Мнозинства и реформи

„На правителството не му трябва на всяка цена мнозинство от 121 гласа. За да бъде свалено правителството, трябва да има вот на недоверие, а такъв не виждам да има“. Думите са на съпредседателя на Патриотичния фронт Валери Симеонов, чиято неотстъпчивост за изборните секции в чужбина създаде повода за полуразпада на управляващата коалиция.

Именно фронтът стои зад двете най-спорни и на практика взаимноизключващи се предложения – задължителното гласуване и ограничаването на правото на глас на българи в чужбина.

Математически Симеонов е прав. Именно защото Конституцията изисква мнозинство от повече от половината от всички народни представители при вот на недоверие е по-трудно е да се избере правителство, отколкото да се свали.

Но работата на правителството не е само да оцелява, за да разпредя еврофондове и други неща за разпределяне. То се избира, за да осъществява някакви целенасочени действия в областта на икономиката, сигурността и социалното дело. Тези реформи или политики, както предпочитат да ги наричат в ГЕРБ, изискват мнозинство, което да гарантира, че предложените решения или поне бюджетът ще бъдат приемани по убеждение, а не в резултат на пазарлъци.

След политическия трус, последвал излизането на АБВ от властта, последваха много заклинания за запазване на „стабилността“ в управлението. Няма съмнение, че тези тревоги отразяват собствените притеснения на управляващите  от внезапно пренареждане на политическата сцена. Някои от главните участници в последните събития са многозначително мълчаливи и това засилва впечатлението за скрити процеси. Зад всичко това не е трудно да се видят и лични амбиции и опит за домогване до президентската кампания или опит за неутрализиране на съперници чрез президентската кампания. Това е важно за политическата класа, но те някак ще се разберат – и за изборите даже.

За останалата част от обществото много по-важни са други неща – добро образование, достъпно и добре финансирано здравеопазване, среда, която не отблъсква инвеститорите и хората с умения, гаранции за парите на хората (спестявания, пенсии и т.н.), което пък означава добри регулатори и т.н.

Всичко това изисква компетентност и кураж и не се постига с плаващи мнозинства, нов изборен кодекс и харизма. България вече има 25 години нова история и това е достатъчно, за да забележим, че няма нито една успешна реформа, която да е прокарана чрез договорки, като тези, които разкри публикуваната стенограма от обсъжданията на Изборния кодекс.

 

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>