Икономическият ръст ще остане под потенциалния БВП поне до 2016 г., става ясно от Конвергентната програма, която МФ публикува за обществено обсъждане в петък. Преразпределителната роля на бюджета ще расте, и то не за сметка на образованието и здравеопазването.

Тази година се очаква ръст от 1%, което е с 1.7 процентни пункта под възможния БВП. Тази разлика ще се запази и през следващите години и ще се съкрати до 0.1% през 2016 г., когато очакваният ръст е 3.4%. Този сценарий е валиден, при положение че икономиката на ЕС отбележи слаб ръст от 0.1% тази година с ускоряване до 1.6% догодина. Ако това не се случи, е разработена алтернативна прогноза, която предвижда спад в ЕС с 1% и у нас с 0.4% през тази година. В този случай безработицата ще бъде 13.6%, вместо 13% при базовия сценарий и ще се увеличи до 14% през 2015 г.
Прогнозата за това слабо увеличение на БВП разчита изключително на вътрешното потребление, докато нетният износ ще бъде с отрицателен принос, а ръстът на инвестициите през годините ще се колебае около нулата.

Разходите по консолидирания бюджет ще достигнат 37.6% от БВП догодина, което е доближаване на кризисните нива. (Има разминаване с обявената наскоро средносрочна бюджетна прогноза, която залага още по-големи разходи – 39.1% преразпределение тази година и 38% догодина при същия процент за миналата година, както и в конвергетната програма.)

Прави впечатление, че се планира намаляване на разходите за здравеопазване – от 4.6% от БВП през 2011 г. на 4% през 2016 г., и образование – от 3.6% на 3.4%. В същото време се залага ръст на разходите за т. нар. Общи държавни служби – от 3.9% от БВП на 4.3% от БВП през 2016 г.

Планиран е сериозен ръст на т. нар. икономически дейности, което може да се интерпретира като увеличаване на ролята на държавата в икономиката. Разходите за икономически дейности като земеделие, транспорт, комуникации и енергетика, са по-високи от средното за ЕС ниво, но са сходни с нивата в страни с близки нива на доходи, признават авторите на програмата. Затова „тези разходи ще останат със значим и нарастващ дял“ заради еврофондовете и свързаното с това национално съфинансиране.

От програмата не се разбира защо трябва да се намалят разходите за здравеопазване и образование.  „Публичните разходи за здравеопазване като процент от БВП в България не са високи спрямо средноевропейските, но темпът на нарастване е най-висок в сравнение с останалите държави в ЕС за периода 2007-2011 г. В края на 2011 г. публичните разходи за здравеопазване спрямо БВП на глава от населението в България са сравнително високи спрямо тези в другите страни членки на ЕС.“ Тенденцията в ЕС била тези разходи да намаляват, затова се предвиждали мерки за оптимизиране на разходите и повишаване на тяхната ефективност. Данните на Евростат обаче показват, че публичните разходи за здравеопазване в ЕС са по-ниски от 5% от БВП само в Румъния и евентуално Латвия (за нея, както и за България, няма данни за 2010 г., откогато са данните за другите страни).

Още по-объркано е обяснението за разходите за образование в България, които спадат и „остават значително под средното ниво за ЕС“.

[tip label=“Графика“ style=“1″ href=“http://wp.me/p3nobI-DK“]Виж графика[/tip]