Числата в проекта за актуализация на държавния бюджет са стряскащи. Те показват не само задълбочаване на проблемите в митниците, но и сериозна липса на финансова дисциплина.
Важно е да се знае какви са причините за това, дали преразходът се дължи на лошо планиране, или на непредвидими обстоятелства. Колко от тях можеха да се избегнат? Кои са еднократни и кои ще продължат да създават дефицити, ако не се вземат мерки?

„Изначално” сбъркана прогноза

Според президента Росен Плевнелиев истината за цифрите в държавата не е била казана в началото на годината, а те са сгрешени съзнателно. Ако той е прав, то на служебното правителство не му остава нищо друго, освен да осчетоводи липсите.

Бюджетът беше планиран с 1.8% дефицит, 1.8% ръст и 1.8% инфлация. (Сегашният проект залага съответно 4%, 1.5% и дефлация от 1.1%).
В резултат на по-слабия растеж и дефлацията БВП намалява спрямо прогнозите с над 2,4 млрд. лв. (от 81 582 млн. лв. на 79 178 млн. лв.), става ясно от проекта за актуализация. Проблемът с дефлацията е, че тя се отразява на приходите, но не води до намаляване на разходите в същата степен.

Полезно е да се види какво са обсъждали депутатите през ноември и декември 2013 г., когато са одобрили изначално сбъркания проект. Стенограмите показват, че са преобладавали политически и популистки изказвания. Имало е обаче отделни предупреждения, че приходите са надценени (такива предпреждения в интерес на истината е имало и в предишни години). „Всички оценки към момента на водещи специалисти от управляващото мнозинство, а и не само, показват, че приходите за тази година, дори и от актуализирания бюджет, няма да могат да бъдат изпълнени с между 500-700 млн. лв. За следващата година са планирани приходи с 1 млрд. 400 млн. лв. в повече от планираните за тази година. Простата сметка показва, че следващата година ще трябва да се съберат приходи с 2 млрд., че и отгоре, повече.”, е заявил Красимир Стефанов, тогава депутат от ГЕРБ (цитат по стенограмата на парламента от 3 декември 2013 г.). „Интересно какво чудо щеше да се случи през следващата година, че българските фирми да платят корпоративен данък с 300 млн. лв. повече спрямо тази година”, е попитал Стефанов. Депутатът от БСП Петър Кънев също признал, че приходите са напрегнати. Той обаче изразил надежда, че мерките на МФ (например, обратното начисляване на ДДС, което трябва да осигури допълнителни 200 млн. лева) ще дадат ефект.

Когато бюджетът се обсъждаше, малцина предполагаха, че неизпълнението на приходите ще е толкова голямо. Владислав Горанов от ГЕРБ правеше сметка, че 50% от ръста на икономиката трябва да минат през бюджета (вместо обичайните до 40%), за да се изпълни прогнозата. Но не предполагаше, че ще има номинален спад на БВП. Стефанов и Горанов тогава настояха приходите от ДДС, корпоративен и личен данък да се понижат общо с 500 млн. лева, като същата сума се запише в увеличение на очакваните приходи от акцизи.

Не сме знаели, че ще има дефлация, твърдят много икономисти и работодатели сега. Напротив, имаше признаци за начало на дефлационен цикъл още тогава (виж тук,тук и тук).

Неизпълнение в митниците

Въпреки обективните фактори оценката за неизпълнение на приходите с 1.062 млрд. лева е стряскаща. Това е двойно повече от оценките на МФ през лятото, когато бе внесен проект за актуализация, предвиждащ намаляване на приходите от ДДС с 500 млн. лева.

Предлаганото сега неизпълнение на приходите е равно на 44% от номиналното намаление на БВП, ако приложим подхода на Горанов. Две са обясненията защо неизпълнението на приходите изпреварва номиналния спад на БВП – намаляването на вноса и влиянието на дефлацията върху ДДС. Вносът от трети страни, който се облага с ДДС, намалява с 698 млн. лв. или 6% през първите седем месеца по данни на НСИ. Дефлацията намалява добавената стойност.

Служебното правителство обаче предприе спешни мерки, като смени цялото ръководство на Агенция Митници. Сега разбираме, че въпреки това агенцията няма да събере 988 млн. лева от ДДС и акцизи.
По данни на Агенция Митници неизпълнението на плана й за осем месеца е 617 млн. лева. Това е 62% от предлаганото неизпълнение за цялата година. Излиза, че до края на годината неизпълнението ще бъде още 371 млн. лева, което е непропорционално. Наистина цените на петрола падат, но пък „Нефтохим” няма да е в ремонт.

Допълнителни (пре)разходи и буфери

Допълнителните разходи, включени в актуализацията на бюджета, определено са неприятна изненада. Сумата е 448,5 млн. лв. и няма точна информация какво включва. За някои от тях – например, парите за МВР се знаеше, но сумата по това перо е неочаквано голяма. Последните данни за бюджета показаха доста голямо увеличение на сумите за заплати.
Предлаганото увеличение на разходите подозрително доближава размера на Публичната инвестиционна програма, заради което бяха орязани бюджетите на министерствата с 12%. Ведомствата очевидно не са успели да се вместят в ограниченията и използват междувластието, за да си поискат своето. (Въпреки дефлацията, която може и да не не намалява разходите за заплати и проекти, но намалява разходите за издръжка).

В резултат разходите трябва да достигнат 41.4% от БВП, тоест да се надхвърли таванът, заложен в закона за публичните финанси.

Бюджетът разполагаше и с допълнителни буфери – 150 млн. лв. от такса ВЕИ, задържаните 5% от разходите на ведомствата до декември, както и неизразходваните средства оп публичната инвестиционна програма „Растеж и развитие на регионите“. По сведения на екипа на Порожанов спестените пари от тази програма са 130 млн. лева. Тя е записана като резерв на отделен ред и проектът не съдържа предложение за промяна на това перо (въпреки спестените пари).
Това означава, че увеличението на разходите можеше да бъде по-малко.

Новият закон за МВР

Увеличението на заплатите в полицаите и другите служители на вътрешното министерство с 8% бе заложено в новия закон за МВР, без да е осигурено финансиране. Това стана в последните дни на работа на предишния парламент. За увеличението обаче се говореше още от януари, като вътрешният министър Цветлин Йовчев твърдеше, че средствата ще се осигурят чрез съкращения на персонал, заето с неосновна дейност. Той виждаше възможност за 15% съкращения, в т.ч. 10% през тази година. В резултат на увеличението на заплатите в бюджета на МВР се е отворила дупка от 160-170 млн. лева, обясни Румен Порожанов. Това е над 16% от бюджета на министерството и е много (очакваме МВР да уточни дали в сумата се включват и обезщетения).

Черната дупка НЗОК

Националната здравноосигурителна каса е ярък пример за нереформирана система. През лятото НЗОК (с одобрението на социалните партньори, участващи в нейния надзорен съвет) успя да си издейства допълнителни 225 млн. лева от бюджета, на практика без обосновка. Опитвайки се да наложи на всяка цена актуализация като признание за провала на финансовата политика на кабинета на Пламен Орешарски, тогава лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов реши да подкрепя исканията на здравната каса за повече пари без условия. Дори се стигна дотам пресслужбата на правителството публично да мъмри тогавашния здравен министър Таня Андреева.
Допълнителните 225 млн. лева бяха осигурени за сметка на набързо гласувани икономии по бюджетите на министерствата. Сега министерствата твърдят, че не могат да се вместят в орязаните разходите и си искат парите обратно.
А НЗОК поиска още 117 млн. лева и по всичко личи, че ще ги получи, отново без условия (МФ предвижда 100 млн. лева).

Еднократни фактори

Станалият доста известен планов ремонт на „Лукойл Нефтохим” допринесе за намаляване на приходите с 90 млн. лева (виж графиката горе). Други 148 млн. лева разлика в приходите се дължат на това, че миналата година държавата получи доста голям дивидент от „Държавната консолидационна компания“ ЕАД. Но дивидентите от държавните предприятия намаляват рязко най-вече заради кризата в енергетиката, което е трайна тенденция.
Променената конюнктура на световните пазари (поевтиняването на златото) допринесе за намаляване на вноската на БНБ с 43 млн. лева. Банката внесе едва 62 млн. лева в хазната – бледа сума в сравнение с около 400 млн. лева преди кризата. И догодина е вероятно да има понижение на вноската.

Новият дълг ще обърка много сметки

Планираният нов дълг е 4.5 млрд. лева, включително 1.7 млрд. лева за покриване на бюджетния дефицит. Максималната коментирана досега държавна подкрепа за решаване на проблема с КТБ е 2.2 млрд. лева, но не е ясно какво число залага МФ. За сравнение предишното правителство планираше 2.7 млрд. лева ликвидна подкрепа за банки (сумата съдържаше буфер и не бе свързана само с КТБ, по неофициална информация).
Част от новия дълг се дължи на изтичащия депозит в ПИБ. Той бе осигурен от извънредна емисия ДЦК за 1.23 млрд. лв., която трябва да се погаси през ноември. Тъй като ПИБ ще върне част от парите, вероятно ще се наложи нова емисия ДЦК.
Новият държавен дълг вероятно ще бъде пласиран изцяло на вътрешния пазар и това е много важно. За емисия на външен дълг са необходими поне два месеца и ратификация от парламента, което може да стане най-рано след 15 октомври, ако дотогава има кабинет. Да се пласират книжа навън в навечерието на Коледа ще е доста трудно.
За сравнение, емисиите на ДЦК на вътрешния пазар от началото на годината са 3 млрд. лева. Нетната емисия на вътрешен държавен дълг за седемте месеца (без падежите) е почти 1.4 млрд. лева, като тук се включва емисия за 400 млн. лв. с падеж през октомври и емисията с падеж през ноември. Наистина банките имат висока ликвидност, което им позволи да придобият и част от емисията на външен дълг и традиционно води до много повече заявки. Дали обаче те заедно с останалите институционални инвеститори ще се справят със същата лекота с 4.5 млрд. лева (а има вероятност Фондът за гарантиране на влоговете да се опита да пласира свой дълг, отделно от МФ )

Организирането на толкова големи емисии на вътрешния пазар ще бъде изпитание за новото ръководство на Министерството на финансите (ако не се заложи на приемственост, което е много вероятно). Ако хазната изтегли за два месеца и половина три пъти повече пари отколкото досега, това ще доведе до повишаване на лихвените проценти и/или изтласкване на бизнеса от кредитния пазар. Между другото, повишение на лихвите ще има и ако се реализира другата схема, за която настоява „Капитал“ – недостигащите средства за изплащане на гарантираните влогове в КТБ да се набавят чрез емисия облигации на фонда за гарантиране на влоговете. За да върне парите, фондът трябва да повиши вноската на банката. В единия случай ще платят всички данъкоплатци, в другия – кредитополучателите.

МФ би трябвало отсега да започне кампания сред чуждестранни инвеститори за запознаване с възможността да участие на вътрешните аукциони за ДЦК, за да намали рисковете за повишаване на лихвите.

Допълнение

На 1 октомври МФ публикува разбивката на допълнителните разходи:

Допълнителните средства за МВР са в размер на 125.7 млн. лв., от които 110 млн.лв. за разходи за заплати (повишени от 1 юли) и 15.7 млн. лв. за издръжка на системата на Министерството на вътрешните работи за 2014 година.
Недостиг се очертава и при финансирането на социални плащания по бюджета на Министерството на труда и социалната политика в размер на 50 млн.лв., от които 36 млн.лв. за помощи за домакинства, за програми за заетост и гарантиране изплащане на социалните помощи в системата на социалното подпомагане, както и 14 млн.лв. за издръжка на дейностите по изпълнението на основните функции на министъра на труда и социалната политика. Този недостиг се дължи на увеличения брой бенефициенти при осигуряването на социална закрила на най-уязвимите групи от населението – тези в неравностойно положение, както и за гарантиране подкрепата на децата и семейството.
Министерството на здравеопазването изпитва трудности за обезпечаването на необходимото финансиране на психиатричната помощ, хемодиализата, лечението на болни от ХИВ/СПИН, финансирането на спешната помощ, както и за финансово подпомагане на лечебни заведения за болнична помощ в отдалечени и трудно достъпни райони, в които липсата на здравни звена представлява сериозен риск за населението. Необходимите средства за тази цел са в размер на 24.2 млн.лв.
По бюджета на Министерството на регионалното развитие има недостиг в размер на 16.4 млн.лв., от които 13 млн.лв. за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа и 3.4 млн.лв. дължими обезщетения по отчуждаване на имоти и разплащане на дейности по приоритетни инфраструктурни проекти.
По бюджета на Министерството на земеделието и храните също се очертава недостиг в размер на 16.4 млн.лв. за разплащане на сключени договори в частта на издръжката на Българската агенция по безопасност на храните – 5.4 млн.лв., Селскостопанската академия – 5 млн.лв., Изпълнителна агенция по горите – 4 млн.лв. и Изпълнителната агенция „Рибарство и аквакултури” – 2 млн.лв.
По бюджета на Министерството на транспорта и информационните технологии и съобщенията няма планирани средства за разплащане на дължими суми по договора за строителството по проект „Изграждане на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост на река Дунав между България и Румъния при Видин Калафат”, като необходимият ресурс е в размер на 14.7 млн.лв.
По бюджета на Министерството на отбраната са необходими допълнителни средства в размер на 10 млн.лв. за разплащане на просрочени задължения в системата на министерството за издръжка, консумативи и медикаменти.
По бюджета на Висшия съдебен съвет също се очертава недостиг на средства в размер на 10 млн.лв. за изплащане на възнаграждения на съдебни заседатели и за изплащане на дължими обезщетения по Кодекса на труда, Закона за съдебната власт и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както и за издръжка на съдилищата.
По бюджета на Министерството на правосъдието се очертава недостиг на средства в размер на 5 млн.лв., от които за правна помощ – 0.5 млн.лв., за издръжка на местата за лишаване от свобода на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – 2.25 млн.лв. и за издръжка на Главна дирекция „Охрана – обезпечаване на конвойната дейност и осигуряване на сигурността на магистратите – 2.25 млн.лв.
По бюджета на Министерството на културата са необходими допълнителни средства в размер на 4.0 млн.лв. за осигуряване на субсидии за държавните културни институти прилагащи системата на делегирани бюджети (от увеличения брой посетители и разнообразието на предлаганите сценично–художествени продукции), като и за основен ремонт на сградата на Националната гимназия за древни езици и култура.
По бюджета на Министерството на външните работи се очертава недостиг на средства в размер на 3 млн.лв. за осигуряване изплащането на дългосрочните командировки на служителите в задграничните представителства на Република България в чужбина.
По бюджета на Държавен фонд „Земеделие” се очертава недостиг в размер на 92.1 млн.лв., от които за изплащане на националните доплащания за животни към животновъдите – 60 млн.лв., за изплащане на ДДС за общините по Програмата за развитие на селските райони и други програми – 22.1 млн.лв., за държавни помощи за болестта „син език” и за минимална помощ за производителите на плодове и зеленчуци – 10 млн.лв.
В разчетите към ЗИД на ЗДБРБ са предвидени и 77.0 млн. лв. за подпомагане финансирането на европейски проекти и други разходи.