Дългосрочните рискове на ръста на минималната заплата

Правителството предлага минималната работна заплата да се обвърже със средната, като бъде между 35 и 55 на сто от нея. В момента тя е 380 лв., а според тригодишната бюджетна прогноза ще бъде увеличена на 420 лв. от догодина. Работодателите настояват прагът да не надхвърля 40% от средната заплата. Това е резултат от препоръка на Европейската комисия за определяне на ясни и прозрачни насоки за нарастване на МРЗ.

Минималните заплати, когато определени вниманието са един от примерите за изключение от правилото, че търсенето намалява, когато цените растат. Но големите увеличения на минималното заплащане са игра с бъдещето на хората, пише „Икономист”, присъединявайки се към активните дискусии по темата в Европа и САЩ.

Много изследвания, както в САЩ, така и в Европа, показват, че на ниски нива, под 50% от медианния доход на зает на пълен работен ден, с по-ниска ставка за младите, минималната работна заплата не унищожава работни места.

Когато Великобритания установи новата минимална заплата през 1998 г., дежурните песимисти прогнозираха, че работните места ще изчезнат. Заетостта се оказа жилава. Минималните заплати балансираха надмощието на фирмите при договарянето cъс служителите, нежелаещи да поемат риска от смяна на работата. Те може дори да са увеличили производителността и да са намалили текучеството, като са накарали работниците да ценят позицията си.

Окуражени от този резултат, мнозина настояват шумно за много по-щедри минимални заплати.

В Америка участниците в кампанията искат федералната работна заплата да нарасне повече от два пъти, спрямо сегашните 7.25 долара на час до 15 долара или 77% от медианния среден доход. Те имаха известен успех – няколко големи града, включително Ню Йорк, планират да въведат поетапно 15-доларовата минимална заплата, а двама конкурента на Хилъри Клинтън за президентската номинация на демократите подкрепят тази политика. Във Великобритания консервативното правителство преодоля технократите, които обикновено установяват прага на заплатите, за да го повишат от 47% на 54% от средното заплащане. Германия въведе минимална заплата, която е резонна, например, в Кьолн, но достига щедрите 62% от медианната заплата в източната част на страната.

Изследванията

През 1993 г. Дейвид Кард и Алън Крюгер установяват, че заетостта в ресторантите на Ню Джърси всъщност се увеличава в отговор на ръста на минималната заплата. Това предизвика голяма дискусия и критики от опонентите им Дейвид Нюмарк и Уилям Уошър, които използват различни методи, за да покажат, че минималната заплата вреди на заетостта. Този дебат не е приключил, макар че страните сближиха позициите си. Сега спорът е между тези, които твърдят, че е налице малък отрицателен ефект и тези, които твърдят, че изобщо няма такъв.

Това кара по-високите минимални заплати да изглеждат привлекателна политика. Някои предлагат те да се обвържат с инфлацията или средната заплата, което би направило увеличенията автоматични.

Но няколко нови проучвания са повод за по-внимателен подход. Първото е на Исак Соркин от Университета в Мичиган, който твърди, че фирмите могат да заместят хората с машини в отговор на увеличение на минималното заплащане, но това става бавно. Фирмите могат да си спестят инвестицията в спестяващи труда машини, ако минималната работна заплата ще ги засегне по-малко с времето. Но те биха могли да реагират по различен начин на по-постоянно увеличаване. Изследвайки ефекта на постоянното (обвързано с инфлацията) увеличение, той показва, че слабите краткосрочни ефекти са съпроводени със 100 пъти по-силна дългосрочна реакция. Второто му изследване е заедно с Даниел Аарансон и Ерик Фенч и е концентрирано на ефекта върху различните ресторанти. Увеличенията на минималната заплата изваждат някои независими компании от бизнеса и ги заместват с вериги, които разчитат на по-голяма автоматизация.

Също така Михаел Уитър и Джефри Клемънс от Университета на Калифорния, Сан Диего, проследявайки данните за ръста на минималните заплати през 2007 г., откриват, че те редуцират коефициента на заетост с 0.7 процентни пункта и водят до намаляване на вероятността нископлатените работници да бъдат наети с 6 процентни пункта.

Много икономисти посочват, че мерките за намаляване на бедността имат противоречиви резултати. Изследване на Джоузеф Сабиа и Ричард Бъркхаузер от 2010 г. открива, че само 11.3% от работниците в САЩ, които биха спечелили от увеличаване на минималната часова ставка до 9.50 долара, са от бедни семейства. Предишно негово изследване установи, че заетостта на самотните майки намалява с 6% при всяко увеличение на минималната заплата с 10 на сто.

Последното изследване е на Джонатан Меер от A & M University и Джереми Уест от MIT. Техните резултати показват, че постоянно увеличение на минималната работна заплата с 10%, може да намали растежа на заетостта с 0.3 процентни пункта годишно, което се натрупва в дългосрочен период. Това е най-силно изразено върху младите и нискоквалифицираните.

Малко се знае за дългосрочните ефекти от умерените минимални заплати.

Една от опасностите е, че високите минимални заплати ще изтикат някои работници завинаги извън работната сила. Един строителен работник, който е загубил работата си по време на рецесия може да очаква да бъде нает, когато икономиката започне да расте. Един касиер с малко умения, който след въвеждането на висока минимална работна заплата стане по-скъп от касова машина на самообслужване, няма този късмет. Аргументът на британското правителство – че по-силната икономика ще генерира достатъчно работни места, за да замести тези, които са загубени поради по-високата минимална заплата, е неискрен: работните места все още са загубени. Това е причината Милтън Фридман да описва минималните заплати като форма на дискриминация срещу нискоквалифицираните.

Сега е най-лошото време за увеличаване на цената на труда,  твърди британското списание. Технологичният напредък позволява на фирмите да заместват все повече хора с компютри и роботи. Според популярното изследване на Карл Бенедикт Фрей и Майкъл Озбърн през следващите 20 години под заплаха са половината работни места. Една по-висока минимална заплата ще окуражи инвестициите в технологиите, които да ги заместят. По-високите минимални работни заплати също така ще засегнат работещите в търгуемите сектори като туризма и промишлеността, където те са изправени пред риска да отстъпят позиции на чуждестранни конкуренти.

Иронията е, че минималните заплати са лош начин за битка с бедността. Бюджетната служба на Конгреса смята, че една пета от предимствата ще отидат при тези под прага на бедността. Във Великобритания най-богатите домакинства биха спечелили повече от най-бедните, тъй като много нископлатени работници са вторият или третият работещ член на домакинството.

Възможни са по-добри решения. Данъчният кредит (добавките към дохода на нископлатените) са по-ефективен начин за подпомагане на бедните, заключава  „Икономист“.

Такава алтернатива е негативният данък, предложен от Милтън Фридман. Както писахме по време на дебата на безусловния базов доход, това е смислената част от предложението, което на пръв поглед изглежда като краен комунизъм.

Известният изследовател на Кейнс лорд Робърт Скиделски наскоро се застъпи именно за безусловния базов доход (данъчен кредит) като алтернатива на повишението на минималната заплата. В статия за Project Syndicate той коментира, прехвърлянето на увеличението на цената на труда от данъкоплатците към работодателите е грешна стратегия. Причината е, че за все повече хора, трудът ще бъде все по-малък източник на доходи.

Този дебат трябва да се разглежда в контекста на последните предложения на британския финансов министър Джордж Озбърн. Той настоява да се отрежат 12 млрд. паунда от щедрите социални програми на Великобритания през следващите четири години, в това число 9 млрд. паунда от данъчния кредит за работещите бедни. За да се компенсира това, се предвижда увеличаване на минималната заплата от 6.50 паунда на час на 9 паунда на час.

Връщайки се на българска територия и обобщавайки дебата, трябва да отбележим, че определянето на минималната заплата в диапазон, а не автоматичното й обвързване с ръста на средното възнаграждение е правилно. То трябва да бъде обвързано с определянето на социалните плащания (данъчен кредит плюс детски), което предполага пълна промяна на критериите и механизма за подбор на бенефициенти. И в двата случая (минимална заплата и данъчен кредит) е необходим механизъм, който да е съобразен с икономическия цикъл. Ръстът на минималната заплата намалява търсенето на труд, а увеличаването на социалните плащания намалява стимулите за труд. Такъв подход би изпълнил със съдържание бъдещия Фискален съвет – именно тази институция, която ще оценява в цялост перспективите на икономиката, може да даде по-надеждни препоръки от Тристранния съвет за това в коя част от диапазона да се позиционира минималната заплата.

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>