Лихви

Под натиска на ниските лихви

За първи път светът се изправи пред ниски, дори отрицателни лихви по спестяванията. Мярката е последица от решенията на Европейската централна банка, която понижи депозитната си лихва и пусна в действие количествените облекчения, и на Швейцарската национална банка, която също обяви отрицателни лихви по депозитите на банките и някои фондове при нея (и то тази лихва е -0.75%).

Отрицателната лихва, която се налага от централните банки, е нещо съвсем различно от отрицателна лихва върху депозитите на икономическите агенти, която е вид глоба за тези, при това неизбежна, за тези, които спестяват. Чрез отрицателната лихва – един необичаен инструмент (виж тук) централната банка казва на търговските: Не паркирайте парите си при мен, кредитирайте. Какво могат да направят търговските банки, ако бизнесът и гражданите не търсят много кредити, а не искат да гледат как парите на вложителите се стопяват в централната банка? Да понижат лихвите по спестяванията до нула, така че да обезкуражат вложителите или да купуват държавни книжа, например. Понеже много от тях направиха последното, доходността по ДЦК падна под нулата. Допреди броени дни. (Доходността на облигациите пада с ръста на цената им; когато една книга, носеща примерно 2% лихва, достигне цена 103% от номинала. Това обаче не означава, че задължително ще претърпите загуби, ако цената продължи да се качва и продадете навреме. Но може да се случи и обратното.)  През последните седмици виждаме драматичен обрат на тази тенденция, което само още веднъж ни припомня, че с последните си ходове централните банки навлязоха в напълно непознати води.

Но много европейски банки са под натиск да свалят лихвените проценти, особено по безсрочни депозити до напълно немислими нива.

Справка от сайта deposits.org показва, че само страни като Беларус и Украйна предлагат високи лихви. Ако желаете. Най-високите проценти в евро са в Хърватска, Гърция и Италия (1.4%). Докато европейските и по-специално швейцарските банки са на ръба на отрицателните лихви, трупането на кеш – в условия на дефлация става изгодна алтернатива. Някои западноевропейски банки налагат ограничения на достъпа до трезорите.

Какво е положението у нас? Неотдавна в. Сега съобщи, че лихвата върху депозитите вече е отрицателна. Статията получи голям отзвук, но се нуждае от някои уточнения.

Отрицателни лихвени проценти по депозити и спестовни сметки у нас не се прилагат. Има обаче спестовни или разплащателни сметки, които не се олихвяват (под определена сума). Но е възможно да се получи отрицателна доходност от спестяванията, ако се приложат такси от различните банки. Това не е необичайно, особено за разплащателните сметки на фирми, където сума от 100 лева ще бъде изядена от таксите за по-малко от година. Новото, към което прибягнаха някои банки с широка клонова мрежа, са такси по спестовни сметки, които при това са процент от сумата, също както и лихвата. Например, лихва от 0.1% и такса от 0.1% за теглене на суми до 2000 лева (тъй като лихвата е на годишна база, то очевидно престой, по-кратък от 12 месеца е неблагоприятен). Вторият аргумент за твърдяната отрицателна доходност е данъкът върху лихвите, но той е процент, а не абсолютна сума и не е възможно да засегне главницата, освен в комбинация с таксите, за които стана дума.

За разлика от кредитните продукти, спрямо които се прилага т. нар. ГПР и може да се следи дали банките компенсират намаляването на лихвите с увеличаване на таксите, статистиката не предлага подобен показател за спестявните продукти. Има някои отделни примери за въвеждане или увеличаване на такси по спестовни сметки, от които не могат да се правят изводи.

При интерпретирането на доходността от спестяванията трябва да се имат предвид повече фактори. На първо място, такъв фактор е инфлацията. Въпреки, че очевидният показател е номиналният лихвен процент и съществува т. нар. парична илюзия, потребителите съобразяват решенията си за спестяване или теглене на заем с това дали има висока или ниска инфлация или пък дефлация.

Данните показват някои интересни тенденции. На първо място, разбира се е очевидната тенденция към понижение на номиналните лихвени проценти по депозити и по кредити. На графиките са избрани показатели, за които има съпоставимост между българската и германската статистика. Те не се нуждаят от коментар. Ясно се вижда обаче, че понижението на лихвите по кредитори не е толкова стръмно.

Заеми депозити

Съвсем различна картина ни показват реалните лихвени проценти. Очевидно дефлацията променя доста, колкото и да сме убедени, че потребителите се ориентират предимно по номиналните проценти.
реални лихвиреални лихви по кредити

За изчисленията са използвани данни, публикувани от ЕЦБ. Данните за инфлацията са от хармонизирания индекс на потребителските цени (спрямо същия месец на предходната година), тъй като това е показателят, който се използва за европейски сравнения. Тъй като този индекс, поне в България, дава по-голяма тежест на горивата през последните месеци, той дава малко по-висока дефлация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *