Годишната инфлация през август достигна 3.5%, най-високо ниво от пет години и събуди забравени страхове.

Хармонизираният ИПЦ, който е от значение като конвергентен критерий, отбелязва ръст с 3.7%. Единствената страна от ЕС, която отчита по-голям скок на цените на годишна база, е Румъния (4.7% ХИПЦ). Средно за еврозоната повишението е с 2%.

Поскъпването, отчетено през летния месец, бе малко (0.1%), но то се насложи към по-сериозно увеличение на цените от юли (0.7%) и предходните месеци. За това имаше временни причини – като поскъпването на Гражданска отговорност и обективни фактори като дъждовното лято, оскъпило зърнената реколта.  Нито цените на хляба (повишение с по-малко от 2%), нито бензините са допринесли за инфлацията през август. Тяхното влияние ще се усети през следващите месеци . Прави впечатление обаче поскъпването на ВиК услугите (с 5%).

В основата на ускоряването на инфлация стоят дългосрочни фактори и те ще продължат да помпат цените.

Международни цени

На деветата година от възстановяването след кризата световната икономика уверено превключва към познататите нива на инфлация. Стоковият индекс на Дау Джоунс показва повишение с над 8% на годишна база през септември.

Най-съществен- над 40% на годишна база е ръстът на суровия петрол, за който до голяма степен допринесоха американските санкции срещу Иран. Заради тях и заради опасенията за доставките от страни като Венецуела и Либия, Брент доближи 82 долара за барел за първи път от 2014 г. Ройтерс и Блумбърг разпространиха прогнози за възможно достигане на 90 долара за барел до Коледа и преодоляване на нивото от 100 долара в началото на 2019 г. (Но не всички споделят това очакване.)

Природният газ поскъпна рязко през пролетта, но оттогава цените намаляха и в момента спот цените са с минимално повишение на годишна база (за разлика от петрола). Но според доклада на „Булгаргаз„, който придружава ценовото му заявление, цените на алтернативните горива, които определят доставните цени на газа, ще се повишат със 7% през последното тримесечие на настоящата година. ДКЕР даде да се разбере, че ще одобри поисканото поскъпване на цената на природния газ с 14%, което се аргументира  още с повишаване на транзитните такси, таксата за задължения към обществото и валутния курс на долара. Тъй като цените на парното отразяват поскъпването на петрола през предходния 9-месечен период, тези цени ще продължат да растат, дори ако повишението на петрола и неговите деривати спре в началото на 2019 г.

Заради поскъпването на природния газ цените на топлоенергията ще се повишат средно с 8% от 1 октомври, следвайки повишение в почти същия размер от 1 юли.

Цените на металите също се повишиха средно с 20% на годишна база през май – признак, обичайно съпътстващ икономическото оживление. За това също допринесоха американските санкции от пролетта, които изстреляха цената на алуминия и никела (руски компании са сред най-големите производители). Оттогава цените се понижават, но в петгодишна перспектива остават високи (особено на алуминия).

Повишават се и цените на някои основни селскостопански стоки, основно пшеницата, но като цяло тенденциите тук са смесени.

Лоша реколта

Следващата причина за повишаването на цените у нас е свързана с по-слабата зърнена реколта тази година. Заради дъждовете бяха събрани с 800 хил. тона пшеница по-малко. Това доведе до сериозен ръст на изкупната цена – от 270 лв. до над 350 лв./тoн (или с 25% първоначално). Повлия и по-слабата реколта в ЕС, Русия и Украйна.

Това повишение се добави към започнало по-рано покачване на цените, например, на млечните продукти.

Регулации

За поскъпването ще влияят и решения на регулаторите, като например, въвеждането на продуктови такси за някои категории нови превозни средства. Големи резерви има по отношение на ВиК сектора, където разходите по подмяна на инфраструктурата и загубите по мрежата се прехвърлят предимно на потребителите.

Дългосрочни фактори

Макар и сериозни, тези два фактора сами по себе си не могат да обърнат общото ценово ниво. Например, теглото на топлоенергията в ИПЦ е само 1% или четири пъти по-малък от този на твърдите горива и при 8% на електроенергията. Засега ДКЕР не предвижда увеличаване на електроенергията, но е вероятно това да се случи през следващата година тъй като цените на квотите парникови газове растат, а вероятно и разходите свързани с директивата за големите горивни инсталации. Вероятно ще повлияят (въпреки че не са ценообразуващ фактор – б.р.) недобрите финансови резултати на държавните енергийни компании.

В по-широк план в основата на повишението е ръстът на заплатите, съпровождащ икономическото оживление и увеличената заетост. Това е класическа зависимост – когато икономиката се доближи до пълна заетост и безработицата престане да играе ролята на буфер, тя започва да прегрява и цените растат.

В този смисъл интересна е процикличната политика на правителството. То не само планира бюджети с дефицит през всички години на растеж, но и залага сериозно увеличаване на доходите в бюджетната сфера през идващата година.

Пожарни мерки

Повишението на цените изглежда стресна политиците от всички цветове. Те се опитаха да се противопоставят с мерки като  ад хок намаляване на ДДС за храните (БСП) и по-екзотични мерки като уговоряне на търговските вериги да се откажат от печалбите от продажбите на хлбяв (министъра на земеделието Румен Порожанов), както и неосъществими  регулации като тавани на надценките (ВМРО).

Безспорно тези решения са политически мотивирани, тъй като очертаващата се инфлация, предизвикана от цените на петрола и зърното, не е катастрофална.

Правителството, освен това, има много силен лост да ограничи ново поскъпване на газа от 1 януари, като отговори на поканата на „Газпром“ да предоговори цените и ги отвърже от цените на алтернативните горива. За момента то запазва мълчание. Тази покана дойде след като руската компания сключи споразумение по антимонополното дело през април.

(Много по-голямо и трайно отражение ще има  изпреварващият производителността ръст на доходите, който до голяма степен се дължи на бягство на работници поради лоши условия в страната, един дългосрочен проблем – б.р.)

Необходим е трезв анализ на очертаващото се повишение на цените и да се изчерпят класическите средства за отговор. Това включва преди всичко инструментите на социалната политика. Правителството трябва да преразгледа критериите за енергийните помощи, така че да подпомогне най-засегнатите без да създава стимули за замърсяващи начини на отопление.

При блокирани лостове на паричната политика БНБ все още има на разположение свои инструменти като лихвите по свръхрезервите на банките и – най-вече т. нар. макропруденциалните политики ( буфери* или поставяне на условия, свързани с ипотечното кредитиране като таван на заемите спрямо стойността на имота – б.р.). Последното е изключително важно, тъй като инфлацията обикновено води след себе си ръст на лихвите, а това може да се окаже проблем за свръхзадлъженелите домакинства и строителни предприемачи.

 

*Допълнение: На 26 септември БНБ обяви, че въвежда антицикличен буфер от 0.5%, считано от 1 октомври 2019 г.