растеж

Дебатът за ниския растеж и дисбалансите в света

Лари Съмърс има удивителната способност да предизвиква икономически дебат дори когато хората са в отпуск. Направи го с концепцията си за дълготрайна (секуларна) стагнация преди две години (по Хансен – виж тук), прави го и сега, когато светът, стреснат от прискърцването на спирачки в Китай, гледа с тревога към намеренията на Федералния резерв да увеличи за първи път от десетилетие лихвените проценти.

Но Съмърс не е единственият автор на концепция, която обяснява бавните темпове, с които световната икономика излиза от кризата. Този дебат постепенно обхваща всички теми на икономическата политика – от причините за бавния ръст на производителността и възкресяването на кейнсианските рецепти, до ролята на САЩ като икономически хегемон, влиянието на финансовия капитал, предизвикателствата пред централните банки и имиграцията.

Ниски темпове

растежрастежВ последните години се наложи терминът нова нормалност, който описва ниските темпове на растеж по исторически стандарт в съчетание с бавен ръст на производителността и заплатите и близки до нулата лихвени проценти. В САЩ след 2009 г. само през едно тримесечие е имало растеж над 4% и въпреки увеличението си през 2010 г. производителността също изостава. Вече има оценки, според които потенциалният растеж (това, което икономиката може да постигне без да се има предвид цикличният компонент, тоест влиянието на кризата) е под 2 на сто. А през последните седмици всички говорят за новата нормалност в Китай, където темповете на растеж от порядъка на 10% вече остават в историята.

Независимо дали се нарича нова нормалност или секуларна стагнация по Съмърс/Хансен, дискусията за ниския растеж ще има дълбоки, включително политически последици.

Секуларната стагнация е стара идея, която описва излишъкът от спестявания спрямо възможностите за инвестиции, което води до слабо търсене, анемичен ръст и ниска инфлация. Съмърс отдава това на технологични и демографски фактори. Според него по-бавният ръст на населението и технологичният напредък означава намаляване на търсенето на нови капиталови стоки. Увеличаващото се неравенство повишава делът на доходите, отиващи към тези, които имат по-малка склонност към потребление.

В нормална ситуация централната банка може да опита да коригира дисбаланса между спестявания и инвестиции чрез намаляване на лихвените проценти. Но при слаба икономика и ниска инфлация, лихвеният процент започва да клони към нула.

Съмърс признава, че в дълъг период твърде ниските лихвени проценти водят до балони в цените на активите. По-високите оценки на активите могат да подкрепят вземането на кредити и харченето (ефект на богатството) поне докато траят добрите времена. Съмърс обаче се застъпва за друг подход – директен ангажимент на държавата за повече инвестиции. Това е кейнсиански подход, но не с кейнсиански аргументи. Кейнс търси отговор на краткосрочни предизвикателства пред икономиката, когато недостатъчното търсене се дължи на трупането на кеш. Но Съмърс се занимава с дългосрочните фактори, вкл. демографски.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *