Как ни засяга кризата в съседство

Докато ГЕРБ плашеше с финансова катастрофа заради бюджета, една истинска катастрофа разтърси финансовите пазари по света. За един месец турската лира поевтиня с 5 на сто, а спрямо миналата пролет се обезцени с повече от 20% спрямо долара. Руската рубла понесе загуби от близо 7%, унгарският форинт – дори повече.

Всички съседни валути (с изключение на еврото, с което сме свързани) поевтиняват. Сръбският динар поевтиня с 3.6% спрямо долара през януари и с 1.1% спрямо еврото, румънската лея пада спрямо долара с 2.7% към долара и с 0.9% спрямо еврото (но имаше корекция в началото на февруари). У нас бурята на финансовите пазари остава почти непозната извън тесния кръг на по-спекулативно настроените инвеститори.

Тази статия е част от темата „Кризата на развиващите се пазари“

А тази криза може да ни засегне, най-малко по три направления – отношение на инвеститорите, външна търговия и туризъм.

1. Повишаване на рисковите премии

Това е най-слабата последица  от паниката на развиващите се пазари, поне засега. Само за една седмица рисковата премия на страната ни се повиши с 6 базисни пункта като отглас на бягството от риск. Възможно е тази тенденция да продължи, но все още мащабите не са притеснителни.

От друга страна, при разумна политика България би могла да спечели от бягството на горещите пари от риска. Българската борса демонстрира устойчивост на кризата, а няколко големи емисии облигации през миналата година привлякоха международен интерес.

2. Конкурентен внос

От миналия май турската лира поевтиня драстично (таблица). Така, ако сте внасяли кутия бисквити за 1.60 лева през май, сега тя ще ви струва под 1.30 лева. Тази малка сметка, разбира се, трябва да отрази и инфлацията, която в Турция е висока – 7.5% годишно. Обезценяването на лирата е добра новина за потребителите, но не и за българските производители.  Ако турската лира продължи да се обезценява, може би и мобилните групи няма да спасят българските производители на домати през лятото.

Турция е основен източник на суровини и промишлени стоки за България – с дял от 5.5 на сто от вноса за 11-те месеца. През миналата година вносът от южната страна е нараснал с 25%, показват данните.

В действителност по-голямата част от вноса от Турция не е засегнат, тъй като се състои от суровини (главно метали), които се котират в твърда валута, а не в турски лири. В други случаи става дума за внос с производствено предназначение, често без доставчик у нас, така че поевтиняването на лирата би могло да е благоприятно. Данните показват, че първите 10 стокови групи осигуряват 57% от турския внос и за да е ясно кой ще бъде засегнат, ще ги изброим – пластмасови изделия, мед, различни машини и части, електрически машини, руди, превозни средства, желязо и стомана, трикотажни изделия, алуминий, памук.

Подобно е положението и с влиянието на рублата, която падна с 10% от май 2013 г. Това все пак се отразява по-слабо на вноса, който се е съставен предимно от енергоносители и се уговаря в долари.

Влиянието на девалвацията се усеща силно във вноса с произход Аржентина (предимно руди), който расте с една трета и вероятно ще отбележи рекорд през 2013 г.

Общо над 34% от българския внос идва от страни, чиито валути са подложени на натиск – Турция, Русия, Украйна, Бразилия, Южна Африка, Индия, Индонезия, Полша, Унгария, Аржентина, Мексико.

3. Трудности пред износа

Много по-малка част от износа разчита на засегнатите развиващи се страни – над 18 на сто. Основният пазар е Турция, за където се изнася основно петрол (31% от експорта), отново метали, но също така много слънчоглед и пшеница, дървен материал, облекла, торове и, оказва се, бижутерия.

Една трета от износа за Русия се състои от лекарства, останалото са машини, вина, козметика и, колкото и парадоксално да звучи – пак горива… Неслучайно в отчета на «Софарма» ясно се вижда, че именно спадът на пазарите на Русия, Полша  и Турция е допринесал за слабия ръст на продажбите на компанията, въпреки увеличението на вътрешния пазар и този в Украйна.

Украйна е друг значим експортен пазар, на който българският бизнес пласира лекарства, машини, лагери, тютюн, пластмаси. Валутата е сравнително по-слабо засегната от кризата, поради факта, че страната не е била обект на приток на горещи пари (по-правилно е да се каже, че Украйна преживява отдена криза)

Общо над 18% от износа на България е за засегнатите страни.

4. Туризъм

Вероятно това лято ще е по-изгодно да се почива в Турция, поне докато инфлацията изостава зад темповете на обезценяване на валутата. Големият въпрос е дали, ако обезценката на рублата продължи, това ще се отрази на намеренията на руските туристи да почиват в чужбина и по какъв начин. Дали то няма да ги накара да изберат по-евтини дестинации? Дали самите българи няма да предпочетат Турция? Твърде рано е да се прогнозира тази реакция, но засега няма неблагоприятни индикации.

До лятото ситуацията може да се успокои, например турската лира леко поевтиня в началото на месеца. Но ако не стане така, влиянието може да е сериозно. Турция е основната чуждестранна дестинация за почивка на българите (23% от пътуващите с цел туризъм през миналата година). С 11,5% от посетителите Русия от своя страна има осезаем принос за постъпленията на България от туризъм (той дори е по-голям, тъй като руснаците харчат повече).

И това са само преките ефекти. Забавянето на развиващите се страни е свързано не само с общо нежелание да се поема риск, но и може да се окаже спирачка за европейската икономика, която разчита на тези държави. Смята се, че най-силно ще бъде засегната Испания, поради връзките й с Латинска Америка, но обявените  първи данни за производствения сектор на страната (най-бързо нарастване на производствения PMI индекс през януари от 41 месеца насам).

Засега Китай остава встрани от паниката на инвеститорите, тъй като се смята, че не зависи толкова от приток на капитал (съществуват и други теории), но страната е изправена пред свои собствени проблеми, свързани с т. нар. ребалансиране и признаците на кредитен балон. Ако страховете се потвърдят, вероятно ще трябва да преразгледаме и очакванията за ръст на износа към основния ни пазар – този на ЕС.

Засега обаче прогнозите за катастрофа са силно преувеличени. Както отбелязва сп. «Икономист», за разлика отпреди 15 години, повечето развиващи се страни са по-добре подготвени да посрещнат кризата. Те имат повече валутни резерви и само 2 от общо 25 държави са с дефицит по текущата сметка над 5%.

Въпреки това някои сектори на българската икономика, например, фармацията или хранителната индустрия са изправени пред рискове от спад на продажбите или конкурентен внос. Туризмът засега не е под заплаха, но ако процесите на развиващите се пазари продължат, той може да загуби от конкуренцията на турските курорти.

С колко поевтиняха засегнатите валути?

Курс спрямо долара май.13 дек.13 31.ян Обезценка през януари
Аржентинско песо 5.2834 6.5188 8.018 23.00%
Унгарски форинт 228.36 216.05 231.6 7.20%
Руска рубла 31.922 32.941 35.17 6.77%
Турска лира 1.876 2.1488 2.2609 5.22%
Украинска гривна 8.1487 8.2379 8.6169 4.60%
Полска злота 3.287 3.0209 3.1526 4.36%
Румънска лея 3.3779 3.2464 3.3355 2.74%
Мексиканско песо 12.8039 13.0396 13.3562 2.43%
Бразилски реал 2.1378 2.3621 2.4127 2.14%

Забележка: Economix.bg поиска чрез имейли, но не получи коментар от търговските представители на България в Турция, Русия и Украйна.

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>