След месеци на анемичен ръст и дори спадове на износи, октомври сякаш даде поводи за оптимизъм.

Според предварителните данни на НСИ България е изнесла със 7.4% повече стоки, отколкото през миналия октомври. Това бе достатъчно, за да може износът за периода януари-октомври да достигне ръст от 1.4%. Ще припомним, че първото полугодие приключи с нулев ръст на износа (януари бе силен, но последваха два месеца на спад, а второто тримесечие приключи с малък спад), а третото тримесечие, макар и колебливо, добави 2% ръст на годишна база. Така общият резултат за деветмесечието бе едва 0.7% ръст на износа спрямо същия период на миналата година. И изведнъж – само за един месец този ръст бе удвоен.

При това увеличението дойде предимно от износа към трети страни, който нарасна с почти 10% на годишна база след като в предишните периоди само спадаше (общо с 15.5% през първите девет месеца на годината спрямо същия период на миналата година). Откъде се взе този обрат? Основно от Турция.

Докато през деветте месеца износът към засегнатата от криза южна съседка пострада силно, през октомври той изведнъж отбеляза силен ръст. Така спадът спрямо същия период на предходната година, който бе 22% за деветмесечието, за десетте месеца бе съкратен до 8%. Само за един месец са изнесени стоки за Турция на стойност 880 млн. лева при 2.7 млрд. за девет месеца преди това (или почти тройно повече от средномесечната стойност на износа в това направление през периода януари-септември). Лесно може да се заключи, че този ръст идва поради успокояването на обстановката в Турция и възстановяването на лирата. Турската валута достигна дъно в края на лятото, а това правеше износа ни неконкурентоспособен. Въпреки това скокът на износа за южната съседка през октомври трудно може да се обясни само с валутния курс.

Данните за структурата на износа за Турция потвърждават това. Може да се предполага, че зад нарастването стоят действия на малко на брой големи износители. Вижда се, че значителна част от увеличението идва от износ на суровини. Особено впечатление прави износът на чугун и стомана. Той достига 227 млн. лева през октомври на фона на по-малко от 11 млн. лева за цялото първо тримесечие, 134 млн. лева през второто и 194 млн. лева през третото.  Трябва да се има предвид, че цените на стоманата отбелязаха връх през септември, но данните показват и ръст на физическите обеми. Не по-малко интересен е износът на петролни продукти, който през октомври е на стойност 112 млн. лева след едно също така добро второ тримесечие (общо 194 млн. лева). За сравнение през цялата 2017 г. износът на петролни продукти е на стойност 508 млн. лева.

Сред останалите дестинации на българския износ се откроява Южна Африка – за един месец стойността му нараства от 125 млн. лева до 208 млн. лева, което е почти двойно повече от същия период на миналата година. Симптоматичният износ за Гибралтар (знаете, предимно петролни продукти) през октомври нараства от 178 на 258  млн. лева, с което си осигурява трикратен ръст спрямо десетте месеца на миналата година. Дори Египет, който миналата година задмина САЩ като експортен пазар за България, но тази година се представя зле, но през октомври е съкратил спада. Добър ръст (5.7% за десетте месеца) при още по-добри обеми (1.1 млрд. лева) прави Китай. Споразумението СЕТА е донесло ръст на износа за Канада с 36%, докато вносът оттам намалява с 2%.

В същото време износът за ЕС е забавя до 6.5%. Това е втори пореден месец на ръст под средното – през септември забавянето дори бе по-изразено (2.4%). За сравнение през първите 9 месеца износът за ЕС нарасна с 10.1 спрямо същия период на 2017 г.

Докато ръстът на износа към трети страни има обяснение с еднократни операции, които често не са свързани с бизнесите, създаващи работни места, евентуално забавяне на износа към ЕС ще засегне по-сериозно икономиката.