Мнозинства и реформи

„На правителството не му трябва на всяка цена мнозинство от 121 гласа. За да бъде свалено правителството, трябва да има вот на недоверие, а такъв не виждам да има“. Думите са на съпредседателя на Патриотичния фронт Валери Симеонов, чиято неотстъпчивост за изборните секции в чужбина създаде повода за полуразпада на управляващата коалиция.

Именно фронтът стои зад двете най-спорни и на практика взаимноизключващи се предложения – задължителното гласуване и ограничаването на правото на глас на българи в чужбина.

Математически Симеонов е прав. Именно защото Конституцията изисква мнозинство от повече от половината от всички народни представители при вот на недоверие е по-трудно е да се избере правителство, отколкото да се свали.

Но работата на правителството не е само да оцелява, за да разпредя еврофондове и други неща за разпределяне. То се избира, за да осъществява някакви целенасочени действия в областта на икономиката, сигурността и социалното дело. Тези реформи или политики, както предпочитат да ги наричат в ГЕРБ, изискват мнозинство, което да гарантира, че предложените решения или поне бюджетът ще бъдат приемани по убеждение, а не в резултат на пазарлъци.

След политическия трус, последвал излизането на АБВ от властта, последваха много заклинания за запазване на „стабилността“ в управлението. Няма съмнение, че тези тревоги отразяват собствените притеснения на управляващите  от внезапно пренареждане на политическата сцена. Някои от главните участници в последните събития са многозначително мълчаливи и това засилва впечатлението за скрити процеси. Зад всичко това не е трудно да се видят и лични амбиции и опит за домогване до президентската кампания или опит за неутрализиране на съперници чрез президентската кампания. Това е важно за политическата класа, но те някак ще се разберат – и за изборите даже.

За останалата част от обществото много по-важни са други неща – добро образование, достъпно и добре финансирано здравеопазване, среда, която не отблъсква инвеститорите и хората с умения, гаранции за парите на хората (спестявания, пенсии и т.н.), което пък означава добри регулатори и т.н.

Всичко това изисква компетентност и кураж и не се постига с плаващи мнозинства, нов изборен кодекс и харизма. България вече има 25 години нова история и това е достатъчно, за да забележим, че няма нито една успешна реформа, която да е прокарана чрез договорки, като тези, които разкри публикуваната стенограма от обсъжданията на Изборния кодекс.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *