Как интернет притисна медиите

Натискът, който интернет, по-точно Google, Apple и Facebook упражняват върху медиите, отдавна не е новина. Той води до постоянно намаляване на цените и приходите, до съкращения на хора и до падане на журналистическите стандарти. Първата жертва на натиска за намаляване на себестойността на информационната единица бяха скъпите журналистически продукти – разследванията, репортажите от горещи точки, дори вътрешните репортажи. Ако днес нямаме достатъчно добра информация за това, което се случва в Сирия, това не се дължи само на „Ислямска държава”.

Бумът на социалните мрежи и аматьорската журналистика (блогове, активисти) не е в състояние да компенсира това оттегляне: няма кой да върши рутинната журналистическа работа, тъй като тя не е толкова привлекателна за спонтанни автори. Второ, активистите достигат по-скоро на случаен принцип по мейнстрийм медиите и до вниманието на широката публика. И трето, аматьорската журналистика, дори когато авторите имат квалификацията да пишат по темата, не може да преодолее две бариери – финансовата (всеки репортаж, който отива по-далеч от анкета със случайни граждани на улицата, е свързан с разходи) и правото за достъп до източника на информация (акредитация).

Натискът на интернет върху медиите протича по няколко канала:

Първо, съгласно неокласическата доктрина пазарите постигат равновесие, когато цената клони към пределните разходи. Информационната стока е трудна за производство, но лесна за възпроизводство. Една статия се копира с един клик и това на свой ред означава, че пазарът постига равновесие, когато цената клони към нула. В рамките на познатите разбирания за пазара не съществува решение на загадката как следва да се възстановят разходите (средните, а не пределните разходи), направени за производството на един музикален запис, статия или филм в дигитален формат.

Това означава, че дори да създадете добър продукт, ще стои въпросът как да го монетизирате. Все по-често авторите и инвеститорите в дигитално съдържание осребряват популярността и влиянието си извън конкретния пазар. По този начин се разкъсва връзката между качествата на информационния продукт, вложените усилия в неговото създаване и наградата под формата на популярност. (Замислете се колко малко от популярните имена всъщност продават продукта на труда си, който служи като алиби за тази популярност.) Ако през 20 век вестниците търгуваха вниманието (а не прекия си продукт) на рекламния пазар, днес все по-голяма част от авторите и изпълнителите разчитат на други, още по-далечни пазари, за да монетизират постигнатото на пазара на информация. Мнозина успяват да монетизират себе си като бранд, каквото е и световната тенденция. Певците не печелят от продадени билети, а от участие в риалити формати, актьорите печелят от реклами, а авторите на вестниците – е, те почти никога не печелят допълнително от усилията си, освен ако не ги наемат в някой проект.  До търговията с влияние има само една крачка.

Второ, новите технологии свалят драстично бариерата за навлизане в медийния пазар. Това е най-очевидно при онлайн медиите, но вече дори създаването на телевизия не е толкова капиталоемко начинание колкото беше преди. Широко се  отваря вратата за конкуренция, включително от блогове, както стана дума. В редица случаи това е конкуренция не за дял от рекламните постъпления, а за част от вниманието на потребителя, което все повече се изплъзва към забавното, лесно смилаемо съдържание.

Свалянето на бариерата за навлизане на медийния пазар в съчетание с почти нулевите разходи за копиране водят до информационно излишество, по-точно до претоварване с информация, която в голямата си част е еднообразна. Проблемът не е в количеството, а в качеството и затруднената му оценка. Откриването на зрънце полезна и ценна информация (на сигнал сред шума) се затруднява. Google, Apple и Facebook се справят все по-зле с филтрирането на информационния боклук. Откъде се взема този боклук?

На трето място, благодарение на интернет, стана възможно да се произвеждат статии чрез копи/пейст – често за време, което е по-малко от времето за прочитане и осмисляне на даден текст. Това от своя страна има три важни последици.

Първо, вън от всякакво съмнение е, че по този начин се поощрява присвояването на чужд труд. Невинаги този вид кражби са нарушение на авторско право (фактите не са обект на закрила). Но „добиването” на един важен факт обикновено изисква прочитане на десетки страници сух текст. Необходими са предварителни инвестиции в квалификация, защото само грамотен журналист може да разграничи новото и същественото и да го интерпретира правило. То изисква и изграждане и поддържане на контакти с източници на информация. Липсата на съдебна практика при защитата на авторски права и упадъкът на саморегулациите и журналистическата етика не позволяват да се възнаградят усилията на автора, който е инвестирал времето си в откриването на новина. Копи/пейст води до намаляване на времето и усилията за създаване на оригинално съдържание и засилва уеднаквяването на медиите. Те все по-често са склонни да цитират получена наготово информация (прессъобщения или изявления в сутрешни блокове) с малко или никаква доработка и това ги прави лесни за манипулиране.

Второ, след като е технически възможно една новина да се произведе за 3 минути и половина чрез копи-пейст, то невидимите механизми на конкуренцията (включително конкуренцията на работното място) рано или късно ще сведат обществено приемливото време за производство на новини до 3 минути и половина (виж Умосмукачната система).

Трето, този информационен конвейр постепенно елиминира времето за проверка, обогатяване и изясняване на новините. Една новина, която е копи-пейст на получено наготово прессъсобщение и новина, която съдържа коментар на засегнатите страни, биха получили приблизително еднакъв брой кликове*, но ако първата се прави за три минути и половина, втората отнема три часа и половина и дори повече. Като се има предвид, че голямата част от публиката се ограничава до заглавието и водещия абзац (наричам това обиране на каймака), то усилията за добавяне на подробности рядко се отплащат.

Има задълбочаващо се противоречие между намаляващите почти до нула пределни разходи, свързани с възпроизводството на една готова новина и растящите пределни разходи (намаляваща пределна производителност) за доработка на първичната информация.

* Безплатното потребление на новини често се извършва под формата на сканиране, а не четене на текст. Бързайки, много хора коментират статии само въз основа на заглавието и дори са ми предлагали да напиша уточнение за нещо, което вече е написано в текста. Това съм наблюдавала и в Дир.бг, и – по-рядко, в Economix.bg. По мои наблюдения средно под 20% четат докрая.

Откъс на статия, публикувана на: ivaninamancheva.eu

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *