато изумителният избор на Делян Пеевски за шеф на ДАНС преля чашата на дълго преглъщаното недоволство от политиците. В такива случаи често развръзките идват неочаквано и необратимо.

Точно сега обаче никой не се наема да прогнозира какво ще се случи. Броят на полезните ходове е ограничен.

Протестиращите изглеждат изчерпват възможностите си за действие. Те не успяват да предизвикат оставка по мирен път и липсата на развитие може да отнеме от енергията на протеста. Само допреди няколко дни изглеждаше, че протестът все пак е постигнал много, показвайки, че у нас има гражданско общество и че то е незаобиколим фактор, така че всеки политик, дори от най-неприятния вид, ще трябва вече да се съобразява. В петък премиерът Пламен Орешарски, а преди ден и парламентът опровергаха тази красива илюзия като одобриха спорната кандидатура на Емил Иванов за областен управител на София област.

Въпросът не е каква част (голям или малък процент) от обществото представляват протестиращите. Всички или повечето значими обществени промени не тръгват от мнозинството, но за да може малцинството да се превърне в мнозинство са нужни идеи и лидери. Февруарските протести показаха, че неумело подбраната платформа и лица на недоволството може бързо да превърнат надеждата за повратна точка във фиаско. Затова е обяснимо, че протестиращите не бързат. Но времето за действия изтича.

Ако гражданите не могат да постигнат промяна сами, възможно ли е тя да дойде от политическите представители. БСП и ДПС не показват признаци за това. Тяхната стратегия е „избори, ама друг път“ и всеки опит за модификация на този план бива потушаван бързо. Както стана със заявлението на Христо Бисеров за нов кабинет в рамките на този парламент, което лидерът му Лютви Местан трижди отрече. Не е обсъждано, няма и да се обсъди вариант за втори кабинет, каза той преди дни пред БНР. БСП също няма нагласа за скорошни избори. Левицата може би няма да повтори изборния си резултат при нови избори, но нейните лидери изглежда изграждат тактиката си върху това доколко текущата им позиция е застрашена от протестите, натиска на посланиците, опозиционните партии.

Това повдига въпроса за ролята на ГЕРБ. Партията поначало е в губеща позиция през последния месец – скандали като този с тефтерчето на Златанов унищожават наивната вяра за това как е упражнявана властта през последните години. Делата срещу Цветан Цветанов предизвикаха брожения, които вероятно няма да спрат скоро. А докато стои извън парламента ГЕРБ се обезличава и пропуска шанса си да се идентифицира като опозиция, което е единствената й печеливша позиция в момента, а и с оглед на ситуацията след вероятните предсрочни избори. Призивите за връщане на ГЕРБ в парламента само ще растат оттук нататък и вероятно това ще се случи съвсем скоро. Те нямат друг ход, но това е само първият от поредица ходове, които Борисов трябва да предприеме, ако иска да запази влиянието на партията си.

Клочовото развитие ще бъде формирането на новата десница и въобще еволюцията в десния периметър.

Така че какво да очакваме през следващите месеци?

Вариантите са твърде много, ето част от тях:

1. Ескалация на напрежението и оставка на правителството преди есента
2. Протестите остават мирни и постепенно затихват. ГЕРБ се връщат в парламента, но не успяват да се съвземат. БСП и ДПС, насочвайки умело мерките в подкрепа на бизнеса и уязвимите слоеве, успяват да увеличат подкрепата си и да отложат предсрочните избори
3. Протестите и външният натиск продължават. БСП и ДПС предлагат ремонт на кабинета или изцяло нов кабинет в рамките на мандата. Този вариант изисква малко съдействие от ГЕРБ или Атака.
4. Протестите продължават вяло или спират, депутати напускат ГЕРБ и стават независими, като осигуряват кворум вместо или заедно с Атака.
5. Съдът касира частично мандати на ДПС. Правителството подава оставка.
6. БСП и ГЕРБ се споразумяват за ново експертно правителство. Необходимо е значително събитие (най-вероятно негативно), за да се оправдае такъв ход, от който и двете партии може да загубят.

Този списък може да бъде продължен, но едно е сигурно – това, което виждаме тези дни е затишие пред буря. Въпросът е кога ще настъпи тя и чии позиции са по-зле укрепени. С оглед на икономическите интереси, които се крият зад властите, развръзката вероятно зависи от новия енергиен модел и договарянето на еврофондовете.

[textblock style=“1″]
ХИПОТЕЗА
Дискусията за датата на предсрочните напоследък измести спора за политиките. ”Кой ще направи бюджета за догодина при оставка сега? Чисто технологично изборите могат да се направят най-рано през октомври. При такъв вариант кабинет ще се сформира през ноември-декември”, коментира наскоро Йордан Цонев от ДПС. Единствената друга тема, която се обсъжда, са тактически ходове (такъв е и евентуалният преходен кабинет в рамките на този парламент) Политиците толкова са се концентрирали върху дилемата избори наесен или избори напролет, че непредубеденият електорат започва да се изпълва със съмнения.

Защо таймингът е толкова важен? Тривиалното подозрение е, че БСП и ДПС печелят време, за да поставят свои хора тук-там, да дадат договори на близки фирми и прочие. Но нека видим календара.

Изчислението на Цонев не е много точно. Нека си припомним: Бойко Борисов подаде оставка на 20 февруари. Премиерът Плевнелиев назначи служебното правителство на 12 март. Изборите се проведоха на 12 май, а на 29 май вече имахме избрано редовно правителство. Три месеца и една седмица (На практика три месеца, тъй като имаше малко забавяне заради Великден, но пък, от друга страна, парламентарната въртележка се извъртя бързо и ГЕРБ бяха много експедитивни след предсрочните избори, като върнаха първия мандат веднага.) При сходна скорост, ако кабинетът подаде оставка в понеделник, 15 юли, би трябвало да имаме ново редовно правителство до края на октомври. Дали ще стане така обаче е изцяло в ръцете на БСП и ДПС. И ГЕРБ, разбира се.

Следователно допълнителните месец-два в сметките на Цонев, ако не се дължат на грешка в пресмятането, означават или, че ДПС и БСП имат намерение да бавят развръзката (въртележката) или че подозират ГЕРБ в същото.

Кой би спечелил от забавяне? Единият отговор е очевиден и съвпада с подозренията на самите протестиращи, че ги „размотават“. БСП и ДПС поемат риск с упорството си. Щом го правят, трябва да имат сериозна причина.

Малко е вероятно това да е приемането на бюджета. По закон той трябва да бъде внесен до 30 октомври и наистина изборите ще затруднят графика, но не фатално. Фактът, че два-три месеца няма да има парламент, не спира работата на експертите. Ще обърка само политическото ръководство на МФ. Служебното правителство може да подготви проектобюджета и дори той да не съответства на приоритетите на следващата управляваща коалиция, винаги може да се преработи. В най-лошия случай 2014 г. ще започне без приет бюджет и ще се харчи по 1/12 част от сегашния. Това се е случвало много пъти в началото на 90-те (така или иначе през последните седмици преживяваме повторно този политически момент). Забавянето е неприятно, повишава риска на средата и би притеснило чуждестранните инвеститори, в случай, че има много кандидати за инвестиции у нас, но не е фатално. Във всеки случай едва ли този риск мотивира Цонев и неговите политически партньори.

Има обаче един друг срок, който изтича през есента и той в по-голяма степен обяснява позиционната война

Ако има оставка сега, това означава Споразумението за партньорство да се подготви от служебно правителството. От него зависят 15 млрд. евро през следващите седем години. Сумата е приблизително равна на целия бюджет на държавата за една година. И ако бюджетът е предварително разграфен от неотменими ангажименти (например, за пенсии), то не е така с еврофондовете. Заложеното в бъдещите оперативни програми може да определи победителите в някои сектори и да затрудни работата на други. Тук степента на свобода е по-голяма. Например, вече стана ясно, че железниците ще изместят магистралите като приоритет в новата транспортна програма, а предпочитаните от президента технопаркове не се ползват със симпатиите на сегашния министър на икономиката. Ограничаването на субсидиите на едрите фермери пък е изцяло в правомощията на кабинета. И най-вече, разпределянето на пари към определени общини (по програмата за регионално развитие, а и по новата програма за селските райони, за която не се говори почти нищо), от което зависи подкрепата на партиите по места.
[/textblock]